Странстващият медиум :: Убийство в социалната мрежа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.09.2010 11:36 - Убийство в социалната мрежа - единадесета глава

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 719 Коментари: 8 Гласове:

11. Първата жрица на Тангра

Познаваше този ефект, за втори път го виждаше и не го впечатли толкова. И все пак беше очарователен. Буйна къдрава коса и котешки очи – стъклени и светли, въртяха се във вътрешността им бездушни планети, отразяваха една в друга учудващи и учудени действителности. Стройна и добре сложена, като изчислена. От глава до пети изрисувана от идеали. Не приличаше на истинска и би била божествена, ако го нямаше онзи израз, който я приземяваше, който от една страна я правеше по-близка, а от друга по-неразбираема. Изключеният от цялата й хармония, противоречащият й. Би бил дори отблъскващ, но тук представляваше една слаба опозиция на природното желание. Леката олигофрения. Жена на която по улиците подсвиркват, която впечатлява, обект е на завист от страна на чувстващи се ощетени от природната несправедливост, която дава все на другите, като нея: подобна външност, внушителна по своему жена, която цял живот щеше да остане недоразвито дете, което малко забелязват. Едно от любовните завоевания на убитият блогър – Тангра, едно от лицата и в двата списъка: в този на Сиамската котка и в този на Блоговест.
Той не изгуби много време за да уреди срещата. Писа й лична в която поиска скайпа й. Тя веднага му го прати. Набързо скалъпи един стих, компилирайки чужди строфи. После й каза, но тя държи на своето:
“Твой си е! За мен си е!”
Помисли си, че просто й харесва да се глези. Почти се увлече сам във флирта. Тя пък си призна, че е омъжена. После пък, че си обича виртуалните лудурии, но само виртуално. Попита го правил ли е групов секс. Призна й, че веднъж е снимал. Попита го, според него: интересно ли е? Отговори й: “нищо повече от интересно”, не каза точно което мисли. В случая нямаше мнение. “А защо снимал тогава?”.
Чистосърдечен беше: “Платиха ми! Съпругата на жребеца.”
“Но това е отвратително” – писа му.
“Отвратително е, а в “Нейшънъл Геотрафик” все пропускат да направят епизод за частния детектив, в онази си поредица за най-мръсните професии на света.”
“Прав си, всичко е за хората.” – понякога олигофрените са по-прозорливи от нормално развит разум –“А с мен плащат ли ти, че разговаряш?”
“Да.”
“Не е мъжът ми, нали?”
“Не”
“А кой?”, преди да е отговорил пристигна следващото й съобщение-“Не ми казвай. Все тая е, а ти си едно много дръзко копеле. И ми харесваш! Знаеш ли, много ме обиди преди малко, като си призна. Но като се позамисля: постави ме на мястото ми. Не ме питай защо! Трябва ли да се срещнем?”
“Ако желаеш...”
“Искам да ми видиш лицето, че да видиш какво си изпуснал.”
Като се срещнаха, а той й напомни фразата, тя избухна в смях.
-Ама страхотна съм, нали?
-Страхотна си. – съгласи се, а после се учуди как в думите й не пролича това, което беше изписано като израз по лицето й.
-Не съжалявам, че дойдох аз. Бях забравила какво е да пътуваш с влак. Чувствам се като графиня, която инкогнито се среща със своя любим. Малко съм пътувала...сама. От дете, много малко. А другото не е пътуване. Там си, при другите които те знаят. В малкият град, в малката махала. Където си точно на мястото си.
-А в интернет не е така.
-Да. В интернет е пътуването, което не мога да си позволявам. Инкогнито, което е усещане за любов. Където си своето непознато. Неразкрито. Същото което не забелязват.
-Тръпка е за теб.
-Към която постепенно претръпвам, трябва ми повече.
-Като това пътуване.
-Като него. Възбудено ми е от него, да знаеш. И можеш да се възползваш, като...
-Като?
-Аз бъркам фрази.
-Но в случая не сбърка.
-Добре, не сбърках.
-Като с кого?
-Наистина, май ти плащат.
-Аз знам като с кого. Като с Тангра.
