Припаднах. В началото наистина, но после не съвсем. Можех да дойда на себе си. Не исках. Излизах от банята. Усетих присъствието му. Някой в долната стая шеташе. Не беше мъжа ми, с него говорихме преди половин час, по телефона, на хиляда и деветстотин километра оттук беше. Друг нямаше ключ. Толкова бях шокирана, че припаднах. Свлякох се, хавлията като криле се разтвори. Лежах по гръб, единият ми крак свит, гърдите ми настръхнали, очите ми отворени. Капките лъкатушеха по мен. Виждах и чувах. Просто не се движех. Не мигах. Осъзнавах всичко и чувах, и чувствах всичко. Дори по-остри бяха усещанията ми. Можех да мръдна, ако поисках можех да мръдна. Можех да скоча, да се загърна, да побягна из стаите. Да се заключа в гостната. Вратата е двукрила, масивен орех. Ключът стои от вътрешната страна на бравата, по-скоро беше украшение без никаква функция, но сега можеше да послужи. Имах телефон. Вилата не е далече. До десет минути ще дойдат патрулите. Мисля си ги и аз. Боя се. Боя се. Той е някъде около мен. Кой го знае кой е и колко е бърз. Може и да не е сам. Страх ме е. Страх ме е. Скована съм. Мога да мръдна, но страх ме е. Сигурно е въоръжен, сигурно е отчаян. Чувам стъпките му по стълбището. Ще се преструвам на умряла. Не ми е трудно. И без друго така изглеждам. Клепачите ми не мигат, не съм сигурна дишам ли. Капките пълзят по мен. Иде ми да замижа и да полетя в усещането. Да забравя, че съм в стаята, да се разтворя във фантазия. Вълна отвращение се надига от корема ми нагоре. Какво ли ще прави този с мен. Аз лежа гола, в напълно беззащитно състояние и сме сами. Привежда се над мен. Блъска ме дъха му. Непознат и хладен, гъделичка ме. Непозната се пробужда в тялото ми. Усещам надмощие, чувствам, че разпищя ли се, с подскоци ще се изнесе. Нерешителен е. И млад. Някъде с десетина години по-млад от мен. Малко над двадесет е. Прилича на миловиден гризач и е необръснат. Със светли очи. Отвеян ученик на втори чин до прозореца. Този, ако е престъпник, аз наистина съм в безсъзнание. Ще му ударя два плесника и ще го поканя на чашка. Хваща ми ръката, да намери пулса. Още малко и наистина ще изгубя съзнание. Стана нещо с мен, не аз самата, топлата вана, релакса, гората, чувството за самота и без воля съм в ръцете на доста симпатичен разбойник. Очите му са объркани, ама че е. Какво чака. Аз съм вярна съпруга. Няма да му помогна да вземе това което сега му се е паднало. Ще му ударя един плесник за да се сети. Ами ако побеснее и ме нарани. Или пък избяга. Ама, че комедия. Аз съм в безсъзнание. Поне така му изглежда, поне така е за пред цял свят и само аз ще си знам, че не съм била. Дали пък не съм мъртва. Не, усещам го. Как го усещам само. Ето пръстите му погалват бузата. Не мога да затворя очи, че ще го уплаша. Спира. На врата ми. Пулс ли търси. Защо не потърси пулс и по слабините ми. Уплашен изглежда и плаши и мен. Дали не съм по-зле отколкото си мисля. Изтичва в гостната. Чувам го, че говори по телефона. Вика бърза помощ. Не рискува ли? Сигурно. Умиление чувствам. И малко угризение. Ама, че хлапак, не се възползва. Притесни се. Идва бърза помощ, а аз рева та се треса. Давам объркани показания. Не мога да повярвам, че ми се е случило. Биха ми диезипам защото изпаднах в истерия. Съобщиха на мъжа ми, преди да поговорим с него. Циврих и го молих да си дойде. Изглежда от диезипама, минаваха ми едни шантави. Полумисли, полувидения, призраци всякакви. Уж, не съм дошла на себе си. Лежа още гола на пода, усещането е страшно, но и приятно. Той прокарва ръка по лицето ми, но това не е той, престъпника, а съпруга ми. И последните години с него съм ги изкарала така, в беззащитно състояние, преструваща се на лишена от съзнание, оставила се във волята му, в ръцете му. Гола, приличаща на лишена от страсти, отдала му шанса дори без мое желание да се възползва от тялото ми, а той го правеше. Така ли съм живяла! Така ли. Циврих, опитваха се да ме успокоят, но не бях сигурна, че са тук, че са истински, че в действителност съм дошла на себе си и не исках да съм дошла на себе си. Малкият ме трогна, но не исках от него да постъпва така. Бях му в ръцете, цяла настръхнала.

Като не усеща какво иска жената, сам си е виновен. При показанията си го описах много подробно.

И го арестуваха!

От личния архив  

За мен поантата е към последните редове. Не сюжетният финал, той е предизвестен, а малко преди него, когато започва да й се струва, че цял живот се е намирала в това състояние. Вцепенена, беззащитна и гола.

Много живеят така.

Този е по-ненормален и от мен. Сигурен съм, че и да знаеше последиците пак щеше да постъпи точно така.

Слава Богу, че има и различни жени, а и ти си една от тях - различните. Иначе за предизвестения финал: да. Той не е постъпил според очакванията, а според разбиранията си за правилно. Тя също се е опитала да постъпи така, а принципв случая я довежда до един от най-обичайните житейски абсурди.

Не се и съмнявам. Той не може да постъпи различно.

Това, жената, не е като човека! ;) Типично по женски ... Много добре си го описал.

Просто голямо разминаване в принципите:)

Поздрави и усмивки.

Мисленето, действията, са неадекватни ЗА мъжките представи!
И най- важното е, че са напълно осъзнати от страна на жената.
В едно съм сигурна обаче, че любовта е единствената, която може да я промени в положителна насока! Прекрасен разказ,Стеф! Благодаря ти!

Благодаря ти и аз, Миаа.

Преди време бях решил ,че ще е добра идея да пища наръчници с картинки . Вече не съм на това мнение. И очите им да избде пак няма да ме раберат ! Наистина ми писна .