Няма по-трагична история от тази на жена, която не може да напусне мъжа си. От прозаичните окови на брака, които дори след като спрат да съществуват реално, оставят белези по китките ти. Няма по-жалка картинка от мъж, който не се интересува как да обича жена си, а как да не го прави някой друг. Ако си слаба, и любовта да се изпари, и секса да секне, и небето да падне не можеш да си представиш живота извън четирите стени на семейното огнище и без миловидната и няма котка в скута ти. Макар да си нещастна и самотна. Обричаш в главата си животът си на предвидимите обстоятелства, докато не се намериш след много години безжизнена и безплътна, защото те е било страх да рискуваш.

Прекрасен ден :)

Благодаря ти.

И да не се лишава от необходимостта да дава топлина и внимание към любимия и приятели и да получава същото от тях!
Човек трябва да обича себе си, за да го обичат и останалите!
Всеки може да изпадне в трагико- комична ситуация.
Но винаги има избор и решение! Хубав разказ, предизвикващ много размисли!
Приятен ден!

Приятен и на теб!

stef... strahotno si opisal kotaraka.... po4uvstvah mnogo maka i nejnost kam tova jivotin4e

Природата е гальовна невинност.
За това и навярно толкова обичаме тези символи на дома.

4udesno go kaza stef...az mnogo obi4am svoq dom...moje bi i za tova..taka svarzvam ne6tata...

Слава Богу, че много го обичаш. Това значи, че не е като този на героинята ми. :)