-Наричаше ме: “Моя жрица!”. Приличаше на луд и мислих, че ще ме удуши, за да ме пренесе в своя жертва. Както в “Хан Аспарух” удушиха Пагане. Страх ме беше, исках да хвана обратния влак и да се върна, но нали бях избягала от себе си, а онази непознатата. Тя беше възбудена като сега. От самото пътуване, от чувството за инкогнито. Струваше ми се, че съм героиня за която чета. Усещах дълги бедрата си и криле гърдите си. Исках се цялата, в нечии прегръдки се исках. За да си докажа, че съм истинска. Следвах се с поглед. И бях по-откачена от него. И колкото ме беше страх, толкова възбудена бях. Отдадох му се като за последно, защото очаквах смъртта, а той...
Започна да се кикоти и със сълзи на очите продължи:
-Печална картинка. И като се почувства виновен, този овехтял тип, съвсем заприлича на малко сополиво момченце. Хвана ме жал и го прегърнах майчински да го теша, това изглежда му се хареса и този път се получи нещо.
-Беше ли груб?
-Не, не. Не се държа после много приятно, но не и грубо.
-А обвиняваше ли те?
-Защо да ме обвинява?
-Някои мъже го правят, когато не могат да се справят.
-Не, не, не...А и той се справи горе – долу, само, че от това пътуване, при мен нещата искаха повече и продължих сама.
-Наблюдаваше ли те?
-Напротив, опитваше се да се скрие, че забелязва. Ама ти задаваш едни въпроси, съвсем охладнях.
-Но ти се искаше да разкажеш?
Усмихна се объркано и странното й очарование се прояви с пълна сила.
-Да ти призная, май да. Тежало ми е.
-Писа ли в интернет за срещата ви.
-От клонинг.
-Тоест твой друг профил.
-Напълно анонимен. Повторно не го използвах. Нарекоха ме сто и единадесет пъти “курва”, пратиха ме десетина пъти на кладата и в пъкала, получих около четиридесет свалки на лични. Двама много верни приятели се скараха. Дори не споменах, че срещата ми е с Тангра. Остана си наша тайна.
-Личи в много твои отзиви, че сте се срещали на живо.
-Тъй ли? – учуди се.
-Как те свали?
-Както и ти почти успя. Имах си нужда от пътуването и възможност да го направя. Но после имаше нещо като връзка между нас. Доста емоционална, не се срещахме повторно, но в някои нощи съм го чувствала по-силно при себе си, отколкото в онези вечерни часове.
-Ревнуваше ли те?
-Не е показал, а и той няма причини. Не му бях единствената.
-А ти?
-Какво да ти кажа. Не знам. Аз не, че го искам, но не съм от трудните жени. Заслужавам да си живея така, Господ ме е опазил, понеже аз самата не мога. Добре, че са всички онези очи от които сега се крия, че те ме контролират. И да ревнувам нямам право, а и мразя когато са ме ревнували. А и Тангра би бил сам, ако си нямаше жриците. Аз си имам съпруг, имам си и страхотен любовник. Проблемът ми с него е, само, че не се крием. И не съм потайната. Не, нямаше да е честно да ревнувам Тангра.
-А в социалната мрежа, проявявали ли са ревност към теб или към него заради връзката ви?
-Дори не знаех до преди малко, че е забелязана от някой. Принципно я осъдиха в постинга за който стана въпрос, но в него не се казва, че сме ние.
-Пазиш ли кореспонденцията?
-Не! – отсече – Имам предвид, че я пазя, но тя си е наша и колкото и симпатичен да си, не мога да я споделя. Виж, аз нищо, нищо не скрих. И сетя ли се още ще се свържа с теб, но в бележките ни няма какво да откриеш. Повярвай ми, няма. Вярваш ми, нали. Няма.
-Вярвам ти.
-Не ми вярваш. – развълнувана се смаляваше, превръщаше се в детето каквото е. Него не владееше и нямаше общо с жената, която разкриваше преди малко. Тангра се е възползвал от тези моменти, когато недъга й е взимал превес, но тя едва ли го е осъзнавала. Каквото и да е, едва ли щеше да научи от нея повече. Поиска той да плати сметката, но тя не му разреши. После впи ръчичка в неговата и настоя да я разходи по магазините.
Дължеше й го, но само в началото беше досадно. Застиваше пред някоя играчка или пред някоя дреха, съзерцаваше я дълго, бъркаше чантата, после се отказваше. Такава особнячка беше, че в един момент му върна старото вдъхновение и му се прииска да й направи “Гола изповед” – знаеше, че не само няма да му откаже, а и подобно предложение ще й хареса. След унищожаването на останалите обаче, нещо в него се беше прекършило. Струваше му се невъзможно да започне от начало. Имаше неща, които не могат да се възстановят.
Дали и с Медиума не се е случило нещо подобно, за да спре и да се озлоби до такава степен.
“Що за болка, що за озлобение трябва да има човек, че да насъска срещу някого кучето си и когато е невъзможно да го спре сам да отнеме живота му – живота може би на единственото си близко същество. При това невинно!”
-Какво ти е? – попита го тя.
-Мисля за играчките от които се отказваш.
-Нали ти казвам, всяка е такава към която ще се привържа, а после ще трябва да крия, но понеже не мога да крия, преди да стигна в дома си, ще трябва да унищожа.
-Има опасни играчки.
-Жените сме опасни играчки. – засмя се.
-Преди теб го е казал Ницше.
-А в същият цитат, че мъжете обичате опасните играчки.
-Четеш Ницше?
-Невероятно ли ти се струва – захихика му се – Ще ти призная, две страници не успявам, но нали съм в интернет. В интернет всички четем всичко или поне създаваме такова впечатление. С няколко ключови фрази и вече можеш да създадеш впечатление, че познаваш нещо непознато.
-Май и жените си обичате опасните играчки.
-И игрички, но ако под опасна играчка имаш предвид мрежата, няма как да го отрека.
-Искам да те питам познаваш ли Медиума?
Тя избухна в смях. Рязко спря и помръкна.
-Не трябваше ли да питам?
Сълзи избиха по очите й. Опита се да се разсмее, а болка сви цялото й лице.
-Някой ден само ангела ще ми задава въпроси за него. Ще ти кажа нещо, аз не мисля като теб. Аз ще си остана дете. Аз...децата сме жестоки понякога. Със себеподобните. Със себеподобните, които се държат различно. То е просто игра, но някои не могат да я понесат. И мен в училище...Аз не бях хубавица. После като станах, още по-зле.
-Няма да питам.
-Пишех от шест различни профила, понякога се карах сама със себе си. С един го подкрепях, с пет го плюех. Това се харесваше на Тангра. И на останалите деца, които искахме този “психар” да изчезне. Не, наистина, де. Като се връзваше обаче ставаше забавно. Има хора, които се пречупват. Тангра ми пращаше постоянно целувки. Киселееше ми от тях, то слюнката си му беше кисела, но подобно внимание, при това духовно, към момиче, което е имал сексуално. Точно, че ме навря в тази интрига ме накара да го намразя.
-Пропусна да ми кажеш, че си го мразила.
-Имаш ли някаква представа как е Медиума?
-Не. – много щеше да й дойде истината.
-Защо попита за него?
-Просто ми се наби в очите, че цялата мрежа го мрази.
-Цялата мрежа! – тя се засмя – Четирима, петима бяхме. Успяхме да създадем обаче чувството. Изглеждаше ми твърде умен, че да се върже. Хайде да не говорим за него. Добре ли е?
-Нямам представа, но и причини да мисля, че е зле.
-Сигурно си има страхотна жена и деца. Семейни грижи и не му остава време за мрежа. Книгите му може да имат успех, знам ли. Може и да е превеждан на език, на който по-добре ще го разберат и да е в чужбина и да печели.
-Възможно е.
-Кажи ми, че е така.
-Най-вероятно.
-И аз си мисля, че е най-вероятно. На село умните минават за мунчовци. Ако селото ги съжали, цял живот ще живеят от съжаление. Но ако е жестоко с тях, може би ще ги боли, но ще си поемат пътя и някъде ще оценят това, което никога не биха открили. Не беше мястото му в мрежата. Хубаво направихме, колкото и зле да ми изглежда.
Търсеше си оправдание и се мъчеше да изкаже жена, които бяха невероятно тежки за умствените й способности и все пак успяваше.
-Добре е нали? – пак попита.
-Наистина не знам.
-Аз знам. Трябва да е добре. Кадърните хора успяват.
-Знаеш ли защо го мразеше Тангра?
-Той не го е мразил. Той си правеше купон. Понеже Медиума му откриваше възможност. Оттам идва. Мрежата е опасна играчка. Ще си купя това въртящо се кълбо. Ще го изхвърля малко преди влака да спре на гарата ми.
Не купи кълбото, но влака изпусна.
Не му даде сърце да я остави на хотел, а това, което смяташе, че неизбежно ще се случи, въпреки, че беше наясно със себе си, че ще съжалява, все пак се размина.
Жрицата още щом видя компютъра, седна пред него и сърфира до сутринта. В един момент, дявола му се опита да го изкуши, но като си помисли, че трябва да поспи и че ще има доста работа на следващият ден, реши че положението го устройва.

Нагоре

Тагове: мрежа, социалната,

Гласувай:

Подобни постинги

Досиета от "Убийство в социалната м...
Досиета от "Убийство в социалната м...

Следващ постинг

Предишен постинг

Щастлива звезда

Убийство в социалната мрежа - 10

Коментари

1. miaa - Има неща, които не можем да подминем ...
01.09.2010 12:32

Има неща, които не можем да подминем в интернет пространството.
Предизвикват въодушевление и размисъл! Душевен конфорт:)
Твоите разкази създават истини и добро настроение!
Поздрави за интересните четива Стеф! Поздрави и на Неслънчице:)

цитирай

2. cefulesteven - Има неща, които не можем да подминем ...
01.09.2010 15:31

miaa написа:

Благодаря ти, благодаря ти, Миаа. Дано цялата история ти хареса. Продължавам да я пиша.

цитирай

3. анонимен - stef. . . mnogo obi4am da se maitapq s ...
01.09.2010 18:55

stef...mnogo obi4am da se maitapq s teb...taka 4e predpolagam ne vzema6 vsi4ko koeto pi6a naseriozno...

цитирай

4. cefulesteven - stef. . . mnogo obi4am da se maitapq s ...
01.09.2010 21:07

анонимен написа:

stef...mnogo obi4am da se maitapq s teb...taka 4e predpolagam ne vzema6 vsi4ko koeto pi6a naseriozno...

Несериозно лесно се говори за сериозност и обратно, но сега съвсем сериозно да те попитам, какъв беше повода за думите ти в този отзив?

цитирай

5. hel - Много ми хареса откъса. Динамичен ...
01.09.2010 22:58

Много ми хареса откъса. Динамичен диалог, живи образи. И тази жрица - фриволна и вятърничева, пък току каже нещо и я видиш в друга светлина. :))

цитирай

6. cefulesteven - Много ми хареса откъса. Динамичен ...
01.09.2010 23:06

hel написа:

Следват историите на още две от жриците. Искрено мисля, че всяка има различно очарование, но да не забравяме, че всяка може да бъде убиеца. :)

цитирай

7. анонимен - ooooooo 6te ti kaja. . . 4atkam si tuk ...
02.09.2010 07:25

ooooooo 6te ti kaja...4atkam si tuk s edin maj..i mu razkazvam za teb..toi mi vika...ti si vlubena v stef..vikam mu daaaa.intelekta mu mnogo mi dopada..ama az otkade da znam 4oveka kakvo predstavlqva na jivo, moje da ne mi dopadne izob6to..to za da se vlubi6 trqbva sa4etaniq ot mnogo ne6ta...ta prosto iskah da te predupredq, da ne me vzema6 ama nikak naseriozno..prosto se zaka4am...

цитирай

8. razkazvachka - :)))))))))))))))
07.09.2010 15:32

продължавам...

цитирай

Вашето мнение

Търсене

За този блог

Автор: cefulesteven
Категория: Тя и той
Прочетен: 3805921
Постинги: 3557
Коментари: 35491

Гласове: 102385

Блог вълни

Спечели и ти от своя блог!

Календар

Май, 2012

П	В	С	Ч	П	С	Н
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30	31

Блогрол

1. Моите книги
2. благодаря ти
3. Алманах "Нова българска литература 2011"
4. 1001 мечти
5. Дъщерята на слънцето
6. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
7. Седем порти
8. Арт Висока Класа
9. Нежно тълкуване на нежните дебри
10. еротично по коприна
11. Буквите
12. Бунтарите
13. Още няколко думи за Седем порти
14. Удоволствие за духа
15. Долуподписаната
16. РОЖДЕСТВОТО НА ЕДНА ПОРОЧНА ВРЪЗКА
17. :))))
18. Един много готин спомен. С благодарност на Буквите и Иван!
19. Непорочното в "Порочна връзка"
20. Юридическа помощ
21. BG-север
22. Странстващият медиум и приятели. Моят форум
23. Библията на любовта в последни времена
24. За жените и за любовта
25. Светли мисли за черни дни
26. Моята лична страница
27. BG - Север. Блогът на седмичника
28. Мадам Еротика
29. Авторът на "Скрити белези"
30. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице