Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2010 12:58 - Убийство в социалната мрежа - девета глава
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1194 Коментари: 3 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
9. Голи изповеди

Не помнеше да се е събуждал толкова щастлив, а тя си беше тръгнала и нямаше место по тялото му, което да не го боли. Наболяваше го и главата, но усещането за тялото й още присъстваше и го галеше, крадливо целуваше. Усмихваше му се призрачна от всички кътчета на стаята. Като, че ли беше нова и за първи път бяха прекарали нощта заедно, а не жената, която вече добре бе опознал и веднъж забравил. Като, че ли беше първа, такова усещане имаше, а през тези негови четиридесет години имаше десетки. Взе цигарите от нощното шкафче, а в пакета намери бележката й. Пишеше кратко: “Трябва да вървя!”, а след това бяха имената от социалната мрежа на които според нея, трябваше да се обърне внимание. Някои от тях съвпадаха със списъка на Блоговест. Съкращаваше му много работа и пак се чудеше откъде да започне. Отпусна клепачи, остави се да витае в аромата й.
Вълшебницата Деси, изкусителната Сиамска котка. Не вярваше, че ще се запознаят, странно се случи. Четеше откровенията й, приличаха на поезия, по-скоро на стриптийз. Разсъбличаше душа, така както малко жени, умееха и пред най-близките. От думите й сякаш надничаха удивените й очи, смутени от собствената й голота, от дръзката постъпка извършена в екзалтираното желание, когато разума се е върнал тутакси, но не се е избистрила напълно мисълта. Пишеше, а сякаш танцуваше на пилон. Характера й рисуваше десетки образи, като че ли не беше една, а загърнала и едва владееща множество сладостни и противоречиви стихии. Усещаше се лъх и докосване от компютъра. Караше го понякога да затвори очи, да мечтае за нещо си, нямащо общо със запознаването им или изобщо с интимност. А това бяха усещания, които тя създаваше у още стотици мъже, нещо което Блоговест, като трезв разум съзнаваше добре и не само, че не таеше големи надежди, а компресира и малкото които имаше в директорията на подсъзнателните си блянове. Харесваше му това, че просто я има, като украшение в храма на мечтите му, там някъде високо под купола, сред ангелите и нимфите, тежкия разкош на отдавна отминали епохи, сред приказните герои и още милиони неща от реалното, които краткостта на живота не ни позволява да имаме в цялото им разнообразие.
По същото време си пишеше и се срещаше с едно истинско чудо на природата. Светът му беше кръчмите. В които пееше и разголваше крака и гърди. Рядка комбинация между най-романтичните и сантиментални думи за любовта и най-каруцарския изказ и отношение към секса. Гърдите й бяха истински, а се колебаеше да прибегне до скалпел, само за да ги намали, защото наистина й идваха в повечко. Простоватите рими и се струваха божествена поезия, която обича, в която живее и в която се чувства по-истинска отколкото в тялото си. Сексът за нея беше нещо като религиозен ритуал и изглежда наистина откриваше в първичните и различни мъже на които се отдаваше, някаква връзка с божественото. Или поне си вярваше. Вярваше си, че е и принцеса. Вярваше си, че си има фея. Вярваше, че няма нищо нередно “продуцента да я тъпче”, но изглежда дори в тази сфера няма толкова коравосърдечни създания, че да вкарат същество като нея, в онези кръгове, където интересите са големи, конкуренцията хищна, борбата за територия животинска. Останалите фолк – фурии щяха да я разкъсат за часове. Тя си живееше в своите приказки и беше твърде щастлива, дори там където е, за да има енергия за амбициите си и те да я изведат от кръчмите нагоре. Иначе способности и визия имаше. При това откровено глупавите текстове, което си пишеше сама и не се различаваха много от произвежданите индустриално хитове в стила, при нея носиха магията на искреността. По-късно, той разбра, че това е защото са писани от недъга й. А в началото видя същият този недъг, като очарование. Беше изписан по лицето й, като израз, който същото това лице изключваше. То беше лице на фаталната, хищна красавица. Лице на котка и жена, своенравна и жестока в своята божественост. Би била съвършена, ако го нямаше онова. То създаваше друго чувство, прекрасното се свиваше в очарование, тържественото съвършенство в миловидност, богинята в животинче. Изразът, всъщност беше отпечатъка на леката й олигофрения. Дарбите на тялото й бяха избили над умствените й ограничения, за да се получи този уникален образ, на тази невероятна душа.
