До този момент във "Фриволен роман"

1. Събличаща се двойка. Той

2. Гларусът и хубавицата. Тя

3. Отракана, невръстна и скучае. Той 

4. Руса кукла за подарък. Тя

5. Буквално ми съдра дупето. Той

6. Секс-сцени от старите ленти. Тя

 

Спи на пейката, моят сладур! Моето мило, мъжле. Игриво момче. Ама, че е сладък. Отстъпих му хотелската стая, да се забавлява както намери за добре, без мен. Той – на пейката пред прозореца. Сядам при него, вдигам главата му от чантичката и я поставям на скута си. Златният „Докса” на ръката, не е преджобен. Положително. Намерил си е грижовни дружки, но защо пък на пейката са го зарязали.

Изхърква. Галя главата му. Отваря очи. Лекичко, съвсем леко зачервени. И наивни, те по принцип са такива, но сега повече от всякога. Иска ми се да си тръгваме, но сега трябва да му се усмихвам. Защо? И аз не знам. Така чувствам, така трябва. Забелязва ли косата ми? Ще мога ли да му разкажа. Иска му се да му разкажа. Нали сладостта на свободата трябваше да изпитаме. Ваканцията от задръжки и от навици. Позволихме си, малко. За повече изобщо способни ли сме? Иска ми се да му разкажа с подробности. С най-малките. Най-сладките. Побъркващите. Не знам дали съм способна изобщо да ги изрека. И без присъствието му. Галя го, а той поднася ръката ми към устните си и целува пръстите ми. Глупаво беше да си правим опити. Не и с щастието. Как си го рекох: „щастие”. Но май сега разбирам, че е. Нещо, което иначе не бих разбрала.

-Боли ли те главичка? – питам го.

Намръщва се за секунда, а после се усмихва в отговор.

-Поне кафе ще взема от автомата.

Автоматът е на ъгъла, на няма и двадесетина крачки, но докато се върна изглежда бодър, няма и една гънка по ризата, а панталоните му с ръб.

-Как го правиш това! – с въпросителен израз ме пита: „кое”, а аз му отвръщам, че няма значение и мисля най-сетне да изхвърля тези служебни дрехи.

Отпива кафето и бързо ме целува.

-Исках да убия онова лике…-промърмори виновно.

-Кое лике?

-Дето е било с теб тази нощ. Изпитах желание да го…

-Ти, заради мен? – учудвам се.

-Няма да стане. Знаеш.

-Знам, знам. Накара ме да настръхна с това: „исках да го убия”.

-Малко му завиждам.  Не, че те е чукал. Не, че е било без ангажимент. А си заслужава, заслужава си, да опита мъж парче като теб, без любов и всичкото му друго. Заради единият му секс. Сигурно е разкошно.

-Престани! – гузно ми малко, малко ми страшно, но и поласкано.

-Завиждам му за друго, че не му пука, че може открито да се хвали. Описа с подробности. Всички разбраха. Виж, аз не съм способен.

-Разбира се, че не си способен. Ти си кавалер, а разбирам, че говориш за простак.

-Не те ли възбуждат простаците?

-Какво значение, обичам теб.

-Не те ли възбуждат простаците?

-Добре. Щом искаш: да. Понякога. Ако искаш вярвай: слабо. Виж, имам да ти кажа нещо…

-И аз! Стори ми се, че е свършило. Между нас. Нека, нека ти кажа. Сега ми е хубаво, толкова хубаво не ми е било. Хората вярват: „всичко се връща”, не знам дали е така, но ако не е, то в живота има стереотипи от които не можем да излезем…Не съм младият ти юнак, не мога и да бъда. Различни сме, но ми напомни за мен. Ти не знаеш, но аз като него…Разбирам те, както разбирам и онази жена.

-Коя жена?

-Която ускори връзката ни.

-Чакай, чакай, нещо не знам.

-Не знаеш. Всъщност тя флиртуваше с майка, не с мен.

