Синът на кладенеца

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2010 10:27 - Пепел

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 2832 Коментари: 14 Гласове:

Последна промяна: 13.07.2010 10:42

Не се стърпя, разказа му.
Не си представяше да е той, не си представяше, че ще е тъй.
Искаше, искаше някого. Не него, но другият който би желала го нямаше, другата която би желала я нямаше. Никой нямаше да различи тези мисли от бълнуване. Можеше да я помислят за луда. Можеше да й тръгне клюка някаква. Че е незадоволена, че е треснал хормона, че е попаднала в секта или прекалява с вафличките, че така става с бездетните жени и тези които на средна възраст имат стегнато дупе, че мъжът й я бие и всевъзможни други абсурди. Просто искаше да излее на някого. Случайно стана. Среща на випуска. Той пътуваше. Много пътуваше. От ученик имаше торбички под очите, а сега висяха под брадата му и чисто черни, като гримиран за филм на ужасите. За разлика от някога беше забавен. После се напи и го изнесоха. Остави й обаче бележка с постоянният си адрес. Казваше, че там е само в почивните дни, но може да му пише. Мачка, мачка хартията и накрая я пъхна в чантичката. Стана й топло. Преписа го на коняка, но не беше. Имаше нещо странно в жеста му. Кой оставя вече домашни адреси? Кой пише писма на хартия и чака пощальон. Същата вечер събра десетки емайли и номера на мобилни телефони. На никой не му хрумна, че има и домашен адрес. Никой и не се напи така, че да го изнесат.
Усмихна се когато на другият ден откри бележката и пак почувства топлината. Без коняк. Усети грапава ръка в гърлото си и парене в очите. Полудели мисли лудееха и я разконцентрираха. Завладя я нещо отблъскващо. И реши да му пише. Всичко което си е мислила, а не е имала на кого да каже. Сигурна беше, че и той няма да я разбере както не го разбираше и тя. Сигурна беше, но нямаше на кого. Към никого нямаше доверие.
Пишеше му, че чувства, че паметта й е подменена, че това не е истинската и памет. Лудост наистина, но че се събужда с това чувство. Че се изгубила, живеела е другаде, а не там където живее сега, че е тръгнала да скита нощем и това тяло е прибрало в себе си, но това не е нейното тяло. На друга жена е, на умряла в съня си жена. Така се чувствала. Искала да я напусне преди мъртвилото на тялото да я завладее. Но как да напусне тялото? Не иска да го убива, няма право да го убива. Мразила траекториите му. Харесвала как то вкусва храната, как прави любов и кокетничи, харесвала и походката му и движението на мускулите му, изобщо всяко едно нещо поотделно което правило, но не и това което наричало свой живот. Разказа му, че от години се чувства така. Не е потърсила помощ при психиатър, а трябвало. Писа му, че не знае защо му пише тези неща. Добави в послеписа да унищожи писмото и да го забрави…
Още на другият ден й позвъни. Говори и дълго. Започнал да пише отговор, но не се получавало. Нямал добра писмена реч, а и как щяла да обясни писмото на мъжа й. Не й каза нищо съществено. Нищо кой знае колко изобретателно, но беше прочел писмото. Просто беше го прочел. Нищо повече, а беше толкова много…
Писа му отново. За разказва му сънищата. За загубената вълчица в гората. За ситният дъжд и дрехите които падат една след друга, за пътеките които се лепят по краката. Усети физически как нещо в нея се откъсва с крясък. Болка, а след туй олеква. Като при вадене на зъб. Гнойта изтича на тласъци…Ръката й не пишеше, а бягаше по листата. Учудваше се, че това са нейни думи. Мислите на места я развличаха, на места плашеха, на места шокираха. Изливаше ги и се чувстваше все по-близка и по-близка до тялото и живота си…В един момент започна да се разбира. Изпита усещането, че всичко трябва да е точно така, че не е перфектно, доста е объркано даже, но е единствено действително за нея. Имаше чувството, че ще излети. Толкова просто било. Толкова просто. Имала беше нужда да разкаже на някого всичко. И го беше намерила. Цяла вечер се смя и изприказва толкова колкото не бе успяла с месеци. През нощта прави секс с желание каквото не беше чувствала от години.
На сутринта извади от чантичката си писмото и преди да го пусне добави послепис:
„Моля те, изгори писмото. Не го вземай на сериозно. Прощавай, че те използвам, но правя точно това. Трябва някой да сподели обърканите ми кошмари и да ги унищожи. Само така ги късам от себе си, разбираш ли…Няма значение даже дали разбираш. Просто направи го…”
Пак й се обади. Очакваше да е сърдит или да се сваля или да подсмърча лицемерно или да й дава съвети. Спомена й само, че го е боляло, че е унищожил писмото. Иначе говореше за последното си пътуване и едно детско лице допряно на задното стъкло над задминаваща го кола. Било тъжно. Къде ли пътувало? Къде пътуваме всичко? Защо притискаме лицата си в задното стъкло като дете откъснато при развод от единият си родител? Рязко обърна темата и заговори за алпинизъм. Още обичаше височините. Беше забравила, че някога го увличаше това. Очакваше да я покани на катерене, за да му откаже. Не го направи, измърмори, че го е боляло, че трябва да унищожи писмото.
„Грачи също като патица.”-въздъхна когато затвори телефона още й бръждеше гласът му в ушите й.-„Като деца притиснали лицето в задното стъкло…Виж го, бил даже и поет…”
За миг си представи лицето на стъклото. Сряза я в гърдите. Реши да не му пише повече, но още същата вечер се заби в най-умрялото кафе, на най-мръсната маса, в един ъгъл който миришеше на плесен. Поръча си двеста грама коняк. Във водна чаша. Изключи мобилният телефон. Преди това прати съобщение на мъжа й да не я чака, а да отива да се напива с приятели, че тя е при любовника си. После още едно, че го обича и иска да е за малко сама. Разлисти тетрадката от двадесет листа която купи преди да влезе в заведението и не стана преди да я изписала цялата като не пожали задната корица.
Някой страници съдържаха по дума или две. Вертикално изписани или по диагонал с разтегнат пиян почерк: „Цяла година, нищо.” или „Тук ме няма”. Конякът я хвана още при първите глътки и знаеше много добре, че пише глупости, но имаше нужда да го направи. Накрая не беше сигурна дали е написала адреса правилно и почти нищо не помнеше от писмото си.
„Сигурно повече няма да ми се обади. Най-малко сто и дванадесет пъти го обидих.” Хвана такси и се прибра. Нахвърли се като топла хала върху мъжа си, кискаше се и го посипваше с целувки. Беше и приятно, че е пияна, че върши глупости като това да пише щури писма на съученик, че се държи нетипично, че живота е смешен понякога, а понякога си е истинска гавра която си заслужава да понесеш, за да го спечелиш. Хрумваха й невероятни неща, струваха й се ту осъществими, ту напълно безсмислени, но се чувстваше, чувстваше се щастлива…
„Толкова малко ми е трябвало. Толкова малко…”
Помисли си за пореден път преди да заспи. Започна да му пише често. Изменяше се. Поведението й ставаше необяснимо. Разбира се последваха коментариите и подбивите, но за пръв път, те не я интересуваха. Неусетно стана откровена като в писмата си. Почти я уволниха заради интрига, а интригата й беше, че не искаше да интригантства и си го каза право в очите на колежките, откровение което навреди много повече на микроклимата в учреждението, отколкото злобните клюки зад гърба. Няколко фрази и изкара на открито много нелицеприятни истини. Надживя сръдните, започна да посещава фитнес. Отново охладня към мъжа си. Смени част от гардероба си, но се отказа да носи новите дрехи. Рядко имаше вечер да не обърне няколко чашки, но нямаше сутрин в която минавайки покрай пощенска кутия да не пусне писмо.
Той вече не се обаждаше винаги. Обяснимо беше, защото пътуваше и понякога прочиташе по няколко писма на веднъж. Тя обаче очакваше, очакваше да й се обади за да се увери, че не е забравила и е написала в края послеслова в който да напомни, че писмото трябва да бъде унищожено. Случваше се да унищожи по няколко плика за да се увери, че е добавила послеслова. Щом пуснеше писмото пак се чудеше дали не е забравила.
„Ама, че съм невротичка.”-махаше с ръка и чакаше с нетърпение да й се обади.
В последното писмо обаче съвсем съзнателно не го написа…
„Луда съм. Сигурно съм луда.”-каза го на глас.
После бавно приближи листа до устните си. Трепна нерешително. Изпълни я тръпнеща възбуда. И целуна листа.
Когато пусна писмото имаше чувството, че завърта рулетка.
Краката й отмаляха, мислите й се разпръснаха, главата й се замай и се чувстваше лишена от сили. Чакаше да й се обади за да му каже, за да му каже нещо което си науми преди да напише последните редове. Щеше да му каже:
„Както този лист, така и теб. Целият…”
Представяше си го и стоте метра от пощенската кутия до офиса и се стори, че извървя за часове. Стоеше до телефона и изпитваше най-силната сексуална възбуда в живота си.
Унесе се. Помисли си, че е добре, че няма в този ден работа, че ще запомни добре тези часове и това са най-истинските часове в живота й.
„Повече няма да се върна тук. Няма. Никога обратно…”
Телефонът иззвъня. Говореха кратко. Прекъсна го:
-Моля те, изгори това писмо…
„Защо го казах. Не желая това. Друго трябваше.”
-Сигурна ли си?
-Да. Изгори това писмо.
Изсумтя нещо. Тя чу щракането на запалката, а после изгарянето на листа по устните й.
Болката беше неописуема. Притъмня й. Изпусна слушалката. Притисна устните си. Краката й не я удържаха. Падна на пода и се загърчи. Нададе глух стон.
Виждаше как листа догаря в ръката му. Болката ставаше все по-ужасяваща. Помисли си, че това е краят й, а той не настъпваше и настъпваше, а болката се усилваше ли, усилваше.
За кратко изгуби съзнание. И го видя как разтваря прозорците и изхвърля пепелта. Вятърът я разпилява, разтваря я във всичко, а с пепелта се разтваря и болката…
Бавно се изправи. Краката й едва я държаха. Избърса сълзите си.
Болката беше изчезнала, но от този ден устните й останаха безчувствени.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Рошав и безсмислен

Неразумната

Коментари

1. анонимен - stef. . sega za lubovta, koqto stava ...
13.07.2010 10:37

stef..sega za lubovta , koqto stava na pepel li 6te govorim.....

цитирай

2. cefulesteven - stef. . sega za lubovta, koqto stava ...
13.07.2010 10:41

анонимен написа:

stef..sega za lubovta , koqto stava na pepel li 6te govorim.....

Ако имаш какво да пишеш, ще съм ти благодарен. Извинявам се предварително, че в следващите часове е възможно да забавям отговорите ти или одобрението на коментара. Имам да пиша колонка за вестника и да правя ти-ви програма.

цитирай

3. анонимен - sega stef. . . az v tazi lubov deto ...
13.07.2010 10:58

sega stef...az v tazi lubov deto izgarq sarceto, ostavq sled sebe si suha pepel ..prosto ne vqrvam.... az sam takav 4ovek, 4e prosto na men ne moje da mi se slu4i.., za6toto az ne bih dopusnala tova da se slu4i..obra6tam ne6tata na maitap...zabavlqvam se, imam osobeno 4uvstvo za humor..iii da ostavq da mi se izpepeli du6ata.. zaradi nqkakav maj..amii ne...eto..6te ti dam edin primer...zna4i..kogato se zapoznah sas vili...az si bqh edno malko me4e..a toiiiiiiii ooooooooooooo toi be6e slon...i az dalgo vreme si analizirah edin bade6 seksualen jivot s nego....i stignah do izvoda, 4e tozi maj ..6te me sma4ka v legloto....oba4e..poradi neznaino kakvi vselenski pri4ini..tozi maj..sled na6ata sre6ta ..vze 4e otslabna s 30kg..iiiiiii sega..az sam si pak sa6toto me4e....ama toi ve4e e skakalec..i az pak sedq i analiziram eventualniq ni bade6 seksualen jivot...i stignah tozi pat do izvoda, 4e sega v legloto az 6te go sma4kam...taka 4e sam vijda6..ni taka./..ni ina4e..eto..az stef ..takiva problemi analiziram i obmislqm...ama da mu dam da me prevrne v pepel ot edin vid nespodelena ...lubov..ne..... men tam ne me slagai stef....

цитирай

4. cefulesteven - sega stef. . . az v tazi lubov deto ...
13.07.2010 11:30

анонимен написа:

В случая устните й не са изпепелени от любов или от мъж. Тук има един проводник между нея и неизявено нейно начало. Не онзи обичан мъж.

цитирай

5. kiberdanna - Без пепел няма как да се възродим. ...
13.07.2010 11:34

Без пепел няма как да се възродим. Тривиално ще се изразя, но женското желание е Феникс.

цитирай

6. cefulesteven - Без пепел няма как да се възродим. ...
13.07.2010 11:37

kiberdanna написа:

Без пепел няма как да се възродим. Тривиално ще се изразя, но женското желание е Феникс.

Страхотна импровизация:)

цитирай

7. monaliza121 - Кой знае?
13.07.2010 12:15

Кой знае, какво си мислил и какви чувства са те вълнували, когато си писал.
Няма да тълкувам, въпреки че и у мен има разбиране. Ще кажа само, че ми хареса.
Поздравления!

цитирай

8. cefulesteven - Кой знае, какво си мислил и какви ...
13.07.2010 12:49

monaliza121 написа:

И аз вече не помня какво е било, не е било най-важното онова, което аз изпитвам, за да го забравя.

Поздрави и усмивки.

цитирай

9. miaa - Хората сме изтъкани от противор...
13.07.2010 14:09

Хората сме изтъкани от противоречие! Всеки човек има нужда от разбиране и подкрепа в труден момент.Някой изливат емоциите си в думи, други ги пазят в сърцето си, трети плачат..и т.н
По- важното е да застанеш срещу страха си и да го преодолееш!
Чудесен анализ на човешката съдба! Болката се лекува само с любов, Стеф!
С обич и уважение!

цитирай

10. cefulesteven - Хората сме изтъкани от противор...
13.07.2010 14:19

miaa написа:

Често се заблуждаваме, че можем да погребем живи чувства в себе си, а има и хора, които се превръщат в живи свои гробници, на все още живото в себе си. Едно чувство трябва да изживее краткият си живот, за да намери и утеха или да се трансформира в друго, по-устойчиво и по-зряло.

Поздрави Миаа.

цитирай

11. doriana - Това беше прекрасно! Напоследък ...
13.07.2010 14:44

Това беше прекрасно! Напоследък рядко коментирам, но днес не мога да се сдържа!
:)

цитирай

12. cefulesteven - Това беше прекрасно! Напоследък ...
13.07.2010 14:50

doriana написа:

Това беше прекрасно! Напоследък рядко коментирам, но днес не мога да се сдържа!
:)

Благодаря ти.
Много, много ме зарадва.

цитирай

13. flycatblu - Много хубаво пишеш. . . всеки път е ...
13.07.2010 17:24

Много хубаво пишеш...всеки път е уникален разказа...продължавай все така...

цитирай