Като че за първи път не ми донесе сладост твой разказ ... Остана само едно необяснимо натрапчиво чувство - като топка в корема ми.
Вероятно това е страхливата ми страна - свила се в ъгъла от срам за всички красиви моменти, от които ме е лишила, играейки комбина със съвестта ми :)

Прекрасен е!
Хубав ден,
Деси :)))))

Много зловеща ирония е сюжета, а аз дори не го осъзнах докато го писах, но малко след това ме побиха хладни тръпки.

Толкова пламенно звучи, а в същото време има един змийски хлад във всяка клетва за съдбовност.

Поздрави и усмивки.

Такива неща да си остават само по разказите.

Много трогателен разказ, Сefulesteven!
Само човек, който обича толкова силно може да каже, че оставя сърцето си!
Дори съдбата пожелава не само на думи то да е при любимия човек!
Поздрави!

Радва ме, че човек може да открие дори в това, което на мен ми се струва доста зловеща ирония, нещо толкова позитивно и светло, както ти в момента.

Поздрави и запази тази настройка.

Ние хората обичаме, идеализираме, "оставяме сърцето си"завинаги, там където сме дарили любовта си, независимо от житейските ситуации, които са ни споходили..
За мен, този разказ е една тъжна алегория, която разкрива напълно човешки чувства и преживявания!
Поклон Творецо! Поздрави на Неслънчице!

невероятен е...тъжно,любовно,зловещо-ироничен (както казваш) ,но невероятен...и чуството което остава наистина е като "тежест в корема"...и продължавам да те чета от края към началото :) :)...усмивки cefulesteven

Не бива да поставяме съдбовността над свободата, нито да обвързваме с фаталност любовта, защото колкото и красиво да звучи понякога си е зловещо.

Много, много усмивки.