Една сутрин едно малко градче се събуди с чувството, че е засенчено от огромен облак. На небето се беше появило НЛО с форма на член. Титаничен член. По-късно съобщиха, че размера му бил няколко километра. Това беше измама. Едва ли надвишаваше и половин километър. Безредиците не закъсняха. Хулиганите дюдюкаха. Ревниви съпрузи не пуснаха жените си на работа. Шефове забраниха на служителките си да наближават прозорците. Администраторите на хотелите не можеха да смогнат с резервациите, а имаше и такива каквито след този работен ден сами можеха да си купят хотел в някоя екзотична точка на света, такова наддаване с бакшиши за хотелски стаи е ставало. Блъскаха се коли. По земни хора бъркаха в джобовете на зареялите се в небесата. Един общинар за който бях гласувал и аз предложил космическият кораб да бъде приет като символ на града ни. Остана му прякор от който се срамуваше докато беше в политиката, а на стари години се гордееше. Имаше и възмутени. Учебните часове отпаднаха. Ученичките на прозорците, някои уж криещи очи, но гледащи през пръсти. Учителките между тях или отчаяно тропнали глава на бюрото ронещи сълзи, неясно дали защото е пропаднал часа или защото летящото чудо им се струва твърде високо за да бъде тяхна амбиция и прилича на много техни отдавна забравени мечти. Това възпламенява спомените, те от своя страна печалните равносметки. Само една преподавателка по рисуване, русолява, мъничка, пухкава, която познавам много добре, маха с леко презрение с ръка, промърморва: „Голяма пък работа. И по-надарени познавам. Рисувайте го, ако искате.” Грешка от нейна страна, тъй като дни по-късно беше подведена под съдебна отговорност, за опит за развращаване на малолетни. Това, че само беше казала на децата да рисуват каквото виждат очите им не се взе под внимание и смекчаващо вината обстоятелство. Така и предполагах, че ще се случи, защото просто трябваше да си има наказан и виновен, тъй като всички се подадохме на очарованието на извънземният големец, излязохме от релси, проявихме се професионално и по земно и щеше още доста да ни е срам, ако не се намереше някой по-виновен и от останалите. В десет вече прииждаха автобуси и коли от цяла страна. Движението към града ни беше блокирано. Прилитаха вертолети и самолети. Опитваха се да овладеят всякак реда. Падаха витрини. Не можеха да се опазят стоки. Побъркани нимфи, до вчера нормални жени, навсякъде. Няколко паднаха от покривите. Не знам как се размина без смъртни случаи, но пък ортопедията беше пълна. В десет и половина излъчиха по местната кратък репортаж с наш полицай. Вратът му беше одраскан, значката в червило, униформата на парцали, а палката му отгризана. Изпаднал в шок, единственото което успя да каже, преди да изгуби съзнание пред камерата беше: „Не мога да удържа подобна мощ.” Дълги години след това се лекува по специализирани заведения, а негови колеги, служители по охраната, не можеха да удържат тълпата от екзалтирани негови почитателки която го преследваше с години. Образът му се появи по значки и катарами на кожени колани, по еротични списания и опаковки на лекарства. Отгризаната му палка се продаде за четири и половина милиона на търг, а парите от благотворителната кампания, която целеше набиране на средства за разработване на средства за защита от извънземни, потънаха някъде. Навярно също където потънаха и парите поискани извънредно от министъра по бедствията и авариите.
Но стига съм изпреварвал събитията. Доста интересен предобед беше и чудя се защо. Член като член, вярно извънземен, но какво пък толкова. Внушителен разбира се, но не може да се сравни със самочувствието на именити и не толкова именити наши съвременници. Който и канал да пусна, все за небесният гостенин говорят. Астрономи и астролози, търговци и военни министри. Чух че ще има нов военен удар някъде много далече от моя град, тъй като ставало въпрос за нарушаване на суверенитета на страната ни, а това е заплаха за световната демокрация и по данните на тайните служби става въпрос за терористичен акт на организацията „Поклонниците на Маниту”. Не разбирам много от световна политика, а и това нещо в небесата не ми се струваше много разбиращо я. Щракнах на друг канал. Съобщаваха за ураганни ветрове в Бангладеш и ги свързваха с появата на космическият скитник. Глупости, щракнах на друг канал. Известен източен духовен водач на има Ю Хуй се опита да каже, че това е неговото послание за мир към цял свят, но тъй като предаването беше директно видях как спря линейката и прибра преди да е завършил речта си Ю /явно вече без останалото към името си/, ако в речта му имаше нещо вярно. Наша поп-звезда в сутрешният блок съобщи, че Ю е самозванец и по принцип си е бил винаги и само Ю, а след туй се извини, помоли ни за прошка, просълзи се, каза, че не е искал да предизвиква безредиците и призова всички да се успокоят и да се приберат по домовете си, докато той намери начин да си прибере непослушният палавник. За доказателство, че говори истината беше готов да покаже празното място пред камерата, но точно тогава имаше прекъсване за реклама. Не знам по-късно показал ли го е, но знам, че него никой не арестува. Повече от ясно беше, че е готов да си го отреже за пет минути слава и в тази сутрин банковата сметка на някой хирург е добавила нула отзад, за да лиши медийния идол от цифра отпред. Изключих телевизията защото ми писна, но и в интернет беше същото. Излезе информация, че службите за сигурността ни прекалявали с усърдието си и превишавали правата си. По гари, летища и в метрото дебнели съмнителни елементи и правили неприлични проверки за да пипнат виновника който си го е пуснал неволно или с цел да създава безредици. Попаднах на петминутен видеозапис в сайт на терористична организация, но преди успея да го отворя, хакер му видя сметката. Появи се надпис: „Моят пък е по-голям от твоят!”