Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2010 12:34 - Убийство в социалната мрежа - седма глава
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2994 Коментари: 7 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
7. Значи не се отказваш?

Изхвърлиха го от бусчето някъде, по-скоро никъде. Далеч от населено място и ориентир. Стъмняваше се и пак валеше, а болките от получените травми бяха толкова силни, че едва се държеше на крака. Сто метра му се струваха километри, минутка задържаше вдигната ръката си за стоп, за повече нямаше сили. Очакваше всеки момент да падне в канавката, в страни и се молеше силите му да свършат, за да може да си го позволи. Но не можеше да се престори пред себе си, престъпяше, макар сега да се чувстваше далеч по-зле отколкото сутринта, когато очакваше смъртта си в рова. Дъждът го биеше в лицето, стичаше се по врата му. Блъскаше го в платното, прилитащи коли изливаха вълни върху него. Никой и никъде. Носеше се без посока. Изгуби представа за тяло и остана мъждукаща частица съзнание плаваща над платното, натоварена от болки, идещи сякаш от друг неразбираем свят. Светлините на стоповете примигваха, като червени светофари, ясно предупреждение за неясна опасност. Живот без ориентир, нарече го в един момент, с кисела усмивка: “стар навик”, за миг възвърна дух, даже се засмя. Прави бяха момчетата, като казаха:
“ЯкЪ гърбина си, ще се оправиш.”
Няма що, показаха мускули. С изхвърлянето му насред път, като че ли демонстрираха уважение, като че ли му казаха с усмивка: “Черен гологан не се губи!”. Не само не се губи, ами напоследък притежава даже издателски къщи, че и има по-богат речник от мнозина зализани бели парцалковци.
Някакъв джип прелетя и го блъсна толкова силно вълната от локвата под гумите, че го хвърли в канавката. Трудно беше изправянето, на два пъти се подхлъзна, светкавиците които видя не бяха дъждовни, а от болката в удряното коляно, което сега се изви.
Накрая улицата угасна в пътека. Така поне му се стори, иначе си беше на шосето. Щеше да падне в канавката, но спря колата.
-Хайде влизай, де! – изкрещя от вътре Деси.-Да се надявам това по лицето ти е кетчуп.
Опита се да се разсмее, на това което му хрумна в отговор, но го заболяха ребрата и излезе като хрип.
-Какво толкова смешно? – попита го.
-Дано нямам и горчица по гащите.
-Това беше гадно! – нацупи се, но се засмя – Ама стига, де, такъв.
-Как ме намери?
-Не питай, ужас. На какво ли не съм способна когато съм уплашена. Сега обаче не съм, просто съм много разстроена и разтревожена. Така, както си я подкарал до пенсия няма да изкараш, а не знам заслужава ли си.
-Как ме намери?
-И аз не знам. Събудих се, с чувството, че сънувах объркването ти. Сама, а те чувствах до себе си. И те нямаше, дълго те нямаше. Мъжът ми звъни, не вдигам.
-Сигурно се тревожи.
-Сигурно, но не толкова, колкото ме разтревожи ти. Не ми харесва, вече цялата тази история не ми харесва. И ако имах власт, бих заповядала тя никога да не се случва, нищо, че отново ни срещна. Искам пак да ти позирам.
-Ще се получи, ли?
-Друго ще е, но ще се получи. Ще разказвам само за тази сутрин. Облякох се, но се чувствах гола в стаята ти. Доста чаках, доста. И не можех да изляза, защото имах чувството, че ще изляза гола. Не беше си тръгнал, без “довиждане”. Не се връзваше.
-Да, мъжете, които си тръгват не оставят в своите апартаменти жените, които не искат да срещат.
-Тъй си мислиш, ама на мен ми се е случвало. Както и да е, не беше. Усещах го. Забелязах смачкания пакет цигари. Като те знам, пушило ти се е. Хей, ама ти как не попита за цигара, имам в жабката...Слязох направо в магазинчето. Момичето всичко е видяло. Бозаво рено – бус. Тези са пълни глупаци. Защо точно бозаво. Бие на очи. В този цвят няма много.
-Не им е пукало, а ти не се ли обади на полицията.
-Да те бият и те ли? Нямам им никакво доверие. После, изстрел на посоки. На какво ли не е способна една уплашена жена, на какво ли не е способна...Много се надявах, имах късмет...Имам един приятел от мрежата. Високопоставен служител е в “Петрол”. Лензим се виртуално, нищо сериозно, даже не се знаем как изглеждаме, но вече знам, че може да му се има доверие. Страхотен е.
-Страхотен. – ревниво повтори Блоговест и тя му отвърна с мила муцунка.
-Имаше късмет, че са спрели да зареждат в една от бензиностанциите им. На това разчитах.
-Трябва да пусна тото – фиш.
-Винаги си имал добър късмет.
-И визията ми е на човек с добър късмет.
-Добър в лошия, де. Една от служителките е познала колата и едрия гигант. Само по едно шосе можеше да сте.
-И тръгна сама?
-И аз не знам с каква идея, щях да импровизирам, ако се наложи, но когато видях буса, вече те качваха в него за връщане. Едва намерих място в страни от пътя където да отбия колата и да се скрия, даже си помислих, че ме видяха, но явно не са. После излизането ми обаче беше трудно. В тази кал...Ужас, мислих си, че ще остана там. И вече няма за разказване. Радвам се, че си жив. Хайде, ще спрем тук да напазаруваме, че едва ли имаш нещо за ядене у дома.
-Трябва да се прибираш, чакат те.
Рязко извърна глава към него, простреля го с поглед, а после хладно се засмя.
-Не го искаш. Не и за себе си, а за мен не ти е работа да се грижиш в такъв момент, след като ти си едно достатъчно голямо дете, че да имаш нужда от грижа.
-Чака те съпруг.
-Ще го преживее. Ще говоря с него, успокой се. Няма да ти тежи и разбитото ми семейство на съвестта. Сега стой тук в колата, заключи се и внимавай докато ме няма пак да не те набият.
Целуна го бързо, засмя се и излезе. След десетина минути се върна с два големи пакета и ги хвърли на задната седалка.
-Изкушавах се да взема нещо което иска готвене, но едва ли в къщи имаш престилка, че да я сложа на голо и да има някакъв ефект.
Искаше да развесели обстановката, мъчеше се да й помогне, но не се получаваше.
Хапнаха мълчаливо пилето. От ябълките яде само тя. На него му се клатеха всички зъби. После той почти изгуби съзнание пред телевизора. Сгушила се беше гола в него, без да очаква или да прави опити да потърси любов.
-Не разбирам – тихо говореше – Въвличат те в нещо, като добре са преценили, че с него не можеш да се справиш. Нека да си признаем, ти си неудачник. Най-сладкият, нелишен от способностите си, но си неудачник. Един художник – фотограф, маниакален в търсенето на забранени прелести. Телата за теб са Божии откровения, които се опитваш чрез страстите им да разкодираш. На друго място или в друг век, ти си признат артист, но никъде, никъде, никъде човека, способен да разплете кълбо гнусотии.
-Снощи говори друго.
-Не предполагах, че нещата са толкова сериозни, колкото явно са.
-Имам вече десетина имена на блогъри с видима връзка или конфликт с Тангра.
-Значи не се отказваш?
-Само така ще си отговоря самия на въпросите, които тревожат и теб.
-Толкова ли държиш? Да имаш отговор не означава да си щастлив.
-Днес за втори път го чувам. Да ти кажа ли кой ми го каза първи?
-Не държа, но...
-Какво?
-И аз като теб си имам десетина имена. Мисля, че ще е добре да ги сравним и ако има съвпадащи, да започнем от тях.
-Да започнем?
-През цялото време физически ми е невъзможно да съм с теб, все пак имам и работа, която не искам да изгубя, а все още държа и на съпруга си. Не мисля, обаче да те оставям сам през цялото време. Вече съм в играта, искам и аз да получа отговорите, дори да не ме направят никак щастлива.
Тъй нежно лъкатушеше с пръсти по пребитото му тяло, а последните думи изрече с толкова сладка мимика, че дори в това състояние не можа да остане безразличен към прелестната сексуалност на дребната лудетина.
Не беше толкова диво като предишната вечер, но правиха любов. Този път той заспа първи, а на следващата сутрин, той се събуди сам.
 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
15



1. анонимен - stef. . tq ako e semeina. . . . este...
28.08.2010 19:29
stef..tq ako e semeina....estestveno 4e toi 6te se sabudi sam.... gadni4ko e.... ama jivota e takav...
цитирай
2. анонимен - stef. . dai da razni6tim nqkoq tema. ...
28.08.2010 19:30
stef..dai da razni6tim nqkoq tema.... 4e zatapqh dva dena....
цитирай
3. cefulesteven - stef. . dai da razni6tim nqkoq tema. ...
28.08.2010 21:58
анонимен написа:
stef..dai da razni6tim nqkoq tema.... 4e zatapqh dva dena....


На много рядки промеждутъци влизам в мрежата.
Искам да завърша този роман на всяка цена. Всяка следваща глава, ще е по-ангажираща и в емоцианален и в криминален смисъл.
Много теми ще се отворят сами.
Но тъй като нататък ще има още жени, интересно ми е дали ще отгатнеш в коя ще припознае щастие героя ми.
И ще има ли изобщо такава, сред всички тях.
цитирай
4. анонимен - ama stef. . . az imam gotov otgovor. . ...
28.08.2010 22:17
ama stef...az imam gotov otgovor...ako nqkoq ot geroinite ti e kato men..nqma na4in geroqt ti da ne se vlubi... maitapq se....sega...vinagi za vseki maj si ima to4no opredelena jena.i za vsqka jena to4no opredelen maj....toest v jivota vseki si ima polovinka...vaprosat e dali 6te ima6 6ans..da sre6ne6 svoqta polovinka...ti si 6tastlivec stef..ne znam dali osaznava6 tova..6tom si sre6nal neslan4ice..stef..vqrvam,4e nqkoi den .6te se sre6nem i v realnostta s teb..i 6te mi razkaje6 za tazi jena..bih se radvala da se zapoznaq i s neq....
цитирай
5. анонимен - lele stef. . sega se okaza 4e sam bila ...
28.08.2010 23:03
lele stef..sega se okaza 4e sam bila glupava..6toto ne sam razbirala ot vselenskite zakoni...iiiiiiiiiiii ako vzema da gi razbera, 4e kato stana edna umna....haide haide..nqma nujda../kolkoto po malko znae6..tolkova po dobre jivee6
цитирай
6. miaa - " На какво е способна една у...
28.08.2010 23:30
" На какво е способна една уплашена жена"?
Когато е влюбена на всичко е способна:)
Интересни персонажи:))) Поздрави Стеф!
цитирай
7. razkazvachka - Хъм!
29.08.2010 23:18
Тука малко журналистическо пада - горчица върху пандишпан:))) Ама не излиза извън цялото...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405333
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031