О, жадни устни на духа,
търсещи в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят
открихте в лозовия цвят,

където истината уморена,
във слънчеви одежди пременена,
разголила неволно своята гърда,
поднася чаша със пенливи чудеса,

и пада слънчевата дреха,
разголва се снагата крехка,
разнася се омайващ аромат,
а устните в целувки се топят,

и става алена нощта,
а чашата е в лунните бедра,
и с шепот на любима откровен,
излива я връз изгрева смутен,

под който жадни устни на духа,
ще търсят пак в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят,
изтече лозовия цвят!
 

lozov cvqt..strahotno..az i bez tiova sega sam na tema selo...

:)))

cqla ve4er mi razdava6 usmivki..nedei taka.... dai da obsadiom jivota na selo iska6 li...

Не съм в състояние сега. Друг път, ще ми е удоволствие.

ok..izvinqvai....leka no6t...

...без коментар... или коментарът е просто естетическа наслада...

Благодаря ти.

прекрасен стих...и усмивки...за коментара за селото ми хареса...

Благодаря ти. Старо стихче е, наистина написано от душа.

съжалявам, че не пуснах това чудесно стихотворение в твое изпълнение в интервюто. Нямаше обаче как - нещата са свързани и с време, и с композиция....

Толкова много неща успях да кажа, че стихотворението:))) И без него може, а него ще си повтарям още хиляди пъти.

Поздрави и усмивки, Ангелина!!!

Сякаш е част от Шекспирово произведение. Същия ритъм и красиви усещания. Поздрави.