Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2010 11:54 - Моят глас
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1380 Коментари: 5 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откраднаха ми гласа.
Голям номер. Синът ми го извъртя. Поиска да ми покаже фокус. Казах му, че съм зает, а той: моля те, та моля те. Въздъхнах, изгледах го с укор, а неговите очи се смееха. Съгласих се, а той: „абракадабра.”, протегна ръце съм мен. По-силни ръце ме сграбчиха за гърлото, но само за миг. После ми рече с моят глас, че бърза и се втурна навън. Изкрещях му да се връща, а гласа ми тънък, че чак ще се скъса. Неговият. Отвърна ми собственият ми гърлен смях. Вбеси ме, стана ми мрачно, разтревожих се. Запалих цигара, загасих я до половината. Въздъхнах. Ще се върне. Няма да пуша докато съм с неговият глас, да не го развалям, а той ще се върне. Ще командва тази вечер хлапетата около себе си, а после ще трябва да ми отговаря на много въпроси. С моят или с неговият глас, все едно. Така не се прави. Магия ли е или фокус, не е важно. Важно е, че не се взема чужда собственост без да ти е разрешено, а гласа е собственост. Хлапе.
Майка му гледаше мач по ръгби. Не забеляза кога влязох в стаята. Потънала беше, зачервена, развълнувана. Не исках да я прекъсвам, но се налагаше.
-Трябва да поговориш с него. Сериозно.
-Мислиш ли, че има смисъл, скъпи мой. Мислиш ли, че има. Писнал ми е до уши.
Все едно ме зашлеви. Осъзнах. Тя не откъсна поглед от екрана. Чуваше гласа на сина ми. Говореше за мен. Такива думи за него не би казала. Разколебах се дали да изляза или да отида да дръпна кабела и да й кажа, че и с нея трябва да си поговоря сериозно. И то не само за настоящият случай.
-Нима? – обади се в мен сатаната с гласа на сина ми.
-Не бъди наивник. Нито пък като него.
-Той наивник ли е?
-Моля те, остави ме да гледам.
Обърне ли се, ще падне голям смях. Едва го подтиснах.
-Кажи ми, наивник ли е?
-Последното което може да си позволи, но това го прави още по-голям.
-Не те разбирам.
-И той не би ме разбрал, но ти някой ден ще успееш. Не си скован в логическите му схеми. Чудя се има ли душа изобщо.
Нима му говори така за мен. За мен ли изобщо става въпрос!
-За….за тати ли става въпрос.
-То, може и да не ти е тати, но да.
-Може….
-Защо ми лазиш по нервите, нали съм ти разказвала. Голям си, трябва да се научиш да приемаш странностите на живота по-рано. Всички ще ти говорят колко е праволинеен, как може да се програмира тъй, че да се предвиди….Няма ли да излизаш.
Щеше да се обърне, ако точно в този момент не стана нещо интересно в мача. Тя нададе вик. Замаха с юмруци. Скандираше името на някакъв играч и крещеше, „мъж си, страхотен си, мъж си, искам те….”
Застанах точно зад гърба й.
-Какво искаше да кажеш?
-За кое?
-Че може да не ми е тати.
-Не искам да приличаш на него и толкова.
-Отговори ми.
-Може и да ти е.
-Отговори ми.
-Престани.
-Каза, че съм голям.
-Достатъчно за да свикнеш със странностите на живота, но не толкова голям, че да знаеш всичко. Ясно.
-Имала си други мъже.
-Сигурно.
Каза го с ирония. И цинизъм. Не биваше да говори така със сина ни.
-Ти винаги си ме разбирал….
Да, винаги я разбираше, а мен отбягваше.
-Той винаги е зает за теб….
Вярно беше.
-Той не разбра за пневмонията ти.
Кога е станало.
-Мислеше, че си ходиш на училище.
Кога не е бил.
-Не разбра, че беше доста зле.
Но как е възможно.
-Ще ти кажа още нещо за големи. Онзи човек, той ми е по-близък от приятел. Разбираш ме, нали?
Идеше ми да я убия.
-С него не се запознахме тогава на люлките. Познаваме се от дълги години. Той може и да е баща ти.
Вече започнах да се досещам. Разказваше ми за онзи стар мой приятел. Тогава много ревнувах, но прогоних съмненията. Тя не си падаше по неудачници, а той си беше точно такъв. Спомена, че го е срещнала преди седмици. Нямаше да го позная, ако го видя. Опитах се да си припомня как изглежда. Стигнах до очите му. Притъмня ми. Все едно виждах очите на сина ни.
-Слушай, миличък. Иди да си поиграеш. Радвай се, че си по-свободен от останалите. И по-възрастен. Казах ти много неща които утре би било по-болезнено за теб, ако научиш.
Тръгнах бавно. Маеше ми се свят. Исках да бъда на неговата възраст и на неговата възраст да съм научил всичко това което трябваше да науча днес.
Тръгнах бавно, но после забързах. И не се прибрах. Отидох си, откраднал неговият глас.
Тя повече нямаше да чуе детските ноти.
Синът й щеше да й говори с моят глас.
 


Тагове:   Моят,


Гласувай:
13



1. miaa - Благодаря ти Стеф! Да познава човек себе си е истинско богатство!
10.07.2010 13:26
Хубаво е да се виждаме отстрани и да преценяваме своя живот !
Тогава тъжните истини по- малко болят!
цитирай
2. cefulesteven - Хубаво е да се виждаме отстрани и да ...
10.07.2010 14:06
miaa написа:
Хубаво е да се виждаме отстрани и да преценяваме своя живот !
Тогава тъжните истини по- малко болят!



А толкова често се заблуждаваме, че познаваме живота си по-добре, отколкото в действителност.
цитирай
3. flycatblu - оригинално и стойностно....:)
10.07.2010 16:48
оригинално и стойностно....:)
цитирай
4. cefulesteven - оригинално и стойностно. . . . :)...
10.07.2010 17:10
flycatblu написа:
оригинално и стойностно....:)


Благодаря ти.
цитирай
5. анонимен - Интересно !
13.07.2010 00:58
Може би преди около година и нещо попаднах за първи път сред странния свят на удачните ти мисли и разкази. Наскоро имах време да го поразгледам.
Наистина ми харесва.
И има сМисъл :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8440234
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112560
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930