10. Шедьовър от страст

 

Нещо не мога да му разбера поантите, говори си ги едни, също като хомо, той не, че не е, но не му отива така. Казах му го, той се опитва да се усмихне. И се насилва да мълчи, само, че мълчанието му, още повече ме подтиска. Дърпам го за яката. Гледам го в очите. Да го целуна ли искам или да го одера, не от страст, а от яд. Не, не съм съгласна с него. Не съм. Не мога да приема, че един хомосексуалист, изявен, неприкрит, по своему обичащ жените, решава ей така, защото трябвало, за да продължи пътя на баща си, да стане донжуан. Това е насилие над себе си. На кого е нужна жертвата му.

-Мисля, че и ти не си това, което си. – каза ми го, после се извърна бързо.

-Не те разбрах, какво означава.

-Нищо, нищо.

-Моля те, кажи ми.

-Наистина…я, остави това. – опита се да се засмее. Аз пък се чудя, защо ли изобщо си губя времето с него. Не обичам изпращанията. Можеше и сам да си дочака шибания влак. Поне да знае накъде е тръгнал. Поне да знае накъде.

-Ти ще ми кажеш какво имаше предвид с изречението: „Мисля, че и ти не си това, което си!”

-Не приличаш на майка ми.

-Моля?

-Направих ти прическата каквато би направила мръсницата да прилича на богиня, но теб много не те промени. Носиш сиянието.

-Ти нещо да не гълташ? – сопнах му се и наистина си го помислих.

-Виж, имате външна прилика, но майка ми е курва, ти не си.

-Не говори така за майка си! А е и покойница.

Захили се така, че за пръв път го нарекох вътрешно „долен педераст” и ми се прииска да го зашлевя.

-Обожавам курвите. Отрекли са се от правото си на лична собственост на една природа, която са сметнали, че не може да бъде нечие притежание. Не вложих нищо обидно в думата. И освен това ме съмнява, точно тази да е мъртва. Тя е безсмъртна. С тялото й няма да си замине стихията.

-Не мога да те разбера, цяла вечер ми ги говориш едни такива. Но и ти явно не ме разбираш. Защо ти е да се превръщаш в сексуална играчка. Готин си, хубаво ще е на всички тези жени, но ти…

-Обеща ми да спрем да говорим за това. – погледна нетърпеливо часовника.

-Добре, де.

Още два часа. Да го освободя от присъствието си, дожаля ме, а и ме е страх да не сваря мъжа си в неудобна ситуация.

-Къде отиваш, имаш ли представа? – питам го, а той кима, лъже. Не знае, не знае накъде е тръгнал.

-Отива ти размазания грим. – усмихва ми се.

-Това е защото обожаваш курви.

-От доста време се опитвам да ти кажа, че ти не си. Съжалявам, но не мога да го премълча.

-Престани да го повтаряш. Какво значение има какво съм.

-Няма ли за теб? У дома ли си? Имам предвид: в това тяло. Чувстваш ли се домакинята му и не ти ли се струва малко шумно и разхвърляно?

-Не те разбирам!

-Доста добре ме разбираш. Казах, че ти отива размазания грим, а не извади огледалцето. Защото си сигурна, че не е размазан. Сигурна си, че си свежа като тиквичка, при трето денонощие безсъние.

Срязаха ме тези думи. Ужаси ме. Не можах нищо да отвърна.

-Знаеш ли какво става с мен? – попитах го.

-Не. – отвърна ми – А ти?

Усмихна се рязко и ме развесели. Май играеше някакъв театър.

-Наистина ли смяташ да минеш на жени? – измърках му кокетно.

Изгледа ме иронично. Прав беше, зададох му въпроса сигурно за две хиляден път.

-А защо…Виж, аз не бих се възползвала…Опитах се даже да те разубедя…Защо не започнеш с мен, а? Прощавай, че съм толкова пряма, но веднъж вече се прощавах с живота си, а и не съм на възрастта ти. Бързам да наваксам, за това така. Но какво ще кажеш?

Вдигна пръсти към лицето ми, очаквах да ги плъзне по бузката ми. Твърде дълбоко си поех дъх и не успях да го изпусна. Бях готова да затворя очи, но миг преди да го сторя, пръстът му докосна едно от кичурчетата ми, а после пусна ръката си рязко.

-Тази твоя прическа е моят шедьовър. – пак започваше – Нямам право сам да го разваля. Той е посветен на онзи мъж, който със страст ще разроши косите ти, а чрез тях и аз ще я изпитам…

-Ще изтичам до морето. Ще се върна после бързо и ще продължим. Но първо ще се гмурна, за да развали то прическата ми. Нали любов трябва да го стори, а морето е като любов.

-Да, като любов е. И не само за поетите, но го има това голямо: „като”.

Пак погледна часовника, за да ми напомни, че имаме само час.

-Мога да отида до онова шосе и да се отдам на първия срещнат, ще се престоря на проститутка. И без друго съм го фантазирала…И сега ми пламват устните от слюнка като ти го разказвам…

-Не бива да изпускам този влак. С всеки следващ ще ми е все по-трудно.