Влюбен ли беше в нея? Не, по-скоро за кратко зависим. Тя от него, също. И когато й предложи онзи сеанс, тя веднага прие. Дори заръкопляска импулсивно като дете и набързо го нацелува стотина пъти.
Блоговест събираше “Голите изповеди” за лична употреба. За него това беше поезията на жени, които не пишат поезия. Поезия на тялото. Всяка разказваше за себе си, в банята, в гората, в хотелска, в неговата или нейната стая, по плажа, с голо тяло, разголваше с думи повече от тяло. Не редактираше записите, нито се бъркаше в позите. Само дълго говориха, дълго говориха преди да се съблекат, така че да разкрият напълно себе си. Трупаше материал, за някакъв пърформанс, който дори сам нямаше представа как ще изглежда и ще направи ли някога. Сексуалността беше последното, което искаше да види в тези записи. Унищожаваше тези записи в които агресивно избиваше полово желание. Някои от тях си беше пускал само веднъж, а други изобщо не изтърпя да изгледа до край, просто защото посланието им беше прекалено ясно, но сърце не му даваше да унищожи. С други го стори по настояване на момичетата. Още преди да са намерили думите с които да го помолят, той вече знаеше какво ще поискат от него и отвръщаше: “няма проблем”.
След, което обикновено го наричаха “чудесен”, защото никоя не се и усъмни, че е искрен.
Тази обаче го помоли точно обратното. В началото беше много смутен, каза й, че идеята не е добра, но тя започна да го убеждава, както си може. С нейният беден речник, със силната емоция, натоварила до разкъсване всяка дума. Малко объркано, много наивно. Искаше той да публикува клипа в профила си.
-Това може да ти причини много неприятности! – каза й десетки пъти.
-Този мъж иска да е с мен до края на дните си, аз искам да съм с него до края на дните си. Нека ме види толкова истинска, колкото съм само на този клип.
-Ти не можеш да бъдеш неистинска, колкото и да го искаш.
-Моля те.
-Няма смисъл, разбери ме.
-Ти ме разбери, държа на това.
-Ще ти дам клипа, защо трябва да те видят хиляди хора.
-Защото такава трябва да ме приеме. Открита пред света, както пред него. За да мога да открия в себе си друго, което да види само той. Моля те.
Накрая го склони. Просто не успя да откаже. Клипът му беше свален на втората минута от админите, а той получи строго предупреждение и бан за две седмици.
Две минути обаче се оказаха достатъчни за да променят живота му. В тях клипа е бил изгледан и от Сиамската котка. Получи много бързо след това лична бележка от нея:
“Това, което беше пуснал...Малко е да се каже прекрасно, малко е...Ще ти пиша пак, много съм впечатлена.”
Отговори ли и веднага, не помнеше. Толкова неочаквано дойде бележката му, че остана дълго стъписан. Скоро дойде и втората бележка.
“Гледах я и не вярвах на очите си. Просто една съблечена хубавица, нищо повече, а виждах в нейната голота своята. Изобщо не си приличаме, а виждах себе си. Защото ти си снимал божеството й, а то е във всяка, която го познава. Е, не може да се познае напълно, аз самата слабо го познавам, но ме изпълва понякога. Сега го видях. Но освен божеството й, ти си и позволил да бъде себе си. Трябва някой да ти позволи за да бъдеш. Сами за себе си, нямаме сила да го направим. Искам и аз! Искам го!”
Мина му набързо мисълта, че е изблик от страна на Сиамската котка и ще й мине, но бързо осъзна, че не е така.
“Приятно ми е, Блоговест, чета те.” – само това посмя да й пише след умуване около десет минути.
“Знам, че ме четеш, нали те виждам в статистиките, но аз не съм знаела що за артист си. Невероятен. Искам клипчето си, чуваш ли!”
Прати й мейл, стори му се непредпазлив разговор за лични бележки. По мейлите се разбраха да изтрият краткия разговор, който са водили. Ако Сиамската котка се беше опитала да флиртува, нищо нямаше да се получи, но тя се държеше естествено и държеше на думите си, че не е очаквала от едно голо тяло толкова.
“Обичам актовата фотография и живопис, но все си мисля, че голотата на тялото е казала всичко от себе си в античните скулптури, а оттогава – насам, играе еротични танци. Дискретни, красиви, но еротични. Заблуждавала съм се, тази вечер го видях.”
Тези думи му дойдоха като признание за дългогодишен труд, но още не знаеше дали нейният клип ще се получи, това че тя разбираше добре какво прави той, не значеше, че ще й помогне.
После съжали, че не е снимал сценката със събличането. Да, в нея щеше да има сексуалност и щеше да я отдели от записа, но сами за себе си, простите движения с които го направи бяха шедьовър. Не пожела гора или градина, звездна нощ или пищна зала. Внесе ги в стаята му, с цялото пространство на дъха си. Тя не играеше, нейната игра я живееше. Ако е имало изкуство, направи го сама.
Накара го да забрави къде се намира. И в края на сеанса, погледна крадливо към ръката си, за да не закъснее да се прибере, а бяха в неговата квартира. Тогава мансарда, нямаше и четиридесет квадрата. Дълго остана впечатлението му, че е в дворцов салон. Как това дребно, слабичко създание направи магията, изтънчения естет, не посмя да се опита да си обясни. Нямаше и да успее.
Мислеше, че няма да я докосне никога, но след дни, когато я видя в друга светлина, изпита слабост към нея.
Показа се едно чаровно глупаче.
След клипа й е хрумнало. Желанието да се снима беше истинско, но после си помислила, че има за какво да го употреби. Напоследък сядала на чашка с един провинциален големец. Говорили за изкуство и за политика, хвърляла му мигачи и му се усмихвала малко “по така”, онзи дишал тежко като хипопотам, но нещо не се и опитвал да направи стъпка, защото тя и без друго щяла да си го отреже. Защо ненавиждаше този човек, Блоговест, не разбра. Май самата тя не беше наясно. Просто й беше противен и успяващ. Според нея: пълен мошеник и кретен. Хрумнало й да го изнудва. За тази цел, Блоговест, вече в ролята си на частен детектив трябваше да направи снимки, в които са седнали, а тя шепти нещо в ухото му. Речено – сторено. Нищо сложно. Искаше му се да й каже още тогава, че е глупаво, че така не се изнудва, освен това не се прави само заради идеята, ей тъй, че някой не ти е симпатичен, но предпочете сам да каже на себе си, че не му е работа да я разубеждава. Освен това не му изглеждаше толкова глупава, а по-глупав мотив за изнудване не беше виждал. Обясни си го, че е влюбена тайно от себе си, в онова земноводно. Както и очакваше, тя нищо не постигна. Показала снимките и клипа на онзи свой приятел, обяснила му, че това може да цъфне в пресата и в интернет и всичките му избиратели да разберат с какви жени си има работа. Онзи прихнал да се смее. Ами разбира се, това което е компромат за голям държавник за един селски тарикат е реклама.
Беше ядосана и сладка, а Блоговест не издържа и също се разсмя. Удари го с юмруче по рамото и го попита, какво толкова е смешното, след което също прихна да се смее. Още не му е обяснила на какво се дължеше най-глупавата й проява в живота.
