Където всеки повей
е докосване по гребени на пъстри петли,
перо прокарано по струните на нервни окончания
и бясната природа е и катедрала
с орган,
откъртил своята токата през космическо мълчание,

те чакам.
 

точно, ясно и прекрасно! :) Като очакването!

Прекрасно усещане:)

Благодаря ти, Ели!

Чакането не е за всеки...
Може би остават само тези, които наистина знаят какво чакат...

Тези за които един час може да прилича на век, но са способни да чакат и век, със светло чувство, като че ли ги дели час:)

Очакването е превилегия трудна, но оправдана.Нека да превръщаме красивите и споделени миговете,във вечност.А вечността, в миг сътворил любовта! Прекрасен стих, поздрави!

Няма да нарека мястото, което лирическият ми описва: "сърцето" само защото сърцето и без друго е твърде набедено в най-красивите емоции, но е всичко онова, което символизира сърцето.

Благодаря ти, Миаа.

Този стих плаче за ръката на художник...

zdravei stef....kato deca si pi6ehme v leksikonite slednite dumi4ki..... da iska6 da 4aka6, da moje6 da 4aka6, da znae6 da 4aka6 ...tova e lubov....taka..a otnovno v4era6tniq ni dialog...ne stef...tova ne sa tejki misli, za6toto az zatvorq li komputara...se vpuskam v reala i zabravqm za virtuala...

Толкова щастлив ще бъда, ако вдъхнови такава ръка!

Прекрасно, щом е така:)