-Боиш се да останеш, защо?

-И ти би се бояла да останеш, ако знаеше…-млъкна рязко. Пак ме уплаши и пак с усмивка се опита да ме успокои, но този път не се получи. Нещо криеше. И преди да се опитам да го попитам, обърна: - Скъпа моя, погребахме бащата, но си отиде момчето. То е само в тази прекрасна коса. В шедьовъра си.

-Зловещ си!

-Изобщо не съм. Не всеки може да постигне целта на живота си, своята Сикстинска капела, Мона Лиза, какво говоря…Облечена и Гола Маха, в едно. Какво зловещо има в щастието? Да си отидеш, коренно да се измениш, когато си на върха, вместо…бавно да деградираш. Изпрати подобаващо този разглезен, млад мъж. Отдай го чрез творбата му, на друг който разбира от галене и страст!

-Каза: „И ти би се бояла да останеш, ако знаеше…”

-Не ме подлагай на кръстосан разпит, моля те.

-Изглеждаш ми доста различен от…

-Миналата нощ беше. Струва ти се преди месеци, но беше миналата нощ. Остави ме, сам ме остави да дочакам влака си, а ти се погрижи за прическата, защото наистина мина много време и макар да ти се струва, че не тече, то все пак лекичко, лекичко тече. И колкото мистично свежа да изглеждаш за времетраенето си, пак прическата ще се развали. Отдай му се…Отдай му се, на този на когото съм посветил творбата си, защото само чрез нея и теб аз, за последен път ще правя любов. Останалото ще е просто секс.

-Останалото ще е просто секс! – механично повторих думите му.

-Какво има? – попита ме.

-Ти, не искаш ли да бъдеш ти? Ти да развалиш прическата…

-Знаеш ли, изкушаваш ме, но…Не бива. Тя иска друго, моята творба.

-Аз, аз съм твоята творба. И искам да си ти.

-Не бива.

-Искам да си ти!

-Имаш ли представа, колко си изкусителна.

-Не съм достатъчно, щом още си ми устоял.

-Имаш ли представа, какво ме караш да направя. Да проваля шедьовъра си. Трябва да го споделя с друг, иначе все едно не съм го направил.

-Ще направиш нов.

-Едва ли? Най-много да го повторя, а повторението не може да бъде като униката. Искам те…-тежко дишаше – Но искам и тази творба. Защото тя ме освобождава, разбираш ли? Освобождава ме. От артистичният ми демон. Близко е вече до целта си, само от теб остана, малкото за да я осъществи.

-Разбирам.

-Искам да даря наслада на една душа, която те желае.

-Разбирам.

-Какво има?

-И аз не знам. – отвърнах му.

Изпитах диво желание да се кача с него във влака и да избягам от курорта, който започна да ме плаши, но не посмях да му предложа, а и беше явно, че ще ми откаже.

-Имам още половин час. – рече ми. – Мога да постоя и сам. Излъгах те, преди малко. Не ти отива размазан грим, а ще го размажеш, ако постоиш.

Прав беше. Усмихнах му се. Целунахме се и кълна се, това не беше дъх и целувка на хомосексуалист. А миналата нощ беше. Как е възможно, възможно ли е? Какво става?

Нищо няма да ми каже. И никак, никак близък вече не го чувствах.

Гарата беше на няма и петнадесет минути път от комплекса, но когато тръгнах вече леко капеше. По едно време спря и почти бях стигнала хотела, когато се изля най-мощният и мръсен порой, който някога ме е сварвал на открито.

И развали прическата.

Не знам за кой път ти благодаря. Нестандартно, много интересно и отново навяващо размисъл. И пак - благодаря!
Цвети

Ще продължава в много неочаквани насоки и ако се получи романа, с цялата си отговорност казвам ще е уникален по рода си, най-малко като структура, защото по този начин не се пише роман, но пък се води блог. От смесицата на двете форми очаквам да се получи нещо, което ще е много четивно. Иначе нататък: още трилър, мистика, много горещи еротични сцени, а под този пласт: много печални истини за живота, но въпреки тях: надеждата.

Този разказ е невероятен по форма, стил и въздействие!
Човешката природа е уникална..Тя трябва да се проявява в пълната си сила и откритост.Срамът е за хората, които не познават себе си! Атези, които са се докоснали до най- съкровеното, нека да го продължат..
И да бъдат такива каквито са.. Благодаря ти за хубавите и неподправени мигове!
Идеалът е частица надежда и упование! Цел за съвършените! А те съществуват, до нас са, само трябва да се огледаме и непремено ще ги видим:)
И привлечем към себе си..

Старал съм се и ще продължа да се старая, всяка глава да прилича точно на разказ, със самостоятелна идея за себе си, както в случая, но в цялост нещата да имат и един по-друг смисъл. Много, много се радвам, че ти харесва, Миаа.