Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2010 09:10 - Чудовището
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 6524 Коментари: 15 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Откакто се хванах с малкото мърморещо чудовище се чувствах парцал. По-малко от седем пъти всяка нощ за нея не беше секс, а тъй като едва ли има жребец на земята способен на такова изпитание, тя вървеше нервна, незадоволена, вдигаше скандали на всеки ъгъл и от срам умирах. Изгони котката ми, боядиса ярко стените ми. Водеше ме всяка неделя на туризъм за да съм откажел цигарите, а тя пушеше двойно повече от мен и не знам откъде намираше въздух да припка из баирите като дива коза. Сигурен съм, че беше биоробот, създаден в лабораториите на ЦРУ с една – единствена цел – да ме унищожи. Навярно представлявам някаква потенциална опасност за човечеството, за която не подозирам. Друго обяснение нямам. Тя не се храни. Спи по един час. Хвърчи по цял ден от дом на дом и учи децата на латински и старогръцки. Твърди за тях, че са изроди които я побъркват, но обича повече от себе си. На всичкото отгоре взима разстоянията между кварталите на кънки и се надявам някой ден със скоростта която прелита да се блъсне в някой трамвай, да потече като разплескан домат по него върху релсите и той да мине върху нея. На гърба си носи раница с двадесет килограма енциклопедии, речници и прочие учебни помагала. Не, че всички и трябват, ама е луда. Друга на нейно място трябваше да е скапана, а в тя в стриптийз – бара до никое време в мъжка компания в която няма и един достатъчно стабилен за да ми я открадне. Върне се по никое време. Започне да домакинства. Буди цял блок с тропането си, но мен понякога не успява. Толкова съм уморен от нея. В такива случаи буквално ме влачи към банята, пуска душа и…Побърква ме. Нямам кой знае какъв богат опит с жените, но не мога да повярвам, че това което прави, го може само с две устни, две ръце, два крака и едно тяло. Сякаш се клонира, превръща се в гора от плът която ме поглъща, смила, извежда зад всички граници на чувствената наслада, но несравнимата сладост преминава в ужас. Иска още и още и още, докато мога, а след това започнат скандалите. Блокът отдавна е буден, но светват един след друг прозорците и на околните. Да сутринта е утихнала. Глези се, тъй е красива и тъй приятно го прави, че и прощавам. Спим час – два – три, понякога и повече, а после се пробужда звяра. Започва най-ужасното, нейното мърморене. Все едно ми скубе една след друга мислите, с нажежена пинцета. Не съществува нищо друго освен монотонният й глас. Забива ками в сърцето ми, мачка мозъка ми като кесийка от слънчоглед, мята го в кошчето и после плюе върху него. Забива токчета в самочувствието ми, кара ме да повярвам, че съм несполучлив генетичен опит на природата и до такава степен ме съсипва, че нямам сили и да се самоубия, а ми се иска в тези часове докато дойде време да сложи кънките и да излети навън. Целува ме на вратата, честно иде ми да припадна. Красива е като нимфа. Изглежда лъчезарна като слънчево зайче. Ако тежи петдесет килограма, една четвърт от теглото й е в бюста. Но ако повечето не го забелязваха беше заради усмивката й. Трапчинки се появяваха на бузките й. Предизвикваха приливна вълна от тръпнещи заряди и тя заливаше сетива и съзнание, и чезнеше всяко чувство за реалност.
Който я видеше, завиждаше ми. Който поговореше и двадесет минути с нея, смяташе ме за прокълнат.
Да я зарежа се оказа сложно. Обичала ме и тя не знаела защо. Казва го, подсмърча.
„Добре.”-преглъща-„Нямам къде да отида. Освен да се върна при съпруга си, а той е психопат. Боя се от него. Без да искам ще го направя, от страх, не да ти навредя, но няма да успея да издържа, ще кажа къде съм била през тези два месеца.