. Малко се раздразних, този като смята тъй не може ли просто да си го покаже, ами удря сайтове. Всъщност все едно гледах записа. Повече от ясно беше, че брадатият терорист ще твърди същото каквото Ю/без останалото/ и именитата ни поп-звезда, лишила се доброволно от останалото. Изключих компютъра пуснах радиото, иначе телефона щеше да ме побърка. Днес разбрах, че съм познавал далеч повече жени отколкото предполагам. Обаждаха ми се от всички точки на света. Едни ме упрекваха, че върша безобразия, други мъркаха, питаха как съм или разпитваха за него. Недоумявах, аз не твърдях, че имам връзка с космонавта реещ се над площада. После осъзнах, че преживявам същото което повечето от мъжете в града ни. Изведнъж сме станали център на световното и женското внимание. До тринадесетата среща която си чукнах в следващата седмица ми беше приятно, но после се уплаших за живота си, а телефона звънеше ли, звънеше. Ако го изключа трябва да мисля друга лъжа, а и могат да зазвънят или започнат да чукат по вратата, затова надух радиото до дупка. Предаваха извънредното парламентарно заседание. Ясно какво го беше предизвикало. Ще послушам, ще заспя. Тези така ми действат, независимо какво обсъждат.
-Имате дума за реплика!
-Господин председател, господа народни представители, искам да ви обърна внимание на факта, че докато бяхме водеща политическа сила, не се рееха такива неприличия в небесата ни….
Всеобщ кикот, апострофи и свирукане, между които долових:
-Теб пък кой ти е виновен, че ти е малък.
-Моля за тишина!-удари звънеца председателя.
-От тази парламентарна трибуна, от името на парламентарната група искам вот на недоверие на правителството.
-Това не е реплика! Времето ви изтече. Има думата за изказване министъра на икономиката в отговор на процедурен въпрос.
-Както вече представителя на опозицията забеляза, докато тяхната парламентарна група беше водеща политическа сила, подобна случка беше немислима. Страната ни отвори граници не само към света, но и космоса и това което виждате е символ на колосалният растеж на икономическото състояние и самочувствието на гражданите ни.
-Да ти кацне в задният двор!-глас от публиката.
-Моля за спазване на правилника!-опита се да прозвучи строго председателя-Колеги, моля ви, не излизайте от рамките на благоприличието.
-Много трогателно, че представителя на опозицията ми пожела сбъдването на своя мечта, но задният ми двор не е толкова голям като този на който е незаконен арендатор и по документ принадлежи на любовницата му.
Това изказване предизвика буйна реакция.
Народните представители взеха да си пращат НЛО-то по задните дворове, а това вероятно звучеше на повечето от тях като коледно пожелание, но се направиха на обидени, стигна се до бой и заседанието беше прекратено.
Помислих си, че ще си отдъхна, но тогава започнаха рекламите.
„Моят любим е от космоса! Той е най-големият и силният!”-шепнещ сладостен женски глас.
„А моят е земен, но пък пие /марка на кафе/!”-надменно й отвръща нейна приятелка.
Пускам пак телевизора.
„Колко години сте пътували?”-пита известна говорителка космическият гостенин, а той с човешки глас отвръща:
„Какво ви водеше?”
„Прашките/марка/”
Кога пък успяха да ги направят.
„Нашият колбас не е толкова голям, но е по-хранителен!”
„Водката която го е накарала да лети!”
„Това момче някога е било голямо колкото вашите…доходи, но е вкарано…като влог в нашата банка и е добило внушителните си размери.”
Извънредна емисия. Съобщаваха, че от базите на съюзниците на наша територия всеки момент ще излетят самолетите за да свалят нарушителя на въздушното ни пространство.
Погледнах през прозореца. На триста метра от дома ми щеше да заприлича на „Денят на независимостта”. Седмица по-късно обръщахме чашки с мой приятел военен пилот, та той ми каза:
-Не бях се чувствал срамна въшка, но докато стоях в самолета и чаках заповедта за излитане, която за щастие, не бе издадено, почувствах се точно като срамна въшка. Хей, келнер, още една от водките които са го накарали да излети. Интересно само какво го накара да кацне. И къде се скри?
Защо ме пита това? Не, не ме пита, пийнал си е, няма как да се досети, че знам. Очаквах всеки момент стъклата ми да бъдат потрошени от ударната вълна на снарядите, изчислявах колко ще ми струва. Търсих тампоните за ушите си и каската. Някога ги използвах преди семеен скандал, но вече от години сме разведени. Защо се сещам за нея? Еврика. Само тя. Само тя е способна да скрие и толкова безцеремонен и голям любовник от неприятности.
Позвъних й. Попитах я е чула ли е новината?
Каза ми с безразличие: да, но когато разбра, чу от мен, че това нещо не е мое, поведението й се промени. Изведнъж гласа й прозвуча заинтригувано, но все още недоверчиво. Повторих, че нямам общо със странника.
Тогава затвори телефона, а петнадесет минути по-късно чудото излетя в неизвестна посока.

Оригинал: 1991

Пренаписан 2007


 

"Извънредна емисия. "...Усмихна ме и както винаги,въпрос,,въпроси...ХУбав ден от мен и поздрави !

:D

Няма страшно, "нашата полиция" те пази...или в случая е по-удачно: "ти пази":)

Не познавам друг с толкова голямо творческо въображение от твоето!
Думи, идеи, талант..Искрено ти се радвам! Бъди благословен!

Много, много усмивки, Миаа.