Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2010 14:05 - Фриволен роман - 8. "Смъртта ме кара да се чукам"
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1573 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 04.06.2010 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

8. Смъртта ме кара да се чукам. Тя

 

Мъжът ми рамо до рамо с онзи глупак, който за да се похвали в кръчмата, че сме правили секс, пропусна случая наистина да правим и още двама пияници от същата кръчма носят ковчега. Няма свещеник, близки и сродници. Дори дежурните баби – оплаквачки ги няма. Няма кьорсофраджии. Къде са всичките му любовници, сега? Няма приятели, ние сме просто случайни. Толкова светски и толкова самотен, тъжно е. А на мен ми иде да ревна, но от друго. Новата ми приятелка – сина на покойния, май ме подуши.

-При погребения е така…-рече ми.

-Как?

- Усещането за близкият край прави по-сладък купона. Изостря желанието ни да вземем всичко от краткото време с което разполагаме. Смъртта възбужда, миришеш на разгонена гора. Красиво е, за жалост ще отмине. Погребенията миришат на живот. Смъртта ни кара да живеем. Преходността на живота, нали се сещаш?

-Познавам преходността, говорим си с нея на ти. Онова приличаше на рак.

-Съжалявам…Грешка, исках да кажа, радвам се, че не е било.

-А аз, че го имаше, каквото и да беше. Иначе той можеше да не се върне.

-Наистина ли? – зачуди се, какво толкова невероятно.

-При това намери доста бързо…За него, де…Тогава…Пари…Даже не ми отрязаха цицата…Има символика, тъй да знаеш. Уплаши се, че ще я изгуби и няма от какво да бозае, онова наивното у него. Имал потенциала си. Откъде да знам, че у трябва стрес, че да го пробуди! Беше неудачник.

-А сега щастливи ли сте?

-Де да знам. Но онова, което ни правеше щастливи ни погубваше. Трябваше рано или късно нещо да се промени. И се случи.

-И на мен ми трябва нещо подобно, но в моя живот няма любов, че да се боя, че ще я изгубя. – каза го с безразличие, не тъжно, но ме натъжи.

-Не съжалявай! Удовлетворена съм сега, но ми харесва онзи – неудачника. И ако този с който все още живея, не си остана същият аутсайдер във всичко друго, освен в работата си…Май бих го разлюбила.

-Май бих! – иронизира ме хладно.

-Ако ти беше тъжно, не кисело, щях да те разбера. Все пак погребваме баща ти, колкото и да си го недолюбвал.

-Убих го!

-О, да! И аз!

-Сега ти си кисела.

-Така ли? Най-после. Последните дни съм само сладко. Захар, захар…И сега? Погребение. Бузите ми трябва да са влажни, не бедрата.

Малкият се засмя.

-Престани, ще те види някой. Погребваме баща ти.

-Ами педерастка ми работа.

-Ей! Добре, всъщност прав си. Кога да си весел, ако не сега, когато осъзнаваш преходността. Сега когато купона е най-сладък.

-О, не на мен тези. Цитирах ти, преди малко, женско списание. Не им вярвам.

-А аз започнах да му изневерявам след погребението на моя баща.

Дръпнах го за ръкава и го прегърнах, както бих прегърнала приятелка. Не знам дали искаше да чуе, но продължих.

-Бях сама, много сама. Той на две хиляди километра. Онзи негов приятел, всъщност мой, не…негов си беше. Аз през цялото време имах много ухажори. Готови да изглеждат добри, влюбени, разбиращи. Някои да изберат мен пред семейството си, други да се преструват, толкова убедително, че чак да си повярват сами, че са способни на това. Способни на скъпи подаръци и видимо способни да ме побъркат в леглото. Смешници с които не бих имала ангажимент. Истински пичове! И истински мъже, с харизма и обаяние, които ме караха да се питам: спала ли съм в прегръдките му. Май да! Свободни и свободомислещи. Веднъж даже една колежка, много приятелски, почти ме изнуди, искрена беше, имаше необходимост, искаше да стана любовница на съпруга й. Разни комшии, първични, с които нямаше да бъде повече от взаимно начесване, физиологическа потребност, без сериозност и страх от последици. Много повече от мераклиите ми бяха тези, които искаха приятелска близост. За да се почувстват по-силни, придавайки ми увереност да я открият в себе си. Които повече от любовника, желаеха да открият кавалера от себе си. Готови бяха да ми бъдат изповедници и съучастници дори в престъпления. Големи братя и бащи. Просто приятели. Не съм изглеждала беззащитна, напротив. Била съм просто муза…

-Ти си муза!