Можеше да е блъф, но нямах намерение да проверя. Наистина не знаех нищо за нея, тайна имаше, а тя да нарече някого психопат и да се бои от нещо, значи наистина е сериозно.
Преди часове извърших нещо много смело. Реших да се поразровя в багажа й. Кротко ме беше предупредила, че няма да й е приятно, ако разбере, че съм го правил. Думите й означаваха, че ще завидя на всички онези еретици които са оцелели в подземията на испанската инквизиция. Но трябваше да се престраша. Можеше да има нещо което да ми освети миналото й. Не се излъгах. Попаднах на купчина снимки. На повечето изглеждаше щастлива прегърнала някой не изглеждащ никак щастливо. На няколко се носеше на кънки, разголваше гърди сред горите, пиеше кафе или бира, скачаше с бънджи. Имаше и портрети на нейни приятели и приятелки. Един ме доведе до сълзи. Разбрах от кого е научила за мен. От моят Голям Спокоен Бял Цепелин. Милата, къде ли е тя. Как може да се познава с това изчадие? Как е могла да й каже за мен? Какво ли прави? Искаше ме, как ме искаше само. Но тя беше едно огромно същество от друга планета. Плавно се поклащаше. Приличаше на каравела в залив. На слон. Най-вече на Голям Спокоен Бял Цепелин. Тежеше сигурно над сто и петдесет. Е, малко преувеличавам, но наистина беше огромна. Думите й обаче. Гласът, лееше се. Най-спокойният зареден с ведрина глас. Озаряваше душата. Сънувах зелена трева докато ми говореше. Чувствах се прилитащо над стръковете глухарче. Прегърнеше ли се превръщах в дете. Уморено от игра, с подскачащо сърце. Забравило тревоги и душевни рани. Ефимерно създание без тяло, а с витаещо сред небеса съзнание. Срещахме се често. Нямах с друг който така да споделям и който така да ме разбира. Нито бях чул по-красиви стихове от нейните. Малко след като ми каза, че ме обича, замина. Не знаех, че толкова ще я разочароват думите й. Не помня как точно и го казах, но беше в смисъл, че не изпитвам сексуално влечение към нея, че любовта ни е всичко друго, но не и любов между мъж и жена. Липсваше ми, много ми липсваше. Отпътувах и аз. Съвсем бях забравил за нея. Сега ще питам моето прекрасно чудовище от къде се познават. Ще ме пита защо. Ще й кажа: „защото обичам тази жена. Кажи ми къде да я открия. Теб оставям.” Така ще й кажа…
Вратата се блъсна и нахлу демона. Толкова рано? Както винаги потна и с животински поглед.
-Откъде я познаваш?
-Казах ли ти да не ми ровиш в багажа!
-Приятелка ти е, нали?
-Казах ли ти да не ми ровиш в багажа, тикво с тиквата ти!
-Откъде я познаваш!
-Ти си глупак. – засмя се неочаквано.
-Кажи ми!
-Бях аз, преди да отслабна с петдесет и три килограма.
Прилоша ми. Идеше ми да я хвана за врата. Лъжеше. Будалкаше ме.
-Тя нямаше тези трапчинки!
-Ами бузите й бяха опънати.
-И очите й…
-Бяха черни, нали. Аз пък нося лещи. Косата ми сега е естествен цвят. Тя се боядисваше в черно. Метаболизъм, всичко е метаболизъм. Тъпанар. Хвърлих килограмите само за месец и половина.
-Не вярвам.
-Ами повярвай. Тя е мъртва. Аз я изядох.
-Друга си.
-Разбира се, че съм друга. Тя беше една дебела мързелана. И спокойна една….-разтрепери се….Счупи пет клечки преди да успее да запали цигарата.-Аз съм нервна, ама това е живота. Мога да ти благодаря, че ми откри истината и болката…И ще ти го върна тъпкано, да знаеш…
-Моля те, върни ми я…
Засмя се:
-Късно е вече. Тя е мъртва. Дебелата обичлива глупачка е мъртва.
Смехът й отмина в сълзи.
-Нямам вече апетит. И не обичам. Метаболизъм.
-Ти обичах хлапетата, нали? Бременността се отразява на метаболизма…
-Не си прави такива шеги…
-Сериозен съм.
Разрида се, прегърна ме, но когато се целунахме отхапа долната ми устна и ме изгледа с онзи неин изпълнен с демони поглед.
-Но пожелаеш ли красавицата….Тя ще се върне….Запомни го!
 

