Постинг
28.06.2010 12:11 -
Флирт в градски автобус
Плъзна се ръката му. Опипа ханша ми и дупето ми, дясното ми бедро от външна и от вътрешна страна. Гърдите му се допряха в гърба ми, дъха му пламна в шията ми и ухото. Неволно примижах, видях за миг зарево зад диви клони. Премаля ми, коленете ми отмаляха. Другата му длан, разтворена се притисна в корема ми. Палеца й вмъкна връх под сутиена ми. Притиснахме тела. Притискаше ме в себе си. Усетих го твърд и див под джинсите си. Не можех да си взема дъх. Исках да изкрещя. Да се обърна и да го зашлевя. Автобусът беше тъпкан, възползваше се от това за да пипне. За да си открадне ласка, а аз не бях подготвена, дойде ми неочаквано. Възрастна съм вече, не са ми подсвирквали дори от години. Възбудата отстъпи, лошо ми стана. Омърсено. Пусто. Рейсът спря, половината се изсипа навън. Хлапе ми отстъпи място. Имах нужда. Треперех. Силите ми ме бяха напуснали. Между бедрата ми гореше забравена реколта. Крадливи птици с крясък прелитаха над салкъмите. Чувствах се мръсница, но аз съм възрастна жена. Той е извратено копеле. Престъпник е. Ще позвъня на полицията. Ей, сега ще се разкрещя. Това е изнасилване. Брутално сексуално посегателство. Още се изсипаха на следващата спирка. Седна и той, видях кой е. Младо момче. Всъщност не съвсем момче и не толкова младо. Имаше четиридесет. Кака съм му. Защо не си избра, по-млада или поне жена която изглежда по-млада от мен. Аз съм уморена. Не се заглеждам по витрините с еротично бельо, клюкарствам. Нося дълги поли в тъмни тонове. Не слагам дантела, не чета страниците за диети, нито ги спазвам. Доста се застоявам до печката. Слушам с едно ухо телевизионните състезания, правя салатата и наливам ракията. Битова съм. Най-пикантното ми изживяване са циничните шеги на колегите ми. Гледам му раменете – здрави са. Като каубой е в тази синя риза, мускулите му ще я пръснат по шевовете. Има врат като бик, а китките му тънки, деликатни. Като нарисуван е. Как не го е срам.
Възбудата отмина и ме обзе ненавист. Ще ида ей сега при него и ще му кресна:
-Млад мъж! Как не те е срам!
Черни кръгове заиграха пред очите ми. Пръскаха се, пламтяха. Набрах сили. Наум си направих репетиция. Представих си сцената:
-Млад мъж, как не те е срам, а? Не те ли е….такова?
Гласът ми нямаше да излезе гневен. Щеше да е с интонация каквато не е имал сигурно от десетки години.
-Не те е? Наистина ли, не те е срам? Кажи ми?
Представих си го как се обръща. Усмивката му е по-скоро победоносна отколкото похотлива. Сграбчва ме през кръста, омеквам в ръцете му. Държи ме в прегръдката си да не падна и впива устни в моите. Обезсилена съм, летя между облаците.
Кой ме излъга, че съм стара! Не съм. Нито годините ми оправдават подобна мисъл, ни здравословното ми състояние, ни тенденциите на времето. Просто съм подтисната, дори и не загрижена. Трябва ми секс, здрав секс. Даже не любов. Секс, даже не с този мачо. А защо не и с него! И не само с него. Какво ми става? Заиграха цветове пред очите ми. Нещо се съживи в мен, заигра. Стари впечатления отвориха завеси към сумрачни спомени. Шеговито духче зашептя в ушите ми. Все пак ще му зашлевя един, защото си беше живо изнасилване. Огледах се. Той беше слязъл и тъкмо автобусът стигна моята спирка. Едва не я изпуснах.
Когато слязох бедрата ми бяха по-дълги, гърдите ми по-стегнати. Дъхът ми се плъзгаше като влажни змии по пътищата си. Кръвта ми цъфтеше като водни лилии. Дълга ми е роклята, затворено деколтето ми. Ниски са обувките ми. Гримът ми не подчертава, а свенливо крие. Това бельо не ми е по характера. Грубо е, аз съм толкова нежна и гальовна. Ще трябва да се погрижа за себе си. Мъжът ми друго ще очаква от мен, но аз ще го изненадам с подарък който е забравил, че толкова желае. А ако не може вече да го получи, на друг ще го даря. Желана съм. Доказаха ми го. Желана съм.