-Сближих се само с онзи негов бивш колега от студентските години. Останаха си приятели, доколкото е възможно, в тези времена. Докато си беше мъжа ми у дома излизахме семейно, ходехме на язовири, два петъка месечно: на ресторанти. Единият петък поемаха разходите те, другият ние. Не продължи много дълго, защото мъжа ми трябваше, трябваше да замине. Този негов приятел, бивш колега…Как да ти го опиша? Дори мустака му беше скучен. Демоде. Анахронизъм. Добре сложен мъж, но от други времена. Третостепенен герой от много стара сапунена опера. Дори не мога да го нарека „добър човек”, а просто: удивително праволинеен. Задушаващо праволинеен. Имах най-малки опасения, че между мен и него ще се случи нещо. Определено не беше сексуален тип, а в цялата таблица на живота си ми беше определил кътчето и не изглеждаше, че е възможно да ме размести. Тогава, тогава когато погребвах баща си…Приличаше по нещо на сега, почти същото чувство за самотност, същата пустота обгръщаше. Без сълзи, просто край. Струваше ми се, че съм сама във вселената. Много, много далече от планетата и с всяка хвърлена лопата върху ковчега, все по-изолирана от земята се чувствах. Притиснах се в онзи мъж. Не, не плачех. Държах го като спасителна сламка, за да не се отлепя от земята, да не ме глътнат небесата. Не плачех, но се преструвах, че плача. А той нямаше как, трябваше да ме утешава. После се престорих на пияна, после, че ми е лошо. Настояваше да ме заведе в къщи, аз в пустата къща на родителите си. Уж съм имала нещо да взимам. Не помня какво го излъгах. Още от вратата влязох в банята. Имах нужда от освежаване, трябваше да измия лицето си, на нищо не приличаше. Извиках му, че кранчето на душа не работи. Когато влезе го завъртях. Изписках все едно изненадана, но вече и двамата бяхме мокри. Като, че ли студената вода пробуди онова дремещото между нас. И каквото е имало: случи се. 

-Друго е било.

-Да. Друго, но от тогава до сега на погребение не съм стъпила. И с нетърпение чакам да свърши. И ще те оставя после, за да се отдам на желанията си, сладък. И на теб ти го препоръчвам. Доста издути плувки видях из плажа.

-Не, не…-усмихна се – Аз, да…Преходността на живота! Ясно, де! Но достатъчно си поживях, както си исках…Нека да седнем там, а? – посочи една пейка.

Погледнах към шествието.

-Ще ги догоним – рече ми той – Само за малко. Виж!

-Какво е това?

-Тефтерче.

-Виждам, че е тефтерче.

-С женски имена.

-Неговото? – разлистих – Уау!

Погледнах след ковчега с известно съжаление, че си отива такъв любовник, но и с усмивка, че си е взел своето от живота.

-Поживял си е! – ведро рекох.

-Това ми остави! Само това.

-Освен къща в курорт.

-Банката ще я вземе.

-Плазма.

-Не е изплатена, ще я приберат.

-Сигурно и стереоуредбата.

-Как позна?

-Видях и книги. Доста книги.

-Сестра ми…

-Не знаех, че имаш сестра.

-И аз не знаех, че и не знам, но тази сутрин ми се обади. А ако наистина ми е сестра? Все пак трябва да вземе нещо. Не, че беше много доволна, като научи какво остава, но с въздишка се съгласи и на това.

-Това тефтерче е душата му. – промълвих.

-Дрън-дрън. Ако е имал изобщо душа е на небесата, че на дявола му е писнало да си играе с нея. Това тефтерче е дълга ми. Синовният.

-Ти добре ли си? – попитах, макар още не бях сигурна накъде бие.

-Все от някъде трябва да продължа пътя му. Виждаш ли, аз винаги съм имал цел в живота. Исках шедьовъра си. Създадох прическата ти. Не искам да я повтарям с по-слаби творби, а по-добра от тази е невъзможно. Никъде съм сега. Трябва ми цел. Ето я. Той ми я завеща. Една трета от тефтерчето е празно и ще го запълня.

-Но това са женски имена!

-Аз мога да правя секс с жени. По-добре от всеки мъж ви познавам.

-Но ще мамиш!

-Не, нищо няма да обещавам. Както и той. По-честен от всички мъже, които умопомрачени от хормоналната си треска, лъжат, че обичат дадена жена, само за да спят с нея.

-Но ти си гей!

-Приличам ли ти на весел? Това, това ми е завещанието.

-Ще свършиш като него. Погледни.

-Не. Там където свършва, започвам аз. Дойдох не за да летувам. Имах нужда от помощ. Не само материална, но и. Само това тефтерче имам сега.



Тагове:   роман,   кара,   фриволен,


Гласувай:
8



1. kiberdanna - "Познавам преходността, ...
04.06.2010 18:45
"Познавам преходността, говорим си с нея на ти." :)

Подвеждаш със заглавията, но това не е никак фриволно четиво. Заради теб си направих регистрация, вече имам още няколко любимци, но теб те чета много внимателно. Много неща могат да се открият и откриваш, макар и малко небрежно или малко плашещо.
цитирай
2. cefulesteven - "Познавам преходността, ...
04.06.2010 18:51
kiberdanna написа:
"Познавам преходността, говорим си с нея на ти." :)

Подвеждаш със заглавията, но това не е никак фриволно четиво. Заради теб си направих регистрация, вече имам още няколко любимци, но теб те чета много внимателно. Много неща могат да се открият и откриваш, макар и малко небрежно или малко плашещо.


Може би, наистина не е фриволно, а фриволно е наречено критично от смазания ни от социума, дъх.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406058
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031