Кожата ти,
дъхава хавлия,
с извезани
напъпили цветчета,
кръвоносни съдове,
коприна изтъкана
с нерви окончания,
бродирана
със пръски
време - преживяване,
с иглички
от целувки
на крадливи погледи,
а също устни,
със пръстите
на вятъра
и капки
от отминали порои
през процепите
в прозорците
на спящата ти стая.
Коприна омагьосанна
със майсторство тънко
на Почудата
и Пеперудите,
и лекичко настръхнала
от грапавите езици
на Потайности
съзряващи в Желания,
почти взривили
пъпки - кръвоносни съдове
в съцветия на ореоли гаснещи,
пулсации светлини
около рогата
на диаболичния легион по устните ми.
Коприна тръпнеща
във повея,
описваща с невидимости
странни фигури,
чудатости на миг
избликнало.
Коприна с камъчета
на седем смъртни гряха
със седемстотин нюанса святост
и седем хиляди причастия Терзание.

Копринена хавлия Дъхаво,
избила е по нея влагата
на душа окъпана във Влюбване...

Полепнала хавлия
върху Голотата ти,

със форми
на прекрасни
отчаяния,
ваяния
на вечните желания...

И тя преплъзва се,
преди да падне
в голите ти глезени,
разтваряш я във шир,
загръщаш в нея двама ни...

В копринен небосвод
витаеме
през летни облаци...


Едноименното стихотворение от книжката, която може да намерите тук.
 

Много е красиво! Щастливка е жената до теб! Щастлива е Неслънчице!
Поздрави, Стеф!

Пишеш наистина прекрасно!

Благодаря ти, благодаря ти, Ангелина.
Благодаря ти, Миаа.

:)))