9. С презерватив е невинно като танго.

Той:

 

Пищна плът е. И дъхава. Не помня как се озовах в гъсталаците с нея. Не я познавам. Мисля, че съм я виждал. Питам я, засмива се. Мириша на нея, целували сме се. Повече и да е опитала, не съм успял. Доста пих. Изгубил съм представа, какви ги върша. Красива е. И повече. Пищна прелест, първична. Жена – реколта. Даже, малко разточителна. Някак първобитна. Мощен е дъха й. Бюст дори в повечко, в повечко и по бедрата, но на самата граница между сексапил и излишество. Най-пикантната, природно разюзданата. Драскат ме ноктите й по гърдите. Целият съм изподраскан. Не знам колко от нея, колко от храсталаците. И с тази буйна коса, как не се заплита. Като излязла от пещера е, но прелестна. Аз пак внезапно отрезнял и доста объркан. Кикоти ми се. Агресивен е гласа й. Почти мъжки. И силата й, почти мъжка, че и надвишаваща тази на много женствени мъже. Промърморих нещо, мърка като котка. Като огромна котка. Имам чувството, че съм в прегръдката на черна пантера. Точно на черна пантера с женски форми, прилича.

-Няма да е изневяра. Нали ти обяснявам, няма да е изневяра, никаква изневяра.

Забравил съм какво ми е говорила, а тя продължава:

-Ти я обичаш, обичаш жена си. И аз го обичам, обичам мъжа си. Той пак мечтае залутан из залива. Тя пък утешава сирачето.

-С него ли е? – попитах.

-Да, ама ти не помниш ли? Момчето тази сутрин ще си хване влака. Не искаше да го остава само.

Започнах бавно да си припомням. Моята скъпа, ми разказа за тефтерчето и за амбицията на момчето да го запълни. Две трети изписано с бройките на покойният родител, оставил една трета за сина. Чувал съм и по-откачени неща. Жена ми също и не знам защо толкова присърце го взе. „Ами, той е гей! Ще прави нещо, което не му харесва.” Какво и влиза в работата, а и откъде знае какво ще се хареса на момчето. Не ми се спореше, ако някога съм се чувствал отегчен от нея беше с този разговор. Не трябваше повече да пия, никога през живота си не съм и изпил толкова колкото през последното денонощие, но побързах да си поръчам следващата водка. Хубавицата ми да прави каквото си иска и да не ме занимава. Нали си свалихме брачните халки. Следващите часове не можех да си спомня.

-Готин беше! – весело рече чернокосата. – Много силно обаче го каза това, че съм била без гащи.

Пламнах, а тя се засмя, гушна ме и ме целуна по главата с думите: „Сладък, дечко!”

И докато търсих какво да и река, тя задиша учестено и колкото и да се стараеше да го каже спокойно, твърде трепетно излезе:

-Няма да е изневяра. Никога не съм изневерявала. Щом не се докосва, не контактува плът, секса не е истински. Еротична игра е. Симулация. Не по-порочно от едно танго.

Вместо стройната си блондинка, за утеха можеш да имаш пищната брюнетка. Няма да е наистина, но то много го правят така. Сладка залъгалка е. Можем да го направим с презерватив.

-Не нося в себе си.

-Аз нося. Кажи ми само, искаш ли?

Плъзна устни по лицето ми, без да ги докосва. На милиметри, обля ме дъха. Усещането беше, че ме погълна.

-Искаш ли, а?

-Да.

Забърка в чантичката, показа го и наведе глава.

-Много е хубав. – рече ми тя – Официален вносител съм на тази марка. Петдесет евро е цената му.

-Петдесет евро!

-Виж, аз не искам да ти пробутвам своя стока, а ако искаш…Аз ще те чакам, тук на плажа ще съм. Можеш да потърсиш от някъде друг.

Изсмях се първо, малко ехидно. После гръмнах във весел смях. Забърках в джобовете, разбира се, намерих парите.

-Защо пък не!

Смеха ми я зарази. Като се поутеши смачка парите, каза ми да си подам ръката, сложи ги в нея, сви пръстите ми и гледайки ме в очите изрече:

-А не искаш ли да го направим, наистина? – попита ме, а свенливият тон с който зададе въпроса си и нямаше нищо общо с поведението й, просто беше побъркващ. И не ми е въздействало толкова възбуждащо едно флиртуване.

Хванах я за кръста, дръпнах я към себе си. Блъснахме тела, преди да ги впием. И се заплетат, едно с друго и между клоните. Имах чувството, че не е една, а няколко. И аз не съм един, а неколцина и с всяко тяло изпитвам насладата и на останалите.