От личния архив



Гласувай:
29



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Прекрасно!
29.06.2010 09:20
Както винаги
цитирай
2. cefulesteven - Както винаги[/quo Благодаря ...
29.06.2010 09:21
[quote=angpiskova]Както винаги[/quo

Благодаря ти:)
цитирай
3. анонимен - mnogo mi haresa stef. . i se smqh na ...
29.06.2010 09:31
mnogo mi haresa stef..i se smqh na opisanieto i....postavih se na mqstoto na geroinqta ti..i se haresah..daaaaaaa opredeleno se haresah
цитирай
4. valben - Хей, прав си!
29.06.2010 09:32
С такова чудовище не се излиза на глава! Изгаря се, вледеняваш се, иска ти се да избягаш - ама не става. Просто не може. Остава само да обичаш! :)))
Поздрави, градски! Дръж се!
цитирай
5. cefulesteven - mnogo mi haresa stef. . i se smqh na ...
29.06.2010 09:53
анонимен написа:
mnogo mi haresa stef..i se smqh na opisanieto i....postavih se na mqstoto na geroinqta ti..i se haresah..daaaaaaa opredeleno se haresah


В кой от образите й:)
цитирай
6. cefulesteven - С такова чудовище не се излиза на ...
29.06.2010 09:53
valben написа:
С такова чудовище не се излиза на глава! Изгаря се, вледеняваш се, иска ти се да избягаш - ама не става. Просто не може. Остава само да обичаш! :)))
Поздрави, градски! Дръж се!


:))))
цитирай
7. анонимен - stef. . pro4eti si vtoroto izre4...
29.06.2010 10:14
stef..pro4eti si vtoroto izre4enie na razkaza..eeeeeeeeee tam se vidqh...i se smqh mnogo
цитирай
8. cefulesteven - stef. . pro4eti si vtoroto izre4...
29.06.2010 11:29
анонимен написа:
stef..pro4eti si vtoroto izre4enie na razkaza..eeeeeeeeee tam se vidqh...i se smqh mnogo



Само така:)
цитирай
9. makont - Много чувствено
29.06.2010 15:12
Една дума какво може да направи от една жена. Много точно си предал как обичаме очакванията си от харата, а не самите тях. И когато се превърнеш в очакваното - ставаш демонче! Поздрав за хубавия разказ!
цитирай
10. cefulesteven - Една дума какво може да направи от ...
29.06.2010 15:31
makont написа:
Една дума какво може да направи от една жена. Много точно си предал как обичаме очакванията си от харата, а не самите тях. И когато се превърнеш в очакваното - ставаш демонче! Поздрав за хубавия разказ!


Страхотен прочит! Благодаря ти, че го изказа по този начин...
Поздрави!
цитирай
11. elinora - Страхотно!
29.06.2010 16:40
Наистина!
цитирай
12. cefulesteven - Наистина! Написах го с много ...
29.06.2010 17:02
elinora написа:
Наистина!


Написах го с много чувство, защото понякога ми се иска да изкрещя: "Пазете естеството си!", а са толкова излишни, че дори абсурдни подобни лозунги, а са използвани най-вече манипулативно, точно от страна на тази част от масовата култура, която грубо ограничава многообразието на природното вдъхновение, заменяйки го с няколко, наложени на по-голяма част от масата естетически стереотипа. Вкарвайки в калъпите нестравнимо по-голямото и истинското, създава чудовища, като това...забавното.

Между другото в основата на историята има няколко истински случая, разбира се, комбинирани и доста хиперболизирани.

Поздрави и усмивки на тази, която споделя красота, в по-голямото й многообразие.
цитирай
13. анонимен - balnuwa6 ne6to pensionere
30.06.2010 00:30
balnuwa6 ne6to pensionere
цитирай
14. pin777 - Все едно описа една моя братовчедка :D
30.06.2010 08:52
Е, май не ходеше с кънки, ама другото на 90 % съвпада. Има демони на земята и повечето са в телата на жени :D
цитирай
15. kikowsky - Браво!
30.06.2010 09:33
Особено добро е!

Относно демоните: демоните се създават. На практика, всяка натрапчива идея може да стане демон - ако добие власт над нас. Всеки обсебен е обсебен от някаква идея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406298
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031