Достоен отговор бих казала:) Познах този шпиндел.

Сигурно бъркаш:)

Не съм съгласен,че ,,изкуството на писателя е не да пише,а да не пише,,.Вярно е,че мълчанието много неща може да каже но пък и може да бъде израз на творческо безсилие и откровена простотия.Не е провокация от моя страна!Здрав бъди!

И аз не съм съгласен с героя си. Всъщност, пълен негов антагонизъм съм:) Точно това което написа споделям.

Не отричай, де. Личи си кой те е вдъхновил. Свързан е с последни блогърси събития.

Нищо ново няма. Разказът е писан преди години. Публикуван е и в "Бяс и рози" повечето са го и чели. Казах ти, че бъркаш.

това е стар разказ на Стефан. ЧЕЛ СЪМ ГО И ПРЕДИ.

Поздрави:) Сега се сещам, че и на почти всички премиери на "Бяс и рози" е четен.
Да не се прави връзка с реални лица и събития...

Доста се е обожествил лирическият герой, но на края ми хареса как си го сразил!

Има си го и тъжното, и смешното в нашата реалност, а героят ми макар очарователно трагикомичен си е типичен. Не завиждам на този, който случайно се оприличи с него.

Поздрави и усмивки.

но сега го публикуваш много навреме. Достоен отговор на простотията!

Честно беше без умисъл. Ще трябва да намеря отнякъде някой екземпляр от книгата, за да ти подаря един.
Един от скъпите ми разкази е това:) А в началото дори не ми се харесваше, но пък за сметка на това, имаше масово одобрение. Явно всеки си намираше подобен познайник из мрежата:)

има ги всякакви....Е, това си е реалният живот във виртуала, както много пъти съм казвала. Потвърждение, впрочем на тезата ми за порочния кръг - като се появи нещо читаво и една сюрия се юрва да го катурва. Познай обаче накрая кой пада:)

Все идва онзи момент, в който живота дава зелена улица само на читавото:)

"Истинските ценности в живота трябва да се опознаят и придобият."
И не е толкова важно понякога дали това, което пише човек, ще се хареса на хората!
По- важно е да го правиш за себе си, за да почувстваш своите емоции и възможности!А истината отразена рано или късно , получава признание.
Този разказ винаги с удоволствие го чета,Стеф!Благодаря ти!

:)))))

само това ми роди главата... Статуя на божество, което подтиквка към вербални оргии ,вместо към сексуални...хихи..

i togava pisax komentar,no go pre4upix pod druga prizma...be6e ot momentnoto mi nastroenie togava....ne si spomnqm kakvo pisax,no sega nqkoi sa go vuzprieli kato otrazqvane na klimata v bloga....koeto nqma ni6to ob6to...
Vsa6tnost,iskax samo da kaja--bravo! Ostava si aktualno i za v bade6te:))))
Pri teb vinagi moje da se otkrie nqkakav nov filosofski podtekst!!!
Pregradka!!!

"Истинските ценности в живота трябва да се опознаят и придобият."
Това е Пътят...
А дали да пише или да не пише един творец и ваятел на Словото... Няма начин да не пише :)))
Може да не публикува, но не спира да пише... Дори и на сън, дори на ум...
По това се различава от не-творците - бъбривци, често скрити зад безименното си съществуване...
Защото добрите читатели са също творци, които пречупван прочетеното през призмата на мислите си и откриват своя си истина, понякога неподозирана дори и от автора.
И се случва магията на съ-творението...
Хубав понеделник и творческа седмица, Стефане! Усмивки - за теб и НеСлънчице :):):)

"... не спира да пише... Дори и на сън, дори на ум...
Защото добрите читатели са също творци, които пречупван прочетеното през призмата на мислите си и откриват своя си истина, понякога неподозирана дори и от автора. ..."
и тогава удоволствието е пълно и за двете страни :)