Синът на кладенеца

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2010 16:03 - Пак ли?

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 2511 Коментари: 11 Гласове:

Спрях се, точно в мига, в който щях да я нарека „моето момиче”, последният път като използвах това обръщение, девойчето скочи на врата ми и със смях и сълзи, заповтаря: „тате, тате, тате”, на тази й възраст беше съвсем естествено да не вярва ни в Дядо Коледа, нито в загиналия автомобилен състезател. Задърпа ме малката за ръкава, като на буксир и додето се опомня какво става, вече бях пред майка й, а тя като ме зърна, като се разкикоти. „Този ли, този ли…”-повече не можа да каже, хвана се за корема, посиня от смях, удряше с крака в земята, пляскаше се по бедрата, а те едни дълги и тя една стройна. Изобщо не й отива да се хили като ряпа. Полудял е света. Какво толкова смешно. Нещо се опитах да посъветвам момичето й. Като по-възрастен, зрял и кипял. Трябваше да го кажа, а щерка й трябваше да ме изслуша, вместо да предизвиква целия панаир. Както и да е, случката е друга. За да избегна подобни неприятности, премълчах коварните думички. За какво става дума? Още е март, дами и господа, още е март. Зимата беше люта, но бързо се стопли. И все пак е март. Хладно е сравнително. Знам, че хормоналните стихии, разгорещяват и на една тийнейджърка може да е по-топло отколкото е, но тя трябва да си направи сметката, да прецени рисковете на поведението си, да разсъди трезво и логично, а не да се подава на емоциите си. Още е март, а тази мода крие рискове, дори да е юни или юли. Пише го и по списания и по вестници. И в сутрешните блокове на най-популярните канали обсъждаха проблема медици. Младите обаче не щат да чуят, не щат да знаят. Хареса ли им нещо, правят го. Е, момичето има хубав кръст. Няма шест пет. Всъщност има малко мазнина, а щом я има на тези години, ако продължава в същият дух, след време ще си има проблеми със сърцето и паметта и сигурно ще тежи сто двадесет и два килограма. Жена ми е само сто двадесет и един. Ако дойде ред, ще й кажа и това, но актуалният въпрос е голият й кръст. Якето й късо, късо. Джинсите й ниско, ниско. Вижда се даже край от прашка. Спряло се е на светофара. Ръмжат коли около нея. Сменя се светлината и трябва да преминем, но имам време да й кажа:
-Ще ти се разболеят яйчниците, бе…-рекох възможно най-загрижено, а „моето момиче” си казах на ум.
-Простак! – отсече момичето, а минутка по-късно в обезлюдената улица по която свих ме пресрещна заедно с кавалера си. Някакъв на годините й с буйна коса и брадичка а ла Дартанян. Цапна ме само веднъж. Искри ми изскочиха. Хванах се за окото. Нямаше нужда от огледалце за да се сетя, че е насинено. Ама, че възпитание!
„Насилието ражда насилие! Всяко действие има равно по-сила противодействие!”-поне да ме беше изчакал да му го кажа. Явно родителите от родителите си нищо не може да научи. Но като се държи така, живота ще му покаже правото и кривото. Не можеш да удряш в окото всеки човек който изразява личното си мнение за голия кръст на гаджето ти. При това, забелязват се мазнини.
Свивам по улицата, един тип ме пита какво ми е на окото. Какво му влиза в работа. Гледам, че са гарирани коли, вдигнати са капаци. Хората си чакат возилата имат нужда от тях, а той вместо да им ги поправи блее по улиците и оглежда насинените очи на минувачите. Бакшиш сигурно чака. За да си свърши срочно услугата иска да му кихнат повече. Само това ще да е. Иначе, не виждам причини. Ако искам не със синьо око ще тръгна, а с резедаво на точки. Последното направо си му го казвам. Гледа ме зяпнал и макар окото ми започва да подпухва и да се затваря, искам да отворя неговите, затова продължавам:
-Не обвинявай демокрацията за поведението на младите. Като възпитавате зле децата си, те постъпват така. Удрят по дясното око всеки който иска да им каже нещо, което отдавна трябваше да са чули от безотговорния си родител. И вместо да си мислиш, че системата ни е виновна за всичко, трябва да даваш положителен пример на подрастващите! Това трябва да правиш, а не да разпитваш хората защо им е насинено окото.
Сринах го с железните си аргументи. И вместо да намери свои, разумни и логични, че да защити себе си и каузата си, че може да пита в работно време, защо човек се носи по улиците със синьо око, напълно оправда думите ми, че е виновен за всичко това което се случва по улиците. Насини ми и другото око.
