Разстоянието е като еротична дреха, прозират под видимото формите на желаното. Когато не можеш да я/да го докоснеш/, когато километрите са двадесет, двеста, две хиляди или повече, в тази нощ, те ще са реалност, ала не и пропаст.
Телата няма да се докоснат, но докосване има. Желанието е взаимно и без телефон, и без интернет, думите ви се докосват, чувате гласовете си, макар и идващи от дълбините на съзнанието. Светът повече от когато и да е било, личи, че е илюзия, неособено сполучлива. Декори е всичко, булото на Майа, всички тези километри, заблужданието, че не сте един до друг. Възбудата гъделичка кожата, мислите са настръхнали, ще се пръснат и ще потекат като восък и целувки. До границата на болезненото е стигнало приятното, до самата граница, без да я премине. Усещането е за физически допир, какъвто липсва. Може пред очите ти да има стена с библиотека, картина и саксия или пък трамвайна спирка, витрина, кафене с изглеждащи познати лица. Може да има самосвал или пък резачка да посича остаряла топола, около няколко храсталака да се гонят хлапаци с електрикови шушлеци с качулки, полицейска кала да е спряла до алеята. От кръчмата клекналата наблизо като дебела клошарка облекчаваща нужда между боклукчийски контейнери да се изтърколва навън познатият и на кучетата пияница. Може да блестят като компютърна анимация масите в офиса и колежката да е с по-дълбока цепка от когато и да е било, на съседното бюро някой да си е забравил очилата, а през матовото стъкло да надниква, централнен площад, зажужал от многолюдие като пред митинг. Може да търсиш дъската за хляб между познатите в кухнята прибори. Всичко изглежда прозрачно, трепти като картина на повреждащ се монитор и очакваш всеки миг да изключи. Като прожектирано е, макар и разумно погледнато е фактора който ви разделя. Но защо раздяла не чувствате, защо сте заедно, като физиката има свои закони. Разумната преценка е, че след седмица, месец или неопределено близко ще сте заедно, но сякаш се е случило. Няма логика, има усещане. Защото се плъзгат мислите по зърна, рамене и гръбнаци. Плъзгат се по бедрата и заемат формата на пръсти които докосват с върховете си върховете на устните си, в длан която се оплита около косите, коси които се изливат по гърдите. Очите й/очите му/ са пред твоите. Усмивката/усмивката/ е пред очите му. Сега е украсена/украсен/ с цял свят видения върху себе си, те ще паднат като дрехите, част от възбудата са, част от желанието, част от обичта. И е толкова шантаво, но пък красиво. Дните или месеца които ви остават, приличат на вечерта преди нощта в която ще сте заедно, когато се суетите хванати за ръце, говорите уж за друго, разглеждате се насам-натам, ала желаете по-бързо да мине времето и да останете насаме. Нетърпеливо е, изострените сетива все се мъчат да изпреварят часовника, а колкото дълга ще изглежда тази предстояща вечер, толкова къси ще са тези дни или месеца, които толкова приличат на нея. Уж, безкрайно, ала кратко. Разстоянието не е това което е, нито времето е което е. И раздяла няма. Всичко е любовна игра, когато мислите се любят.
Когато мислите се любят!  

как успя да съчетаеш толкова много красиви думи ?!!!

Ти си щастлив човек, твоите мисли и тези на любимата жена, благословен танц!
Любовта на мислите и душите!
Поздрави на Неслънчице!

Опит да уловя изживяването, да го запазя в тях - думите.
Като, че ли негова - на изживяването диктовка.

Благодаря ти!

Не съм само аз в това описание, стотици, хиляди като мен са, като нас. И като теб, щом го споделяш и ти харесва. Значи и като теб:)

stef..ako si izjivql...lubovta na mislite..eeeeeeeeeeeeeeeee ve4e ti zavijdam de...

Този текст до думичка е и лично изживяване. Буквално:)

ne mi se e slu4valo stef... a taka iskam

Пожелавам ти го и знам, че ще ти се случи.

stef...priqteli sme..., nooooooooooooooooo molq te ne mi se podigravai... znae6 na kaklva vazrast sam... znae6 i semeinoto mi polojenie... taka 4e...

В случая възрастта няма голямо значение, но колкото има е в твоя полза.

всяко изречение е наситено с такава пълнота от емоция и образност,че ми е трудно да възприема всичко. или на един дъх или не съм способна.по лесно ми е да попия и възпроизведа в чувства нещата от преди.навярно защото ПОЗНАВАХ оня автор.прочетох постингите от предните дни.не можех да не видя всичко.винаги съм смятала ,че сме били на такова ниво в отношенията си че всичко е било ясно и без думи...ще допиша с едно лично съобщение.

Видя, че говорих за теб в един от отзивите, нали Диди:)
Така се радвам, че ми писа, а нека четящите да знаят, че това са отношения между бивши партньори в живота, живели седем години заедно, отдавна вече разделени:)