Двадесет и две години след "Еротична песен", чувствам го като нейно продължение.



Не ми казвай, че ме обичаш, не ми казвай...
нека го прошушнат пашкулите,
онези копринените, недокоснатите....
Недокоснатите места по тялото ми за обичане,
недокоснати от обичане, а от предвестници:
лястовици, кокичета и минзухарчета...
Снега се топеше и сънувах пролети,
паднали була на истини,
виждах красота и откровение,
лед се стичаше по ерогенното сияние.
Сияние без източник, под тялото...
И мислех, че докоснат съм до дъното,
до дъното, от най-прекрасното,
а то е отминало...

но не, дори не е започнало,
от тебе щом не е докоснато,
а всичко преди теб
пророчество било е,

че някога
ти истински
ще ме докоснеш...
 

 

"И мислех, че докоснат съм до дъното,
до дъното, от най-прекрасното,
а то е отминало..." Понякога мечтите изгелаждат толкова реални,че човек може да се повярва ,че са били реалност...Отново се долавия нотката на несподелеността и копнежът ,че някога мечтата може да стане реалност...

Мисля,че ти разбираш много добре несподелената любов, въпреки ,че въднъж ми беше казал,че не я разбираш достатъчно ,за да пишеш за нея.....Всъщност мисля,че ти е поднато това чувство....А то на кой не е познато?!

РS: Още не съм забравила,че си ми обещал да напишеш разказ за мен....Това ще е доста интересно - нещо подобно като да ми нарисуват портрет. Човек знае как изглежда, но му е интересно да види какъв е неговият образ през очите на художника...И колкото и да е талантлив художникът, и колкото и точно да те направи, все ще остави нещо от себе си в картината и дори микроскопична да е разликата тя ще показва нещо от него ,въпреки че ти си на картината... А разказът за мен е като да ти направят портрет, но не на вънщноста ,а на душата....И тук умението на художника(писателя) е още по-голямо ,защото е много трудно някой да види душата ти....Но мисля, че точно ти притежаваш това умение и затова много искам да видя как би ме нарисувал със свой разказ....

4udesno stef..4udesno..

И аз, и аз не съм забравил за разказа. Ще се получи от само себе си, знам го, чувствам го. Винаги мога да го напиша, но искам да се случи. Тогава е най-красиво, а специално за този съм убеден, че ще го има. И ще остан

Благодаря ти.