-Знам я, сещам се. Двете май заедно бяха завършили спотното.

-ВИФ по онова време. Преподаваха в различни училища. Останали си бяха толкова близки, колкото в студентските години.

-Цял град се захласваше, като наблюдаваше от разстояние кросовете на двете откачалки. Тогава беше рядка гледка, две жени да клатушкат всяка сутрин прелести, нали се бъзикаш. Не си имал нещо с онази жена?

-Освен спортуването на което тогава се гледаше като странно занимание, имаха едно още по-странно. Луди бяха по фотографията. Имаха дори фотолаборатория в избата ни. Останаха си неразбрани художнички.Имаха талант, сега мога да го оценя. Мъжът й беше международен шофьор, той доставяше онези по-качествените фото материали, които не можеха да се намерят у нас, а и онези списания, които си бяха табу по онова време. Някои само артистични, много, много артистични. Други: направо си бяха порно. Майка почти не ги криеше. Тя гледаше само красотата, казах ти, артистки си бяха. Имах ключ за лабораторията. Разглеждал съм ги…

-Мръсник…-направих му муцунка, но вече изгарях от любопитство.

-Снимките се изсипаха една вечер от списанията. Не знаех, че правят и такива. Само майка беше снимала. Само нейната приятелка беше позирала. Припряно ги събрах и ги върнах в списанието. После го сложих на мястото му, но когато вълнението от изненадата отмина, ме обзе друго. Все по-силно ставаше любопитството ми, все по-гъделичкащо. Пресмятах риска, времето, заключих и външната врата. Разглеждах хубостта, но не я възприемах. Обземала ме е, но вниманието ми беше насочено към това, че трябва да ги прибера навреме, ако някой дойде. Възбуден бях, но от чувството, че върша нещо забранено, не от голотата й, колкото и прекрасна да беше. В следващите дни, отново и отново се връщах към тайното си занимание. След това снимките изчезнаха, заедно със списанията. Майка й ги е била върнала. Оставил съм обаче доста отпечатъци от пръсти. Не е бил необходим анализ на дактилоскоп, за да се досети чий са били пръстите. Онази вечер, малко след като се разделих с теб, тя ме срещна. Не е било случайно. Наблюдавала ни е на пейката, снимала ни е. Хвана ме поривисто за ръцете и се засмя. Каза ми, че мога да ти направя страхотен подарък. Тупна по фотоапарата и каза, че е вътре. И ако искам, да отидем веднага да проявим снимките. Беше късно, мама спеше, но ние и двамата имахме ключове към лабораторията. Само на четири от снимките бяхме заедно. Много пикантни. Часове ни е дебнала от гъсталаците. На едната снимка ръката ми е запретнала до толкова полата, че ти се виждат гащите, а ти се опитваш да я дръпнеш отново надолу, но такъв израз е изписало лицето ти, толкова противоречие, че секс да правихме нямаше да е толкова еротично. На втората си разкопчала ризата ми и ме целуваш, а твоята ръка е по слабините ми. На третата се целуваме с много разтворени устни, а на четвъртата облизваме езици.

-Ама, че перверзна е била!

-Нямаш си на представа колко, но аз добих…от другите снимки. Но да не прескачам. Преди да ги проявим ми каза, почти през сълзи. Горчеше гласа й: сърдит и опрощаващ, едновременно: „Исках да ти покажа, колко, колко е неприятно, колко ограбващо да те наблюдават тайно, както си сторил ти с мен! Това исках да ти покажа! Много, много ме разстрои, че си ме експлоатирал сексуално, когато аз те мислех за едно добро момче. Разглеждал си снимките ми, сладко ли ти беше! Знаеш ли как се почувствах като видях в какво състояние са и като се досетих защо са. Исках, исках да ти покажа. Надникнах в интимният ти свят. Как се чувстваш сега?”

Не отговорих веднага, казах й объркано, но точно: „Не зная!”