Погледът ми за пръв път се задържа на витрината за еротично бельо. Влязох вътре, избрах си няколко чифта прашки.
Дълго бърках и търсих из чантата портмонето, но така и не го открих. Трябваше ми малко сила за да си призная, че заради него непознатият се е притиснал в мен.
От личния архив
Възбудата отмина и ме обзе ненавист. Ще ида ей сега при него и ще му кресна:
-Млад мъж! Как не те е срам!
Черни кръгове заиграха пред очите ми. Пръскаха се, пламтяха. Набрах сили. Наум си направих репетиция. Представих си сцената:
-Млад мъж, как не те е срам, а? Не те ли е….такова?
Гласът ми нямаше да излезе гневен. Щеше да е с интонация каквато не е имал сигурно от десетки години.
-Не те е? Наистина ли, не те е срам? Кажи ми?
Представих си го как се обръща. Усмивката му е по-скоро победоносна отколкото похотлива. Сграбчва ме през кръста, омеквам в ръцете му. Държи ме в прегръдката си да не падна и впива устни в моите. Обезсилена съм, летя между облаците.
Кой ме излъга, че съм стара! Не съм. Нито годините ми оправдават подобна мисъл, ни здравословното ми състояние, ни тенденциите на времето. Просто съм подтисната, дори и не загрижена. Трябва ми секс, здрав секс. Даже не любов. Секс, даже не с този мачо. А защо не и с него! И не само с него. Какво ми става? Заиграха цветове пред очите ми. Нещо се съживи в мен, заигра. Стари впечатления отвориха завеси към сумрачни спомени. Шеговито духче зашептя в ушите ми. Все пак ще му зашлевя един, защото си беше живо изнасилване. Огледах се. Той беше слязъл и тъкмо автобусът стигна моята спирка. Едва не я изпуснах.
Когато слязох бедрата ми бяха по-дълги, гърдите ми по-стегнати. Дъхът ми се плъзгаше като влажни змии по пътищата си. Кръвта ми цъфтеше като водни лилии. Дълга ми е роклята, затворено деколтето ми. Ниски са обувките ми. Гримът ми не подчертава, а свенливо крие. Това бельо не ми е по характера. Грубо е, аз съм толкова нежна и гальовна. Ще трябва да се погрижа за себе си. Мъжът ми друго ще очаква от мен, но аз ще го изненадам с подарък който е забравил, че толкова желае. А ако не може вече да го получи, на друг ще го даря. Желана съм. Доказаха ми го. Желана съм.
Погледът ми за пръв път се задържа на витрината за еротично бельо. Влязох вътре, избрах си няколко чифта прашки.
Дълго бърках и търсих из чантата портмонето, но така и не го открих. Трябваше ми малко сила за да си призная, че заради него непознатият се е притиснал в мен.
От личния архив
КРАЯ Е ОТРЕЗВИТЕЛЕН- И ОЩЕ КАК!!!
Впечатляващо описание на чувствата на героите...
цитирайВпечатляващо описание на чувствата на героите...
Има ги и такива...наивни моменти...
и жени...:))))
Поздрави...
цитирайи жени...:))))
Поздрави...
lilims написа:
КРАЯ Е ОТРЕЗВИТЕЛЕН- И ОЩЕ КАК!!!
Впечатляващо описание на чувствата на героите...
Впечатляващо описание на чувствата на героите...
От розово в сиво.
От трепет и нежна фантазия в бит.
Често е така в живота. И не само в конкретният случай, такъв какъвто е ясно, че се е случвал и че ще се случва.
Благодаря ти.
mileidi46 написа:
Има ги и такива...наивни моменти...
и жени...:))))
Поздрави...
и жени...:))))
Поздрави...
Тъжно ми е за нея. Тъжно ми е и това, че не е една или две, а бита прави от тях това, което се получава. Липсата на разбиране, на нежност.
Нищо не оправдава наивността, но другото, другото у нея...
Благодаря ти, миледи.
5.
анонимен -
milone
28.06.2010 18:45
28.06.2010 18:45
"-Млад мъж, как не те е срам, а? Не те ли е….такова?" хахахахахаха :))))Както винаги ...на ниво:))))
цитирайанонимен написа:
"-Млад мъж, как не те е срам, а? Не те ли е….такова?" хахахахахаха :))))Както винаги ...на ниво:))))
Сладко се получи, колкото и да е тъжно:)
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол