Благодаря на flycatblu, че с отговор ме накара да си спомня за този деактивиран разказ. 

Три дни преди хубавицата да пристигне се знаеше, че ще имаме нова съученичка.

Никой не знаеше, каква е, що е. Говореше се, че има семейни проблеми, че е от провинцията. Няколко момчета вече бяха приготвили простотиите, мен ми беше жал. Имам сестра в провинцията, тя живее с майка. От друг баща ми е. Почти не я познавам. Мило момиче е, малко болнаво. Иска да си скайпим, не винаги имам време. Тя пък се уморява бързо и заспива. Знам, че са бедни. Тя все се опитва да го скрие, но като не съзнава точно положението си, приказва едни такива неща, че ме хваща страх от живота, а не бива. Потиска ме, понякога я смятам за психо – вампир и отбягвам, тогава все едно я виждам. Глупава беззащитна животинка, гледа ме ококорено, някак виновно, объркано. Кофти ми става, по-малък се чувствам и отколкото съм.

Искало ми се е да живее като нормален човек, да учи в свястно училище, но като гледам, какво готвят на такива като нея...

Не, по-добре да си е там. В крепостта на собствената си печал и ограничения.

Не е подготвена да се бори. Гадно нещо е живота. Не защитиш ли мръвката си, ще ти отгризат носа. Не я ли наръфаш веднага, ще ти я грабнат под него.

Четиринадесет години са ми достатъчни за да осъзная това, което баща ми и на четиридесет не отрича, нищо, че жена му е доста вятър. Тя е готино маце. Много добри приятели сме, нищо че е епохално глупава. То й е украшение. По-скоро нея чувствам като малката си сестра, отколкото малката си сестра. Минавало ми е през главата, че някой ден ще я открадна от баща си. То и без друго възрастовата ни граница между нас двамата е по-малка отколкото между тях двамата.

Веднъж я видях по цици на плажа и честно, почувствах се по-голям не само в гащите. Прелест омайна. Не мащехата ми, а историческа кучка. За която повечето приказки са недоказани и приличат повече на мокри фантазии. И се глези. Като дете се опитва да се държи, а по-голяма изглежда. Зной под кожа. Направо побърква.

Не обича да говоря обаче, както си мисля, за живота. Казва ми, че съм малък за да съм толкова скучен. Понякога ме иронизира, започва с вечното нейно: “знам, че си много видял и патил, но това с махането на пръст е нещо средно между фюрера и онази дебелана на входа ни.”

Хич не ми трябва да я крада от дъртият. Ще си патя с такава жена. На него все му тая. До гуша е в нежелани субстанции, но хич не му пука. Сигурно шмърка, макар да го дава голям враг на наркотиците. Не мога да си представя да е такъв непукист, при чист организъм.

Даже не порка и не пуши, а го дебнат данъчни, работниците му го мразят, майка като се напие го заплашва по телефона, веднъж пипнаха едни яки момчета под колата му, изглежда това е бил най-прекият път до язовира в който тръгнали да вадят риба с динамитни шашки има и някакви повдигнати обвинения, а мен ме кара и взима от училище шофьора му, един с мустаци и лицеви мускули които не трепват. Понякога ми се струва, че е механизъм, но ми е ясен: бивше ченге. При това определено не е регулирал кръстовища, а най-вероятно е бил кошмара на Джеймз Бонд.

Поне да разказва, а той най-много да ми даде някаква заповед. Всяко изречение му звучи така. “Защо не се облегнеш? Защо не си сложиш колана? Защо не метнеш чантата отзад?” Кротко говори, но знае как. Веднъж ме попита, мога ли да бягам. Разбрах, че положението в тези секунди е много страшно, но без да се вкарвам в екшън филм, бях много, много спокоен и уверен, че ще се справя. Нито разбрах каква е била опасността, нито кога е отминала, но не трепнах, защото човека си знае работата.

Опитвам се да накарам и мащехата ми да го разбере. Кофти ще ми е, ако нещо й се случи. Тя е основният проблем на дъртият. Не му пуска, принуди ли я да излезе с охрана. Вдигна ръце от нея. Такова вироглаво създание не се учи. Аз се опитвам да я накарам, заради мен, а тя пак с онова нейното:

“Знам, че си много видял и патил, но това с махането на пръст е нещо средно между фюрера и дебеланата на входа ни.”