„А аз знам, как си се чувствал докато разглеждаш снимките ми. Неусетно, просто исках да ви уловя в най-сладкият миг, аз почувствах сладостта ви…”

А снимките й ме караха да я чувствам отново. И тогава във ваничката с проявителя започнаха да се открояват образите на останалите снимки в лентата. Тези не бяха правени от майка. Стилът беше друг.

„Сама, сама си направих тези!” – успокои ме – „Но двамата с теб ще унищожим, като разгледаме!”

Позираше с високи чорапи разтворила шлифер. Яхнала каси с празни бутилки бира в мръсен склад. На огромен старинен фотьойл, галеща се. В куп мръсно пране, с размазан грим. Докосваща се, разтворила устни, извила гръбнак в котешко протягане. Натурални. Нямаха общо със замъглените, сякаш сънуващи снимки, които тайно бях разглеждал. Онези бяха фантазия, това самата реалност. И като, че ли с нашите снимки ме подгря, да мога да възприема тези.

-Чукахте се!

-Възбудила се е докато ни е дебнала, уж за да ми отмъсти.

-Както го описваш и аз ще се възбудя. – малко тъжно му рекох.

-Срещахме се още четири – пет пъти. Преди да го направя и с теб.

-Мислих си, че е за първи път на двамата.

-Разочарована ли си?

Засмях се и го прегърнах.

-Не мога, точно тази сутрин не мога. Много сладък беше като ми прости, че съм правила секс с онзи млад мъж. – изкисках се късо – Ти си ми прости. И е без значение факта, че тази нощ, аз секс не съм правила!

-Моля?

-Дано не си разочарован. Първият ми секс откакто сме на море, ще е след малко и с теб. Не ме интересува махмурлука ти. Много ми дойде тази нощ, а и ти ме довърши с тези твои истории. Прекарах нощта с двама млади мъже. Единият си тръгна, точно когато му бях готова. Уж приятелката му позвъни, но май са позвънили приятелите му от кръчмата, а хвалбата, че ме е чукал, му се е сторила по-сладка от това наистина да ме изчука. После се появи сина на онзи Манекена. Но момчето се оказа хомо, но погледни само какъв стилист е. Забеляза ли прическата ми? Имаш ли представа за колко часа се прави това? До сега ме е правил красива. За теб, за да разрошиш и за да развалиш творбата му, защото това е целта й. Да бъде разкъсана от страст! Погледни я!

Гледаше я: нея, прическата ми, а се усмихваше на мен. Гузно, виновно и ми стана още по-сладък.

-Повярва ми! – промълвих, беше очевидно – Защо?

-Просто личи. Познавам те!

Намерих мъжа си пиян като каруцар на пейката. После разбрах, че двадесет години е крил, че е имал връзка докато сме били гаджета. Някакъв идиот се е хвалил, че ме е чукал на всеослушание. Друг ме хариза като стара риза. И много, много по-доволна щях да съм, ако го лъжех.

Но само туй, че не се и усъмни, доста ме разстрои.   

 

Защо ли усложняваме живота си, взаимоотношенията , емоциите си?
Много е трудно да се обясни, Стеф! И ако сам не предизвикаш съдбата, не поемеш риска да бъдеш това, което си , ще ти е трудно да съществуваш.Хубав , мъдър разказ.
Много мисли разбуни в мен! Благодаря ти за хубавите и споделени мигове!

Най-интересното тепърва предстои. Ще се научат още доста неща за героите, а и те сами ще научат повече за себе си. Ключовото при тях е, че са се чувствали близко докато мъжа е бил в изгнанието си и далечни когато са били отново заедно, но и двата вида разстояния само поддържа във връзката им страстта, която те се опитват да поставят под изпитание. Защото не се разбират, защото не са наясно щастливи ли са или не, а както ще се разбере, имат си достатъчно причини да бъдат както напълно претръпнали и към щастие и нещастие - което е по-лошо и от нещастие, но също така имат достатъчно причини и да бъдат много щастливи. От следващият епизод, ще започне и трилъра.