Публикувам деактивирания разказ от изчерпания сборник "Седем порти" по желание на Amenda 
Всичките му връзки бяха несполучливи. Обичаше всички до една. И до една се казваха Мария. Първата….бяха твърде млади. Втората, той твърде беден. Третата, наркоманка. Четвъртата се оказа омъжена. Петата, също. Шестата имаше дете, а то не искаше да има татко. Седмата, всяка седмица му изневеряваше. Осмата не обичаше цигарите и той ги отказа, но още по-малко обичаше мъж способен на подобни жертви, защото това я караше да се чувства задължена. Деветата имаше свой поглед върху света, членуваше в някаква секта, а той се чувстваше глупаво на събранията им. Десетата просто една сутрин се събуди до друг и предпочете да остане при него. Единадесетата замина при майка си, от там му пишеше тъжни писма. Искала да се върне при него, не можела да остави старицата сама, а старицата не го понасяла, защото нещо си. Дванадесетата се забърка в международна афера с пране на пари. Тринадесетата да излиза и с момичета. Четиринадесетата подозираше, че той излиза с момчета. Нямаше причини, но решила го. Любопитстваше как живеят хората като него и го гледаше зяпнала, а когато му повярва, че е хетеросексуален остана разочарована. Петнадесетата, вече не помнеше, но помнеше, че е имало петнадесета. И шестнадесета имаше. И седемнадесета. Вървеше му с жени, но и с провали. Харесаше ли му жена, вече знаеше как се казва. И я заговаряше където и да се намираха. Отначало беше учудена, че знае името й, после не вярваше в мъглявото му обяснение, че му е нещо като съдба. Ставаше й мил и се кълнеше, че няма да е така както с останалите Марии, но все се случваше нещо и историята завършваше с печалта на предишните. Не смееше дори да удави любовната си мъка. В която и кръчма да се напиеше все попадаше на жена с име Мария. Ако не някоя от сервитьорките, то барманката или дъщерята на кръчмаря която идваше на най-сладката му чашка, уж за кратко, уж да поиска пари от тати, но оставаше. Купеше ли си от магазин пиячка, магазинерката се казваше Мария. Бързо се изнизваше, но в къщи като пиеше пощуряваше. Идваше полиция и белезниците му щракаше униформена Мария. Съдийката която го осъждаше на глоба за непристойно поведение и нарушаване на нощното спокойствие също се казваше Мария. На всичкото отгоре живееше на улица Мария Кюри и когато продаде апартамента си, агентката по недвижими имоти, разбира се Мария, му намери апартамент на Мария Антоанета. Нарече я измамница, тя се разплака. Тресна му телефона, скъпа му сърцето. Намери я да й се извини. Живяха два месеца заедно. Имаше в нея нещо от всички останали Марии, най-топлото, най-човечното. Накара го да повярва отново в живота, да се събужда с усмивка, да си свири в банята, да пие бира пред телевизора, да й държи чантата на рамото си докато тя пазарува и това да му доставя удоволствие, да си бърборят глупости и да яде пуканки, но пък вече си пишеше по интернет с жена на име Марта. Не беше хубавица, нито думите й звучаха изкусително, глупава не можеше да се каже, че е, но и много умна не беше. Не обещаваше вълшебни нощи, нито разказа нещо от живота си с което да му грабне сърцето, но просто не се казваше Мария, а той не знаеше какво е с жена която не носи това име. Така и не разбра. Марта беше ник, а Мария беше истинското й име, но неговата Мария, разбра за историята и това разстрои отношенията им. В крайна сметка изневярата прости, но беше наясно, че ще продължи да търси жена с друго име и му пожела да я открие.
Когато пусна обявата за запознанство, зле прецени женската психика:
„Ти може и да не си най-красивата, нито най-умната, нито да си секси, може да си възрастна или прекалено млада, може да пушиш и да пиеш, може да имаш деца от различни мъже. Разбира се, това не би ми харесало, но съм готов да не го забележа, ако не се казваш Мария.”
Получи хиляди сърдити или любопитни писма, закачливи или любовни, но всички по един или друг начин по някое време изясняваха, че авторката се казва Мария, след което следваше неизбежният въпрос: Защо не е достойна за него.
Да отговаря – безумие и дълго време не поглеждаше пощата. Търсеше я, жена която не се казва така. Намираше я, излизаше с нея. Стигаха до кафе, не по-далече. Казваше, че й е симпатичен и става за приятел, но нищо повече. В същото време намираше Мария за по нощ. Понякога не успяваше да скъса и със седмици. Сърцето му се късаше. Понякога отново се влюбваше, нищо, че пак се казваше Мария. За кратко, знаеше, че ще се провали и преди да е настъпило по-лошото, сам, предизвикваше раздялата. Най-накрая я намери. Жена на име Анна. Не го обичаше. Нямаше нищо против да живеят заедно и да ляга под него, нямаше нищо против да си има някоя Мария. Отровена беше от живота, цупеше се на всичко. Цупеше се, но беше способна да го приеме. Като горчиво лекарство. И най-важно не се казваше Мария. Кокалеста и съсухрена, мускулите й жилави, раменете й широки. Стоеше до прозореца и плетеше на кука карета. Обичаше тишината. Не говореше. Месеци трябваше да минат, докато разбере, че все пак й харесва когато я целува на излизане и на тръгване по шията. Не готвеше хубаво, но обичаше да готви. Приятелите му смятаха, че им е сърдита, но това беше защото си е сърдита по принцип, а иначе конкретно срещу тях нямаше нищо против, освен това, че не умеят да пият колкото нея и трябва да ги мъкне на рамо до партера. Не прояви ревност, а той продължаваше да се среща с Мария, с друга Мария и с друга Мария.
Когато избяга беше сломен. Разбра, че с жена с каквото и да е име не може да има дълготрайни отношения. Свикнал е да е сам, да е с различна, да се случва нещо което да оправдае непостоянният му характер. Търси я, разпитва за нея. Сам влезе в ролята на детектив. Разпространи нейни снимки по интернет, обеща награда. Сърфираше денонощно. Необходими му бяха десет месеца докато я открие в едно планинско селце.
Къщата която живееше беше схлупена. Стоеше както си обичаше на прозореца и отвън му се стори, че пак плете на една кука каре, но когато влезе я видя, че държи в ръцете си дете.
Когато очите им се срещнаха в нейните нямаше упрек. По-скоро молба, молба за нежност. Подаде му детето. Взе го, обля го топлина, обичта го изпълни. Нямаше смисъл да я пита дали е негово.
-Как се казва?
-Мария. – отвърна тя.

От личния архив

Благодаря ти, искрено пожелание за още творчески вдъхновения!!!
И безброй морски усмивки :-))

Благодаря ти и аз, че ме накара да ги извадя. И на мен са скъпи тези разкази.