Синът на кладенеца :: Изгубеният глас

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2010 09:40 - Изгубеният глас

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 2027 Коментари: 9 Гласове:

Хладно ми стана сутринта, той спеше. Тръгвах след малко, хрумна ми да не го правя. Да стана, да се облека и направя кафе. Да шумя из стаята и да се събуди. Когато отвори очи, да срещне моите. Да му кажа, че искам да си поговорим, а вече да си говорим с погледи. Разгорещено да обсъждаме, нещо за което вече сме взели решението. Тя е бледа и крехка, саксийно цвете е култивирана, очарователна. Интелигентна е и го разбира. Косата й е почти руса, миглите дълги. Изтънчена е, думите й по-дълбоки от тишината. Чувствата плътни, не ги изразява лесно. Усмихва се, насъбира ги, хлад е прелюдията преди големият й взрив. Знам, че под привидната й хладина е огън. Тя не го знае. Тълкува се погрешно, но него правилно. Тя ще го има, защото аз си заминавам. Отлитам. Двамата се срещат, а тя е научила за мен. Приела е приятелството му, кокетничи и усеща, че върви по пързалка. Желае го, но си мисли, че е неосъществима фантазия. Притваря под душа очи, отмята глава. Чувства го със струйките, почти го материализира. Диша тежко, после се смее колко е глупава. Преписва негови качества на ухажорите си и качества на ухажорите си на него. По-интересен й е от тях, защото й е забранен плод. Застанала съм като херув на портата, зад нея цъфтят и се плодят трепетите. Харесва ми. Трябва да им се радвам. Освен секса с него нямаме допирни точки. Аз си заминавам, на него го гризе и яде. Няма да ме спре обаче, не умее да се бори. Не е мекотело, но този свят не му е в категорията. Бори се с измислени колоси в себе си. Най-тежки са телата с маса 0, уверила съм се. Нямаше нужда дори да го имам. Брат ми беше като него. Баща ми също. А аз все отлитам ли, отлитам. Чака ме работа, него още борби с призраци. Тя ще го има. Трябва да им се радвам, но нещо не им се радвам. Хладно ми става все повече. Усещам, че хлада започва да ми харесва. Той целува истински и напомня за свобода. Топлината на тялото му започва да ме дразни, чувствам като лепка. Унасям се. Люлея се и не ми се тръгва.
Защо няма кураж да ме спре? Ще остана. Не му се вярва, но ще остана. Защо не опита.
По-добре! Този хлад ми харесва…
Отметнах завивките. Не просто затворих, а стиснах очи. Кожата ми настръхна като перушина. Видях пътища под себе си. Син беше студа, откриваше простори. Трябваше да разтворя криле и да се издигна. Чувах и чуруликане което ме зовеше. Още имаше малко топлина която ме задържаше, а чуруликането се усилваше и се опитваше да ме откъсне от нея. Осъзнах, че то не е въображаемо. Погледнах към прозореца. Отвън прелитаха лястовиците. Готвеха се вече за полет, лятото беше към края си. Станах, отворих прозореца. Денят беше топъл, но ми стана още по-хладно. Без да затваря отново очи престанах да виждам. Покрита бях с пера и ми беше студено както и на лястовиците. Време беше да отлитам. Премесих съзнание с тяхното и се наредих измежду тях на жицата. Дълго чуруликах пред прозореца му. Накарах и останалите да чуруликат, докато го събудихме. Виждаше в гръб голото ми тяло на прозореца, но се заблуждаваше. В него не бях аз. Приближи се, целуна врата и ухото, прокара пръст по гръбнака на тялото ми. То потръпна, той се заблуди, че е от възбуда, но беше от студа. Бавно тялото ми се обърна и се прегърнаха. Пред прозореца прави се сляха в последна интимност. Забързана, задъхана. Чуруликахме все по-силно. После тялото ми се облече. Целунаха се, преди то да си тръгне. Двамата носеха сака и пушеха докато чакаха таксито. Понесох се над колата. Загубих представи коя съм. Когато се събудих бях в тялото си и далеч.
Всяка година през лятото за час – два висвам пред прозореца му. Една от лястовиците съм която живее в гнездото над прозореца му. Наблюдавам. През птичето съзнание не разбирам много човешкият живот, но като се върна в тялото си осъзнавам какво съм видяла. С очите на всяко следващо поколение лястовички го наблюдавам и знаех много добре как живее.
Много жизнерадостен изглеждаше когато се срещнахме. Бяха минали седемнадесет години. Прегърна ме импулсивно. Отложи среща по телефона. Забихме се в една усамотена дупка. Пихме текила. Пуснах ръка по бедрото му. Не се поколеба, целуна ме. Продължихме в хотелската ми стая. И тук имаше лястовиче гнездо.
Не знам защо го попитах:
-Хубаво чуруликат, нали?
Изведнъж се видоизмени. Обърка се, стана тебеширено блед, състари се за секунди. Страх се четеше в погледа му.
-Какво ти е?- изчуруликах му и го целунах. – Нищо ангажиращо. Срещнахме се и толкова. Няма да обърквам живота ти.
Усмихна се болезнено. Каза нещо глупаво. Разсмя ме.
На другият ден се срещнахме за по едно питие на гарата. Отново тръгвах. Подтиснат беше. Оглеждаше се, а мисълта му някъде другаде.
-Какво ти става! Кажи, болен ли си…
-Знаеш ли? Не разбирам….Онази сутрин, преди седемнадесет години. Тогава си спомням, събуди ме чуруликането на птиците. После то ми напомняше за теб. Отвсякъде с птичата песен дочувах гласа ти. Не помня кога се е случило. Не съм разбрал, вчера като ме попита за чуруликането, осъзнах. Слухът ми е в ред, долавям всеки друг звук, но не чувам птичата песен. Глух съм за нея. Не помня от кога.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Свободно сърце - 1

