Приказка за неедин живот и неедна връзка. Срещаме мъж, освобождаваме звяра му, а после заключени в битово, някои от нас и до края на дните си.

настръхнах . предизвестено беше ,но не очаквах това .

Но от друга страна, дали сме действителни без зверовете си, трябва ли да ги държим в клетка или по-скоро да ги опитомим, да ги направим добри свои приятели, за да не се получава така както се е получило и както си забелязала често се случва и в живота.
Мисля си, много си мисля по въпросите.

Не знаех самия за финала преди да достигна до него.

на всеки, когато "отключи звяра" - в себе си или в друг.
У всяко същвество има и добро, и зло.
И зависи с кой ключ ще подходим и кое ще пробудим...
Много силен психологически разказ! Поздравления, Стефане :):):)

жените смятат, че могат да отключат звяра в мъжа и да го контролират, искат да освободят необозданата страст, но не знаят колко опасна може да бъде тя...
Поздрави Стеф, чудесно е!

Много мисля за моя звяр. Уверил съм се, че вида му е куче. При това доста здраво куче - боец, смесена порода. Доколкото може е опитомен. И ми служи вярно, но винаги имам едно наум. Че това е хищник, че се нуждае от разходката си, от ласката си, но и от дисциплината си. Не го изпускам от каиш или намордник, когато би могъл да е опасен:)

Самото безсмъртие на приказка като "Красавицата и звяра", очароваща и малки и големи иде в подкрепа на думите ти. Да, така смятат жените, но да не забравяме, че това е приказка:)

stef....az sas tozi razkaz..nakraq savsem se obarkah...koi e zvqra..koi e priqtelq i...koi vlqzal zad re6etikte..koi e izqzal pred tqh..tq za6to se okaza vatre..sled kato trqbva da e na svoboda...ne mi stana mnogo qsno de..taaaaaaaa ako namekva6, 4e vav vseki 4ovek se krie po edin zvqr..da taka e..., no kakto i ti kazah...vseki zvqr moje da bade ukroten...amaaaaaaaaaa zvqra da ukroti men...deto nqma da stane nikoga.... zatvarqm te stef zad re6etkite..i okoto ne mi miga

Да и да. Във всеки човек го има звяра. Във всеки може да бъде укротен. Или поне в служба на самия човек. Но се случва често така, както го описах в притчата, за по-голяма образност.

"Във всеки звяр има милост, в мен - не, значи не съм звяр." Шекспир.
Лошото е, че зверовете ни правят хора.

Нечовешки е да бъдеш без звяр.

"Човек е средина между скота и ангела" Кой беше го казал?

Любимият ми: Блез Паскал. Прав е, на тези които се мислят за ангели, трябва да се напомни, че са и скотове. И все пак, нямаме невинността на животните. Кой го беше казал?

Ницше.

Звярът ни прави човеци, ако не забравяме, че живеем сред хора. Това вече е от мен, по повод на разказа.

Това беше готино!

Голяма я заформихте, ама истината е, че този мъж го боли, крайно комплексиран е, а жените се влюбват в такива, понякога от самото му състрадание, тя иска да го направи пълноценен, какъвто не може да бъде един мъж, толкова строг със звяра си. Това възбужда жените, не толкова в сексуалния, колкото емоционалния смисъл на думата. После се сърдят и тюхкат като ги нарани същия този звяр.

Познаваш живота и с почти всичко съм съгласен, то за това съм и писал, само за "сърденето и тюхкането" малко мненията ни се разминават. Лошото е, че героично и стоически подобни жени, а това са истински жени, понасят издевателствата на зверовете си. При много доминира чувството за вина, която не толкова погрешното им отношение с мъжа, колкото звяра му им създава. И в това е болката на всички времена до сега.

Никой от нас не е идеален, понякога животинските инстинкти ни помагат да оцелеем в почти безнадежни ситуации.Човек притежава инстинкт за поемане на рискове Стеф! В цивилизацията тази черта ни помага да се формираме, като личности.Ето тези мисли предизвикаха у мен, този хубав разказ.
Благодаря ти! Бъди благословен!

Необходима е и емоционална зрялост и висока култура на общуване със собствения ни звяр, защото както и горе беше забелязано, при героя ми наистина е комплекс и точно това е причината за последиците по-нататък.

Много мъдро разсъждаваш, Миаа. И ти благодаря.