Не би могло, изключено е да те има,
как тъй се подредиха цветовете във картина.

Как тъй хазартът генетичен,
извая те, извая те момиче...

Как тъй се завъртя така земята, че ни срещна,
след толкова пътеки и за двама ни погрешни.

На никъде ме водещи, на другаде пък тебе,
до грешният ни ход, пореден.

Как тъй препъвайки се в правотата,
живеехме далеч и непознати,

Как тъй се завъртя земята, че сме двама,
не мога да повярвам, че те има, ако Господ, няма.
 

Така и не успях да разбра..
Как се случи?
По пътища безброй..
Вървях, кръстосвах ги на длъж и шир..
Опитах се да продължа напред..
Опитах се да избЯгам от съдбата..
Но тя отново ме връщаше към теб.

явно много си сикал да я срещнеш, толкова много, че чак земята се е завъртяла за да те срещне с нея... Поздрави стеф, чудесен стих...

Залутали се и витаещи в тъмата,
подобни демони крилати,
без път, надеждите разбити
възвърнахме щом срещнахме очите
изпълнени със жажда и копнежи
и знаем вече, беше неизбежно...

Винаги, винаги съм я чувствал в себе си, неизбежна.
Това дори е било посветено на друга жена, не на тази с която се запознах години по-късно, с която съм щастлив и бих написал същото стихотворение, ако вече не беше написано.


Благодаря ти-

Като вречеността на мъжа и жената! Благословено!

Понякога все вървим в различни посоки. Ако е писано - ще се срещнем.

Природата има свой разум и верни на нея му се доверяваме, а той е много над нашия и прави нещата далеч по-добри отколкото можем да ги намислим.

Благодаря ти.

А ако сме верни на природата си - писано е:)))

i az taka mislq stef.. ako e pisano .6te se sre6nete... noooooooooo ako ne e pisano..izjivqva6 jivota si v samota..tajno e nali..