А нещо средно между нея и малката ми сестричка се оказа новата ни съученичка. Прималя ми като я видях. Озовах се на някакъв ъгъл. Щях да избягам, но шофьора на баща ми, точно тази сутрин ме беше попитал: “Защо не спра да бягам от часове?”

Хубавицата на тате, най-близкият ми човек, но по-хубава. На моя възраст, иначе със същата коса, малко по-крехка фигура, но по-разголени и от нейните крака. Малко по-бледа е, но бас държа, че циците й са точно като онези които видях на плажа. Очите й, сякаш изкривяват пространството, поглъщат материята. Черни дупки, от космоса трябва да е, но със земна форма. Дупето й вирнато като на козичка. Стъпва все едно се пари, а израза...Той няма нищо общо с този на побърканата у дома. Виновен един, объркан, уплашена е. Същата като сестричката ми на аватара в скайпа.

Кара ме да се чувствам силен. И да съжаля себе си.

Тази е от друг свят. Изважда ме навън. Чувствам се, по-истински.

Не съм прочел “Идиот”, само знам, че е оттам: “Красотата ще спаси света...”

Ще избягаме в провинцията. При мама или при който родител не е тя. Ще забравим напрежението тук. Ще правим по двадесет пъти любов на ден. Някакъв идиот се хили в главата ми. Трябва да се скрия да не се издам.

Но кой ли гледа мен. На третият час забелязвам, че е грабнала вниманието на всички. Харизматична е. Истинска лудост. Но защо е така боязлива.

След шестият час го разбрах. И в този ден научих много повече за живота, отколкото във всички останали, въпреки живота който имам.

Някаква...Не я познавах до този момент...Никой не я познаваше...Просто е била незабележима...Приближи се до хубавицата и без дума да й каже и обърса два силни шамара.

-Кучка! – изръмжа.

Момичето от провинцията, зяпна, гледаше объркано, после ревна. Измърмори само:

-Пак започва...-и тръгна с бърза крачка.

Повече не я видяхме.

На онази незабележимата, намалиха поведението, което я направи героиня. От този момент, тя стана една от популярните.

Прочетох “Идиот” до крилатата фраза. И не съм съгласен с княз Мишкин. Оставих книгата, защото почувствах, че и той е бил разочарован.
 

Е...и аз се радвам...хубавите неща, не трябва да се крият, а да се споделят...

zdravei stef..ehhhhhhhhhhhhhhhh....s tazi krilata fraza ..tazi zima hodih na edna teatralna postanovka, noooooooooo ne mi haresa...az obi4am da kazvam..4e dobrotata 6te spasi sveta...

Нямаше как да не се сетя за него, след отговора ти в предишния постинг. :)

Аз пък:

"Любовта ще спаси света.", но си е същата идотщина, като тази на княз Мишкин. Но все пак нуждаем се от подобни, защото без тях живота би бил повече от мъчителен.

daaaaaaaa to4no stef..to4no...pri men ..bih dobavila..4e lubovta i lekuva v bukvalniq smisal na dumata...ne znam dali 6te mi povqrva6..no e taka...

Вярвам ти.

ooooooo zna4i mi vqrva6...tova e 4udesno.....otnovo iskam da ti se izvinq za v4era..ama tova moeto lubopistvo, koi znae koga 6te me dovar6i

Интересно е, как изглежда светът през очите на момчетата - тука си незаменим:)))

Вчера беше удоволствие за мен да отговоря на този въпрос за който ми се извиняваш:)

taka li....az kolko sajalqvah posle ..sled kato ti go izpratih vapriosa de.....6toto vse pak e ne6to li4no stef.... ti si seriozen maj...vij az sam drugo ne6to.... na men ne mi puka mnogo mnogo kakvo govorq iz neta...

мисля, че не се среща по-силна от тази към красив човек. Княз Мишкин знае точно какво казва, тъй като той е самата Божия любов в романа, без капчица умопомрачение. Твоят разказ също много ми хареса.