После исках да се облека, но дълго не намирах сили. Лежах по гръб, а пръстчето й играе по гърдите ми, рисува с връхче нещо си. Леко ме гъделичка, леко драска.

-Кажи…-мрънкащо говори, мрънкащо като дете, което му се иска и не му се отдава да изглежда сърдито – Кажи ми, моля те…Кажи…

Не разбирам какво иска, питам я.

-Тръгнали сте на път по-предишната вечер, нали?

-Да. По-предишната вечер.

-Не ти ли изглеждат, не малко, а много странни някои неща?

-Без съмнение, много са странни. – съгласявам се.

-Май не говорим за едно и също. Сега кажи ми, друг път, подобни семейни лудории, игри за разкрепостени, хрумвали ли са ви?

Целунах слепоочието й:

-Защо питаш?

-Не са? Нали. Нямало е кога връзката ви да ви отегчи. Не сте и от онзи тип, тъй наречени: сексуални семейства. Ти какво работиш?

-С две думи: просто чиновник.

-Аха! Знаеш ли, колко ти личи. Симпатяга си, даже супер симпатяга, но си стегнат. Все още…Мисля, че след дни, ако не и по-скоро, вече няма да е така…Защото май ти, не си ти. И тя не е тя. И играта ви, не е ваша. Заливът, заливът ви използва. И най-вероятно, няма да ви пусне да си отидете.

-Чух нещо за това и в кръчмата. Хубави легенди, сигурно привличат туристи. Завинаги в рая на фриволните…

-Я ми кажи, пак ми кажи, тръгнали сте по-предишната вечер?

-Казах ти, да.

-Колко спахте в колата? А после, следващата нощ?

-Аз поспах…

-Колко? Пиянствал си цяла нощ, поспал си на пейката, събудил си се без главоболие, без схващания, може би след час, а може да е нямало и толкова. После? А хубавицата ти беше блестяща. В късна вечер, след две нощи безсъние.

-Виж, ние сме издръжливи хора.

-А не ти ли се струва, че си твърде трезвен и твърде добре?

-Да, малко странно, но…

-Настъпват измененията. И ако можете, тръгнете си още утре…Само, че ме съмнява, че ще успеете. Както и да е, забрави! Кажи ми, какво си мислиш, че прави жена ти, сега?

-Не мисля за нея, с теб съм.

-Все пак?

-Беше много разстроена, че момчето ще остави изкуството с прическите си и ще го обърне на жени. Това е един чудесен мотив да спи с него. Да му е първата. Да му отдаде най-доброто от себе си и всичко онова което може да получи от женската плът и страст, а после…После да му каже, да и направи отново онази прическа и да сравни усещанията…За негово добро…-спрях се, а смеха ми прозвуча горчиво – За нея също няма да е наистина. Както за теб с презерватив.

-Защо да не е наистина?

-Защото един хомо, според нея. И ще играе просто роля.

-Но защо ще спи с него?

-Казах ти. Заради прическата.

-Не разбирам!

-За да сравни усещанията: да обладае жена и да създаде жена. Защото, според нея, отдаден на второто, ще го избере.

-И разказваш това спокойно, без ревност?

-Свалихме халките.

-Все пак?

-Сега съм с теб.

-Не, с нея си, но когато сте заедно сте други.

-Искам и аз да те попитам нещо…Всяка нощ ли го правиш?

-Казах ти, за първи път ми е да изневеря. – отвърна ми съвсем сериозно.

-Имам предвид номера с презервативите.

-Не го наричай номер. – засмя се, но раздразнено – Добър маркетинг е. Продавам презервативи и толкова!

-А ако мъжът има презерватив?

-Е, тогава не му продавам, а използва своя. Но рядко бъркам. Тези, които носят са като опаковани. Сами сякаш са се наврели в презерватив. Опаковани са в сексуалните си умения и неспособни да изпитат сексуалната наслада…-тихичко и доволно се засмя, но пак върна сериозния си тон – Виж, играя си на секс всяка нощ. Познавам десетки хиляди сексуални характери, а твоя и на партньорката ти не е този, който вихрите тук. И ако не за себе си, замисли се за нея. Тя ли е изобщо? Обичаш я, нали? И аз обичам мъжа си и е време да се връщам…

-Вземи парите.

-За каква ме мислиш! – кресна. – Презервативът струва петдесет евро, не аз.