Един си има парите, друг славата. Трети талант, а четвърти самочувствие. Момичето от отсрещния прозорец има плитки, а комшийката срещу вратата ми: цици. И то какви! Дъщеря й си има синя панделка, а баща й – простотията. Изсекне ли се в кърпата си, целия блок се тресе. Той има и мустаци. Първото ми гадже има лунички. Тя сега си има мъж. Мъжът й си има друго гадже. Гаджето му сигурно – друг мъж. Инкасаторът има брадавица. Политиците ни – нечисто минало. Кварталният клошар – лудостта си, а дилърчето на марихуана – гаранция, че ще си изяде шамарите. Много хора имат амбиции, други прелести. Има и такива каквито нямат друго освен свещената си простота, но да речем секретарката на шефа, освен свещената си простота има и сини очи. Портиерката няма сини очи, но има интригите си. Мъжът с карирания костюм има винаги китка на яката си. Казват, че бил голям покорител на женски сърца, на мен ми прилича на палячо. Едва не го убих снощи без да искам докато поливах мушкатото в саксията. Стреснах се, то имало пък листни въшки. Една приятелка, която не пожела да ме има за нещо повече от приятел си има много книги. Неин бивш приятел, който не пожелал да я има за нещо по-малко от приятелка, имал много, много знания. Тюфлекът от съседния блок си има Ламборджини, а е на осемнадесет и никой няма на идея откъде може да има толкова пари баща му, който освен престижен собственик на квартална тоалетна която не работи от осем и отгоре години, по негови собствени думи е член от управителния съвет на дирекцията на природните аномалии. Освен пари си има и непроницаемо чувство за хумор. Всичките му приятели имат също лимузини. Лоши езици говорят, че имал и вертолет, а един наш големец наскоро каза, че имал пари и за летяща чиния. Не е необходимо дори да си големец, за да имаш престижно отличие връчено лично от президента. Двете нимфетки от осми етаж имат разрушителен сексапил, казвам ви, косите им сами се мърдат, като длани и навяват като с криле разни аромати които бият директно в костния мозък. Не смея с тях да се кача в асансьора. Веднъж преживях авантюрата и цял ден не бях в ред. На всичко отгоре и агресивни. Плъзгат езици по устните, смигат, намеци хвърлят. Какви деца! Ах какви деца! На всичкото отгоре имат бъдещето. Всяка сутрин ги чакат две момчета които имат мотори. Майка ми е имала глупостта веднъж да се качи единият да я доведе до блока ни. Казал й: „Баби, ай да те мятам при сина ти!” Кикотеше ми се цяла вечер. Даже си призна, че е малко влюбена в този рицар. Попита ме кога ще има внуче като този хубавец, аз й казах, че си нямам на идея. На другия ден видяхме, че „рицаря” й е в гипс. Дръннал се в супермаркета на ъгъла, точно след като е свалил мама. Призна си ми, тя, че цял живот е имала късмет. Написах на гипса на малкия: „Лудите глави имат луд късмет”. От тогава ме има за приятел, но аз нямам нужда от приятели. Зъболекарката ми има една физиономия. Интимната й приятелка ме има за изповедник. Колегите ми имат възможности за професионално израстване, някои от тях и антидепресантите. Повечето от съучениците ми златни карти, ти приятел – личния си избор, а аз си имам собствено мнение. При това собствено мнение по всички въпроси. Не, че разбирах колко го имах, но няма смисъл да казвам, че от години имам интернет. Всички от години имат интернет. Моето собствено мнение е много важно. По всички въпроси. Какво е то? Ти първо кажи своето, пък после ще разбереш моето. Твоето за мен е много важно, защото просто трябва да му докаже, че никак не е важно. Моето е различно. И толкова. Да кажа, че имам любим форум, ще излъжа. Просто не съм излязъл от години от един. Не, че не искам, просто не мога. Толкова много мнения има, че те ми помагат да разбера своето. По всички въпроси. Нали ви казвам, то е различното. Ако някой напише, че крокодила е зелен, той ми помага да разбера, че крокодила е дълъг. Губя известно време докато му го докажа, накарам го да тресне клавиатура в монитора или да захапе някой жак, че да не си прехапе езика, ако получи някой бан, чувствам се, че съм спечелил Нобелова награда, а ако напусне сам форума разбирам какво е било на сърцето на Цезар когато е рекъл: „Дойдох! Видях! Победих!” Имам мнение и за Цезар, нищо, че по история бях двойкаджия и за метеоритните бури, за връзката между татусите по дупетата на съвременните топ-модели с озаренията на разума на средновековните мислители, ако нямам какво да кажа, за правописа ще се захвана и пак ще кажа. Време имах, сега нямам. Чудех се какво да правя в офиса, вечер по сто и отгоре часа в къщи, а сега изобщо не остава време за в къщи. Шефът ме мисли за най-големия работар в човечеството. Не си ходя даже и в почивките. Честно да си кажа, нямам толкова памет, че да си спомня какво работих, но пък имам собствено мнение и за това. Веднъж някакъв препиращ се юзър, ме попита, а аз му отговорих, че работя за общественото благо. Ами, тъй де. То си е вярно. От този момент толкова се увлякох, че не разбрах как са минали месеци, как един след друг всички са напускали форума, а последната седмица не ми е ясно как се случи, но съм спорил сам със себе си. И още ме е яд, че собственото ми мнение не ме е направило на пух и прах.

Ама ти само когато не спиш, тогава не пишеш!

Доста се поразвеселих от този разказ! Да живее мнението ти!

Имал съм и такива периоди. Даже и когато спях си беше част от писането, защото на сън идваха много добри сюжети. Сега я карам малко по-спокойно, работя над нещо друго и по-голямо. Повечето от нещата, които пускам са по-старички или съвсем спонтанни. :)))

Изпадал съм в положението на героя си, Слава Богу, за кратко. Но не мога да не му гледам с известно състрадание и с усмихната надежда, че ще поумнее.

Но наздраве за мненията. Най-различните:))))

Интересно е, че всеки от нас може да изпадне в положението на твоят литературен герой, Стеф! Комично! Прекрасно си го нарисувал с думи!
Различието трябва да бъде балансирано със живота около нас, в противен случай човек ще изпадне в неблагоприятна ситуация. Развесели ме:)Хубава вечер:) С уважение!

Точно така.

Не знам...сега като го чета това си мисля, че е много по-лесно да имаш мнение за нещо,след като прочетеш нещо по въпроса, от колкото преди да си прочел...

Поне разумните хора ще споделят мнението ти:)

stef..mnogo uvlekatelno si go napisal..s kolqma doza 4uvstvo za humor.... vazhi6tavam ti se....i az iskam da imam 4uvstvo za humor na po visoko nivo....ama ne mi se otdava ne6to...

Убиец - сатира!

Благодаря ти.

Развесели ме. Харесва ми това тънко чувство за хумор граничещо със самоиронията. Това е много ценно качество и щастливец е този, който го притежава!