Във фразата "циганска престъпност" няма ксенофобия

Коментари

1. miaa - Прекрасен разказ, много силен и въздействащ! Благодаря ти!
15.07.2010 10:52

Свободата може да се сравни само с песента на птицата.Волна и естествена!
Любовта е свобода ..На мисълта, на копнежа! Не я отнемай, защото ще я загубиш!
Невероятно послание, Стеф!

цитирай

2. cefulesteven - Свободата може да се сравни само с ...
15.07.2010 10:54

miaa написа:

А сетивата ни претръпват за качествата на обичаното с което сме се разделили.

цитирай

3. анонимен - stef. . vinagi sam pravila asoci...
15.07.2010 11:47

stef..vinagi sam pravila asociqcia..mejdu lqstovi4e gnezdo..i edno zdravo i utno semeisvo..s mnogo tol;ota i nejnost v nego.....

цитирай

4. cefulesteven - stef. . vinagi sam pravila asoci...
15.07.2010 11:54

анонимен написа:

stef..vinagi sam pravila asociqcia..mejdu lqstovi4e gnezdo..i edno zdravo i utno semeisvo..s mnogo tol;ota i nejnost v nego.....

Да, будят тази асоциация. Природата им е моногамна, създаваща уюта. Следваща небесните си пътища. Но човек не е само природата си, той е и избора си между алтернативите, които му предлагат различните природи. В случая той е като врабче, тя като лястовица. Много такива двойки има.

цитирай

5. анонимен - abe stef, , , nqma da bade6 brab4o. . a ...
15.07.2010 11:57

abe stef,,,nqma da bade6 brab4o..a 6te bade6 lqstovi4ok..saglasen nali...

цитирай

6. cefulesteven - abe stef, , , nqma da bade6 brab4o. . a ...
15.07.2010 12:07

анонимен написа:

abe stef,,,nqma da bade6 brab4o..a 6te bade6 lqstovi4ok..saglasen nali...

По-приятно ми е да съм медиум в историите, които разказвам да не са точно мое изживяване. Така мога да си позволя да бъда всичко:)

цитирай

7. анонимен - taka. . . a otnosno 4urulikaneto. . . ...
15.07.2010 12:12

taka...a otnosno 4urulikaneto... stra6no e ako ve4e ne 4uva6 tezi zvuci... za men takav 4ovek e duhovno martav...

цитирай

8. cefulesteven - taka. . . a otnosno 4urulikaneto. . . ...
15.07.2010 12:18

анонимен написа:

taka...a otnosno 4urulikaneto... stra6no e ako ve4e ne 4uva6 tezi zvuci... za men takav 4ovek e duhovno martav...

Намекнах, това са художествени образи, нямат общо с живота, който живея. Изживял съм само пишейки тази история.

цитирай

9. анонимен - stef saglasna sam s teb. . . . az pr...
15.07.2010 12:36

stef saglasna sam s teb....az prosto ti pi6a koe me e vpe4atlilo ot tvoq razkaz...az ne si zadavam vaprosa.. ti izjivqva6 li tezi istorii v deiostvitelnost

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8439351
Постинги: 4392
Коментари: 35627

Гласове: 112560

Блог вълни

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол

1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Анна Хелс: Кланица за чародеи
7. Ивз: Кланица за чародеи
8. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
9. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
10. Моята лична страница