Ще трябва да им сложа компрес. Не ми се ходи до болницата. А и този преправен като кръчма гараж, любопитно ми е какво ще ми предложат в него. Влизам, бърборят си двама пияници на масата до вратата. Не са още пияни, но им личи, че са пияници. Дори не забелязват, че очите ми са насинени. Е, как може така! Какво е това безразличие! Тези щяха да се направят на слепи, дори и с нож в гърдите си да бях влязъл в кръчмата. Дребни душици, страхливи. Ами, ако се нуждая от помощ. Може да имам и кръвоизливи и сътресение на мозъка. Вън, може и да са насилниците. Те, пият си и изобщо не им пука. Зад бара една дебелана. С някоя друга конска сила по-мощна и от чудовището у дома. Питам я какво има за компрес, тя ме гледа със съчувствие. Разбира, че ме боли, а аз, че не е толкова възрастна, че да се отпусне до такава степен. При това е с добро сърце, но само с добро сърце не можеш да бъдеш пълноценен. Защо не ходи на фитнес и в козметично студио. Парите ли не й стигат! Ако не й стигат да се замисли за нещо по-доходно от някакъв си гараж с двама пияници. Възможност ли няма! Шанс? Всички имаме шанс. Условията са равни за всеки. Само оправдаваме неуспехите си като казваме, че този или онзи ни виновен. Ще й го кажа друг път. Сега имам работа по себе си.
-Щом е за компрес имам нещо по-хубаво от джина.
Бърка под плота и вади…Няма да повярвате: домашна ракия. Безсрамна дебелана, как може, това е престъпление. Как може в заведението си да предлага домашна ракия. Толкова съм шокиран, че се държа неадекватно. Питам я, какво й дължа, а тя:
-Не, не. Това е от мен. Не се продава. За мен си е. Предпочитам това което пия да си правя сама.
-Защо, какво има, да не би останалото да ви доставят съмнителни източници?
-О, не, моля ви, не го разбирайте така. Всичко е както трябва, но аз си обичам домашната ракия. На фабриките не мога да се доверя. Натуралното си е натурално.
-И мислиш си, че проверена из света технология, инспектирана от най-добрите специалисти, със сертификат за качество е по-лоша от технологията на някой селяк, който няма и основно. Това е меко казано абсурдно. И освен това, не вярвам да го правите от добра душа. Вие ми бъркате в джоба.
-Какво?! – ококори се дебеланата и даже очите й се насълзиха, защото истината боли.- Но аз не искам да ми плащате!
-Рекламирате си ракията. Както се казва на жаргонен език: „зарибявате”. Давате ми сега без пари, а утре ще поискате. Само, че тази ракия си произвеждате сами и тъй като правите данъчни нарушения ми бъркате в джоба…
Опомних се в градинката на около петдесет метра от гаража. Като ме сграбчи се ужасих, че ще ме изнасили. Толкова чист и искрен човек, нищо чудно да я възбуди, но жените напоследък май не ценят това качество. Хватките които последваха обаче не бяха от кама сутра, а от кеч. Няма право да изхвърля така клиенти от заведението си. Клиентът преди всичко. За това не й върви бизнеса. Опитвам се да се изправя. Боли. И крака изкълчен и ръката. Носа кърви, само с едно око едва гледам. Тръгвам към болницата. Спира се таксиметров, иска да ме качи, но знам им номерата. Махам му да си тръгне. Щях да му наговоря много неща, но боли ме челюстта, пазя си силите за лекаря. Знам ги какви мародери са и трябва да се подготвя. Че ме биха, биха ме, но не искам и да ме одерат.
-Искам най-официално да ви предупредя, че разговора ни се записва и ако ми предложите някоя странична тарифа за услугата, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. – казвам го, а лекаря кима, даже се и усмихва, съгласява се, че ми е право и оставам три часа и тридесет и два минути на пейката срещу кабинета.
Възмутително. Защото съм честен, защото не искам да мина по втория начин ме оставят толкова да чакам. Най-накрая все пак приема ме. По очите му се чете злорадство. Извинява се обаче и щеше да продължи извиненията, ако не бях го прекъснал:
-Знам защо се наложи толкова да чакам. Моля ви, спестете си лицемерието.
Очите на сестрата мятат мълнии.
-А на вас ще кажа!-обръщам се към нея-Не е противозаконно, но е неморално да рекламирате по такъв начин кабинета си. Голите ви колене имам предвид. Вярно не е луд този който яде зелника, а този който му го дава, но да се възползвате от несъвършенствата в закона за порнографията е некоректно!
-Моля? – ококорва очи с трениран да предизвиква сексуално усещане израз.
-Медицинска сестра с голи колене, какво е това, ако не неправомерна реклама с неправомерно използване на порнографски средства.
Лекарят си притиска устата, зачервен е, просълзен е. Не знам, астматичен пристъп ли има или едва си сдържа смеха, но сестрата така ми бие инжекцията в дупето, че ако не бяха ми толкова подути клепачите очните ми ябълки щяха да изхвърчат.
Прибирам се у дома, а моята жена ме пита:
-Пак ли!
Толкова е ограничена. Нищо не разбира нито от икономика, нито от политика, нито от обществени взаимоотношения.
Сядам пред компютъра и започвам да сърфирам. Има форуми и блогове. Ще си кажа и ще им кажа всичко. Тук поне бой няма да ям.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Още една водка

В момента Ангелина разговаря с Христам

Коментари

1. анонимен - Я, пак шпиндел!
15.07.2010 16:11

Я, пак шпиндел!

цитирай

2. cefulesteven - Я, пак шпиндел! Сладка душица ...
15.07.2010 16:12

анонимен написа:

Я, пак шпиндел!

Сладка душица на времето е, какъв ти шпиндел:)

цитирай

3. анонимен - Ха-ха-ха-ха....
15.07.2010 16:15

Много ми беше приятно да те видя и от тази страна с това чувство за хумор....

цитирай

4. cefulesteven - Много ми беше приятно да те видя и от ...
15.07.2010 16:20

angpiskova написа:

Много ми беше приятно да те видя и от тази страна с това чувство за хумор....

Смях се със сълзи докато го писах:)
Все едно го виждах, което е обяснимо.

цитирай

5. анонимен - Признай си, че е писано наскоро.
15.07.2010 16:29

Признай си, че е писано наскоро.

цитирай

6. cefulesteven - Признай си, че е писано наскоро. ...
15.07.2010 16:32

анонимен написа:

Признай си, че е писано наскоро.

Мога да докажа лесно, че не е писано скоро:)
Поредното доказателство, че няма нищо ново под слънцето.

цитирай

7. miaa - Интересно нещо сме хората, Стеф! Не ...
15.07.2010 17:02

Интересно нещо сме хората, Стеф! Не искаме да приемем истината!
А тя често не само носи радост , а и боли!
Чудесен разказ, поздрави!

цитирай

8. cefulesteven - Интересно нещо сме хората, Стеф! Не ...
15.07.2010 17:13

miaa написа:

Особено по някои части на тялото, доста боли, както би се изразил, многострадалният ми герой:)

цитирай

9. mileidi46 - Razsmq me...ti ..ti go mije6..
15.07.2010 17:16

Imax nujda to4no ot tozi razkaz v momenta...
Pregrudki..

цитирай

10. cefulesteven - Imax nujda to4no ot tozi razkaz v ...
15.07.2010 17:17

mileidi46 написа:

Imax nujda to4no ot tozi razkaz v momenta...
Pregrudki..

Прегръдки!

цитирай

11. анонимен - Героят ти не е шпиндел, а най-оби...
15.07.2010 17:29

Героят ти не е шпиндел, а най-обикновен келеш.

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8431622
Постинги: 4392
Коментари: 35627

Гласове: 112553

Блог вълни

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол

1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Анна Хелс: Кланица за чародеи
7. Ивз: Кланица за чародеи
8. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
9. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
10. Моята лична страница