Аз съм рошав и безсмислен.


На двадесет и три съм, а в момента нямам приятелка. Имам пари, имам и работа, имам и изпити, имам и електронна поща и гневно писмо от баща си, имам и неща които не разбирам, че от време на време и проблеми, но приятелка не. Сега се опитва да ме сваля една сто и двадесет годишна. Тупнала се е на пейката до мен и си мисли, че я разбирам докато ми говори.


Крайно е впечатлена от прическата ми. Моята коса е моят боди арт. Крайно страховита е. След месец два ще я нарека „Кошмарът на дявола след алкохолен делириум”. Твърда е и всяко косъмче прилича на тирбушон опитващ се да пробие тунел към ново измерение. Мога да я използвам като мрежа за лов на насекоми и дребни птички. Обикновено я държа мушната в яката под якето което според последното ми гадже, а и всички останали ме кара да изглеждам жалък.


Все ми е едно. Не искам да ме одобряват. Косата ме пази. Не съм намерил своето място. Рано ми е да намеря своето място. Стигнал съм до този извод. Човек намери ли своето място – чезне. Изпълва празнотата и се слива с висшата хармония на съществуването. Така губи самоличност. Става част от съвършенството, от всеобщото, обездвиженото и така нататък. Това са общо взето размишленията на един рошав уникат. Второкурсник по стоматология. Разхождащ се по небето и напълно безсмислен. Поне до сега, докато трая щастието и търсенето.


Старицата естествено беше привлечена от косата ми.


-Трудна е за поддръжка.-рекох й.-Два часа ми трябват да я разреша. Дори и с най-хубавите балсами.


Погали я. Сериозно се сваляше. Изгледах я. Не, че се погнусих, но сигурно не се беше мила от последното преминаване на Халеевата комета. Изглеждаше бездомница. Вехто облечена с отчаян, но малко нахален израз. Изпитателен поглед.


-Някога правих прически. Най-хубавите. Е, може да не са били най-хубавите, но на мен си ми харесваха. Обичам косите. И твоята мога да оправя за тази вечер…Ще си различен, знаеш ли…


-Трудна работа.-смотолевих-Изключително трудна. Някой ден ще се подстрижа, но нещо ми е жал. Пет години съм я пущал. И аз не знам защо. Не ми отива, даже ме прави грозен. Все си върша безсмислици.


-А аз съм се замисляла за всичко, за да осмисля колко безсмислено било.-сбръчка лице, май се усмихна. Харесах парадоксалното й мислене. По два часа вечер се упражнявам в подобно подреждане на думите.


-Искаш ли да те почерпя бира?


-О, не, не. Много си млад за мен.-изкикоти се-Виж, искам да ти направя прическа. Хубава прическа.


-Аз пък не искам.


-Имай ми доверие, наистина ще е хубава. Не съм правила от години. И няма да подрязвам гордостта ти. Само ще те среша добре и ще те завържа на конска опашка…Ето, виж…С това…Това е панделката от детството ми. Още си я пазя. На любим не съм я давала. На дъщеря си също. Пазех си тази панделка както ти косата. Без да знам защо, а защото ми харесва.


Подкупи ме с тези думи. Приличахме си.


-Ще ми смъкнеш скалпа докато ме решиш, ама както и да е.


-Няма…Няма…-весело рече и гребена заприминава през къдриците ми. Галеше ме по-скоро. Болеше, но съвсем слабо. Толкова слабо, че по-скоро беше приятно. Ако човек мърка несъзнателно като котарак, то съм мъркал. Затворих очи и сънувах улици. Къдрави, калдъръмени улици. С виснали стари сгради, с крадливи погледи зад прозорците. С пищна гръд прозираща зад едно от пердетата. С много врабчета и никакви хора излезли толкова рано навън…Весело беше, витално и лекомислено. Изпълни гърдите ми, несъзнателно се усмихнах…


А настроението на съня продължи и след като завърза косата ми.


-Е, сега ако имах огледало щях да ти покажа как изглеждаш. Сега върви…


Тръгнах с чувството което вървях и в съня. И така продължи вечерта. Същата вечер се запознах с едно момиче, сближихме се бързо, а в погледа й разбрах, че ще е за по-дълго. Не правихме любов през нощта. Говорихме си почти до зазоряване. Дремнах за малко. Сънувах калдъръмените улици, а радостното чувство беше още по-силно.


На другият ден потърсих старицата.


Разказвах й за вечерта докато пак ме решеше.


Радваше се на радостта ми и кокетничеше когато й казвах, че е вълшебница.


„Недей говори така”-казваше, а вътрешно умираше от удоволствие, че го чува.


Среса ме и на следващият и на по следващият ден.


След седмица ми призна нещо което разбира се няма да забравя до края на живота си.


-Онази вечер излязох с детската си панделка, за друго…И щях да го направя…Исках за последен път да се разходя из парка и да си избера дърво…А от панделката да направя клупа.


-Какво?!


-Бях обезумяла. Не на себе си. Но като видях косата ти…Просто си помислих колко хубава би била, ако я вържа с панделката.


Прегърнахме се като майка и син. Тя хлипаше. Бе щастлива.  

Хареса ми съня в четири изречения. Видях го.
Приятен ден!:))

stef..az takava pandelka 6te varja na kosite na vili, 4e moje i da go obesq na nqkoe darvo s neq....tolkova sam mu qdosana

Благодаря ти.

Последно, косата му ли ще вържеш или ще го бесиш?

abe i na djuvka 6te go zavarja i 6te go obesq..i vsi4ko 6te napravq..ooooooooooo to neveroqtno 4udo bil tozi vili be stef....az ot 3 g go poznavam ..i ni6to ne znam o6te za nego....parvo be6e semeen sas sin po golqm ot moq...posle se okaza razveden s da6terq po malka ot moqta.... sega mai bil ergen...eeeeeee kaji mi ti....kosata li da mu varja...ili napravo da go obesq...

В един от предишните разговори под разказите ми, спомена, че интуицията ти е безпогрешна, дали не трябва да се замислиш, над отношението си към нея?
Мисля си и още нещо, но да не претрупвам този отговор.

stef...vili e tolkova semeen...kolkoto az sam stara moma...az ergenite ve4e gi nadu6vam ot kilometri.....edno vreme moqta maika mi vika6e taka....igliko, na vsqkakav te davam ..samo na ergen ne....az togava mnogo se 4udeh ..za6to tazi jena mi govore6e taka...amaaaaaaaa sega sam naqsno s ne6tata...

Малко ловко избегна въпроса, всъщност, ако искаш не отговаряй. Идеше реч за отношението ти към интуицията ти. За която писа под предишен разказ, че се доверяваш безрезервно. Мога да греша, но сега си мисля, че за да си ядосана сега, все пак си се подвела.

stef...4ove4e az se maitapq be...tozi maj do sebe si nqma seriozna jena.... toi hodi kato teb..ro6av, neglije, neizbrasnat, nama4kan...lapnal kato teb cigarata ..i razsajdava za smisala na jivota...ama to taka jena ne se tarsi..toi smqta 4e tq 6te padne ei taka ot nebeto...ami sam znae6 4e ne6tata ne stoqt taka...i kakvo za moqta intuiciq..4e ne6to ne shvanah...dai po to4en vapros..

Спомена за интуицията, че й вярваш безрезервно, а аз попитах дали не трябва да си смениш отношението към нея, щом те подвежда до толкова, че после си ядосана на някого, че те е лъгал. Но да оставим това, щом не ти се отговаря.
Отвори друга тема: мисля, че в търсенето на любов и в откриването й, няма форма или униформа. Щом го сравни с мен и каза, че така според теб не ставало, но аз въпреки това живея щастливо с жената, която обичам. И която ме обича.

stef ..stef...ne vijda6 li 4e se bazikam..moqta intuiciq ne me e podlagala za ni6to..ama za ni6to..nito sprqmo teb...nito sprqmo vili....no znae6 , 4e mnenieto mi koeto sam si izgradila 6te go zapazq za sebe si..a ina4e radvam se 4e si 6tastliv..., no ne vijdam ni6to lo6o da se maitapim s teb..i da si obmenqme razni misli...

Не, няма лошо в майтапа, но майтапа не става по-малко майтап, ако в него се открият и интересни немайтапчийски въпроси, по които пак може да се разсъждава на майтап. Самият факт, че говоря за нещо толкова странично от поставения разказ е достатъчно показателен, че не съм твърде сериозен, също.
Ето и сега си мисля за нещо: шегуваш се, че си била подведена и че си гневна. Допускала ли си някога нарочно да бъдеш подвеждана, само защото ти харесва? Защото и това е женска черта, една от малкото на които не съм фен.

Да си искрен е опасно качество. И първото условие да "правиш литература". Твоя си. Удоволствие е да те чета;) Поздрав!

Благодаря ти.
Първото условие може да се нарече по два начина: искрен или свободен, но смисъла с който са натоварени в случая думите е еднакъв.
Само да подчертая, че в случая става въпрос за художествен герой, с който единственото общо което съм имал беше рошавата коса, каквато носих на времето. :)

Поздрави.

sega stef...ne dopuskam da me podvejdat..noooooooo imam navika da se pravq na mnogo glupava...i tova to4no mi dostava ogromno udovolstvie....mnogo sajalqvam 4e ne me poznava6 v realnostta... sega si predstavi edno drebno 4ove4e sas 6traknala kosa vav vsi4ki posoki, s mnogo igrivi o4i, barz i to4en ezik i usmivka koqto ne sliza ot liceto mi....akoooooooo ne be6e tolkova dale4 ..6te6e da se zapoznae6 s nai ujasnoto sa6testvo v jenski obraz

на този разказ, но за мен правдив: любов и работа. После... предполагам, че момчето по-нататък преживява леко, но решително разочарование от факта, че сто и двадесет годишната жена вече няма нито един зъб в устата си, за да може и той да и върне някак стореното добро. А тя умира, някъде 125 годишна, когато и никне вече трето млечно зъбче, ведра, спокойна :)

Не съм мислил как ли ще продължат, всеки по пътя си и сега много ме усмихна като го написа.
Като, че ли ме изкушава най-силно мисълта, той да е забравил как изглежда, как се казва, изобщо всичко, да помни само доброто и съдбовното.
А за нея: просто да чувства живота. До тази възраст, която спомена. Защото го заслужава.

Мило разказче за грозната действителност! Някой дребни радости ни карат да се чувстваме полезни и нужни. Добре си го закодирал cef.

Случва се неочаквано, в един миг, откриваме цял един живот и смисъла му, страданията, копнежите, разочарованията си...

Благодаря ти.

Хареса ми разказа, Стеф:)

Стига сте спорили за рошавата коса на героя,че и на автора! По добре рошав отколкото плешив. Аз затова зарязах годеника си англичанин / имаше и др. причини/ но основно плешивостта му се отрази на либидото. В началото много го харесах на снимки с коса, когато го видях без коса- все едно е друг човек.Много жени обаче плешивостта ги привлича. Така и за твоя чорлав герой.И неговия тип се харесва на определен тип жени. Това, че ти е прототип в косата не виждам нещо притеснително. Много си ти е добре косата за мъж! Ако е мека и пухкава като женска коса по добре ли ще се чувстваш от това?!Аз мисля, че изобщо не са схванали повечето от читателите авторовият ти замисъл.

Усмивки, Марти. Благодаря ти.

То да можех и сега да пусна такава коса. Не, че няма да порасте, но вече не отговаря толкова на духа ми, както на времето. Беше си ми като символ. На няколко пъти я намалявах, пак я пусках, че като, че ли косата сама искаше да расте и да се роши. Във връзка с упражняването на една от професиите ми я подстригах защото започна да оредява, но беше временно от киселинните изпарения, но сега ми откри, че е време за друго....

Това е хубаво за четене!
Много ми хареса:)))

Благодаря ти.

Много човечност и топлота... Бунтар и самотница, хареса ми :-)
Усмивки!

Има нещо вълшебно в разказите ти, като детските приказки са, но не винаги с хубав край...както е в живота...Поздрави!!!!