Но тя ги сближи. Зае, уж, празното място на фолкпевицата, но нямаха нищо общо. По Сиамската котка, той наистина се увлече. И тя по него, наистина. И не разбра никога на какво се дължи очарованието й. Просто не беше способен.
Месеци бяха минали, когато му мина за пръв път през главата и си направи сметка за нещо очевидно, което приятно погъделичка суетата му: че има реална връзка с една от най-желаните жени във виртуалното пространство.
Странно усещане. Странен гъдел. Засмя се на глупостта си и си промърмори:
“Ecce Homo”, после нещата се объркаха.
За него тръгнаха надолу. Нямаше поръчки. Натрупал беше и доста врагове и изгубил всичките си стари приятели. За нея имаше шанс да продължи прекъснатото си обучение в Канада. Помисли си, че той може да бъде единствената й пречка. Не искаше да я изгуби, не искаше и да я спира. В един момент стана почти враждебен, после остави нещата да текат. Тя не замина, не заради него. Знаеше, но пак дълбоко се упрекваше, че е един неудачник. Вече се беше запознал и с тази, която скоро му стана съпруга. Новата му връзка го караше да изглежда по-улегнал сам в своите очи. Тогава не искаше и друго освен спокойствие, а изглеждаше, че с тази жена ще е гарантирано.
Буйният, неразбираем, леко налудничав на моменти нрав на Сиамската котка, вече не му изглеждаше толкова очарователен, а му идваха и малко в повечко флиртовете й по мрежата. Не ревнуваше от мъжете, а от самата мрежа. Сам покрай нея се увличаше, но оставаше чувството, че това не е неговия живот.
Сега лежеше, препрочиташе бележката и беше наясно колко зле познава тази жена. Не беше наясно обаче, как е успял да скъса с нея и почти да я забрави.
Изправи се, загради с химикал едно от имената, което съвпадаше и в нейният и в неговия списък. Щеше да започне от него. Разследването.
А живота си: май от начало.
 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
16
0



1. razkazvachka - :)))
30.08.2010 15:30
За всекиго - по нещо.
Удивително е как едно такова нещо като електронната мрежа в своя първообраз тука някъде наоколо - е изпълнена със символиката на секса...
След 20 години този текст ще звучи причудливо - имало някога някъде в началото на матрицата два вида мозъци - дори в своята виртуална проекция те били изпълнени с чувственост, невъзможна в електронното тяло на мрежата.
След 120 години може би този текст ще звучи информативно.
А след още 1200 години може би по такива текстове отново ще се създадат хора-мъже и хора-жени... Неведоми са пътищата на бога...

Като ампутирани крайници - които ни се струва, че ни сърбят, поради странната способност на мозъка да се проектира в хард копи...
цитирай
2. cefulesteven - За всекиго - по нещо. Удивително е ...
30.08.2010 16:19
razkazvachka написа:
За всекиго - по нещо.
Удивително е как едно такова нещо като електронната мрежа в своя първообраз тука някъде наоколо - е изпълнена със символиката на секса...
След 20 години този текст ще звучи причудливо - имало някога някъде в началото на матрицата два вида мозъци - дори в своята виртуална проекция те били изпълнени с чувственост, невъзможна в електронното тяло на мрежата.
След 120 години може би този текст ще звучи информативно.
А след още 1200 години може би по такива текстове отново ще се създадат хора-мъже и хора-жени... Неведоми са пътищата на бога...

Като ампутирани крайници - които ни се струва, че ни сърбят, поради странната способност на мозъка да се проектира в хард копи...



Отново ми помогна да се замисля за толкова неща, които биха ми се изплъзнали и сам да се прочета, по един далеч по-благодатен начин.

Благодаря ти.
цитирай
3. анонимен - stef. . az moje da sam staromodna. . ...
31.08.2010 16:34
stef..az moje da sam staromodna..ama tazi elektronna mreja ne q odobrqvam..flirtuvala s maje..to i az tuka 4atkam razni gluposti...ama hi4 i ne si go slagam na sarceto...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133914
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев