Синът на кладенеца :: Убийство в социалната мрежа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.09.2010 06:20 - Убийство в социалната мрежа - 12

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 3065 Коментари: 9 Гласове:

12. Втората жрица на Тангра

Поразителен стил, събираше остатъците красота, в една творба, превъзхождаща значително онази, когато е имало всичко женско и женствено по себе си, с поразителната сила на умението да бъдеш красота, дори когато губиш красотата си. Иначе беше значително над петдесет. Дама, истинска дама. Изискана дори в проявите си на цинизъм. Добре дозиран, умело трениран. Достигнал висотата, която рядко се среща днес: лекичък, закачлив, напълно лишен от пошлост. Уникален като подпис. Ръкописен подпис със завъртулките и естеството, а не електронен, изчислен според необходимостта на системата.
-Жалко, помислих, че си жигуло.
-Не ти е необходимо да си купуваш секс.
-Не говоря за необходимост, а за желание продиктувано от чиста любознателност. Е, и от нещичко друго, но то само за пикантерия.
-Мога да ти уредя.
-Значи се включва и сводничеството сред частно детективските услуги. – засмя се преди да й е отговорил и хвана в две ръце ръката му на масата – Не се сърди сладък, хумора ми си е такъв, а твоите очи наивни. Къде си тръгнал с такива да изследваш порочните нрави, живо изкушение са си, за дяволите сред които се вреш.
-А ти как така, защо си се нарекла Мойра?
-Просто тъй, автоматично. Първото което ми дойде под пръстите. Отказвам да гадая, какво би казал татко Фройд.
-А иначе коя от мойрите би предпочела да бъдеш?
-Как коя? – зададе въпроса за да спечели време.
-Клото, която, която плете нишките на съдбата, Лахезис която уловила ги превежда човек с тях или Атропос, която ги прерязва.
Засмя се хладно.
-Нахален си, но ти отива. Добре, ще ти кажа. В животът на един мъж има една богиня на съдбата, а аз не съм била такава в живота на мъж. Учудващо нали, на моята възраст да говоря като тийнейджърка и да вярвам в това, което и тийнейджърките вече не вярват, но наивницата отдавна не ми пречи. От време на време даже ме и забавлява. И не отказва да легне с току що срещнатия, когато аз реша. Поне в социалната мрежа мога да бъда тази единствена мойра, която пропуснах да бъда, понеже нямах време. Имах за какво да се боря, но успявах, по дяволите: успявах.
Погледна е, сигурно с хонорара който получи от администрацията на социалната мрежа не можеше да плати орнаментите по маникюра на кутрето й, а като останалите бижута и тоалета й, носиха само най-капризните му клиенти сред звездите, такива каквито отдавна не беше имал, но така ги беше комбинирала, че за разлика от тях не приличаше на претруфена коледна елха.
-Не е за вярване, че е имал нещо общо с жена като теб.
-Кое не му е за вярване? – усмихна се тъжно – Бих легнала и с теб, ако чуех или видех под маската ти, онзи тъжен мъж, който свири в пустинята и вая образа й. Кратък бал е живота, скоро ще сваля с дрънкулките си и ролята си, ще легна гола при Вечния си любовник, пред него всички мъже и всеки мъж е момченце, пробуждащо само майчини чувства. Мъничко време имаме, за кратката прищявка да му припишем на някого божеството, да го сътворим в божество и направим щастлив. Той беше клоунска маска и един стон по споделено. Търсеше си партньорка на карнавала, а привличаше само масовото внимание. Когато ме нарече жрица на Тангра, плаках, плаках за да не се пръсна от смях. Всичко беше старческо в него: стила му, миризмата на къщата му, цвета на очите му, вкуса му. По-млад с цели единадесет години от мен, ми приличаше на старец. С този лаф, автоматично се превърна в хлапе на седемнадесет. Посредствено самоуверено хлапе, като някои мои съученици от времето...Когато не си се бил родил. Имаше някакво привличане, да. Но по-скоро беше желанието да спра да чувам тази негова жална песен.
-Колко пъти се срещнахте?
-Броях ги: единадесет и половина. – засмя се. – Няколко седмици продължи. Не си правих илюзии, а и с него се състарявах. Добре, че сам реши да охладнее, иначе щеше да ме гризе съвестта.
-Писала ли си нещо за срещите ви.
-Чудех се къде да се скрия, когато описа една той. Добре, че го направи уж на разказ, но той е толкова слаб в художествените средства, че всеки се е досетил, че е имал среща с жена.
-Разбра ли се коя е?
-Явно да, щом имаме среща.
-Беше догадка.
-Каквато навярно много са направили. Ако искаш да знаеш дали някой ми е показал с нещо, че знае: не. Нямаше такъв.
-Познаваш ли Медиума?
-Едно жалко същество, ли? Този пък къде изчезна? Жив ли е?
-Да, жив е, жив е.
-Нямам добро мнение за него, но никога не сме били близки. Заподозрян ли е?
-Не търся убиеца на Тангра. Интересни са ми контактите му.
-И за това weblog.bg си пръскат парите. Сигурна съм, че поне двама от админите са отворили бутилка шампанско, когато са получили потвърждение за смъртта му. Световната икономическа криза не може да опъне толкова нерви, колкото един лентяй в мрежата, а ако трябва да назовем нещата с истинските им имена, Тангра си беше точно такъв. Не им е голяма скръб за него. Той си беше един досаден интернет трол.
-Четох, писал е интересни неща.
-Само не казвай, че си падаш по конспиративните теории.
-Нямах предвид тях.
-Пълна боза. Противоречеше си постоянно. Като, че ли сондираше, какъв ще е най-впечатляващ, само и само да се надсмее над чисто човешкия интерес който някой или някоя е проявила към него, а и всички знаем, че има поне още двадесет профила.
-Ще ме насочиш ли към тях?
-Аз знам само за два, нямаш проблем, ще ти ги дам. Даже...Виж, тук напече, кожата ми не понася слънцето както някога, иначе е пълна глупост, че състарявало, обичах го, много го обичах на времето. Не живея далеч и не се храня с млади детективи, колкото и сладки да са. Не помня профилите му, мога и да сбъркам, ако се опитам да ги вадя от паметта си, но видя ли ги на компа веднага ще се сетя. Идваш ли с мен у дома?
Усети предупредителния гъдел, но му се стори, че си въобразява. Рече си, че си въобразява и когато тя се опита да свали една “досадна фиба”. Не успя. Помоли го да й помогне. Притисна се в него. Струваше му се, че си въобразява и когато импулсивно, по тийнейджърски впи устни в неговите. Приличаше на фриволна фантазия. Все едно не се случваше и нямаше логика да се случи. Някак нелепо беше, трудно за мисълта да го допусне преди да се е случило и това беше малка част от причината да не е способен да мисли в този момент. В мигът в който се притисна в него, престана да я вижда. Виждаше дъхът й, толкова силен, желаещ, като стихия го изпълни. Дланите му се плъзнаха по дупето й. Все още тя имаше фигура на момиче.
Отлепиха се за миг. Играеше зад цветни петна пред очите му, мъглявия й образ. Стори му се, че вижда говорещо червило над призрачно усещане за жена:
-Извинявай...-рече му – Просто не издържах.
И преди да е разбрал думите му, отново се впи в него. Цялата. Като целувка с безкрайно разтворени устни, която го поглъщаше в свой свят.
После въпреки, че не пушеше го помоли за цигара. Дръпна два или три пъти, разкашля се и я загаси в чашата до себе си.
-Сега ме разбра, нали? – едва прошепна.
Кожата й приличаше узряла праскова, сякаш всеки момент щеше да се пръсне и потече от нея златиста фруктоза.
-Не съм била винаги такава акула, но чаках, изчаках се, понякога ми се иска и да се изчукам. При това никога не е имало мъж, който да е способен да ми устои. Никога не съм имала затруднения да имам всеки който си поискам, но затруднение с въпроси “струва ли си”, “бива ли”, “имам ли право”...Е, в тях изгубих единственото, което не мога да си върна, но с него платих малкото свобода която имам. Към онази животинка, обаче се привързах. Тангра имам предвид. Точно животинче. Зло, зъбато, неразумно кибер – животинче. Ако разбереш нещо...Моля те...Искам да бъда приятелка на жената, която го е направила...Какво говоря. Няма да се понесем, защото тя толкова ще прилича на мен, а аз толкова на нея, че си издерем очите, озверени от собственото си себеподобие. Не ставаше за любовник, но беше кученце за галене. Само, че вече болно и страдащо. Където и да се намира сега, ако има другаде е по-добре отколкото тук, а ако няма другаде: избавил се е от това което го болеше.
-Болен ли е бил?
-Зомби. Той беше мъртъв. Нямаше душа, а терзаещо се тяло. Искам, много искам да ме държиш в течение. В името на този следобед. Това беше летен дъжд. Откраднат от всички останали и всичко останало спомен. Ти ще се върнеш при младата си приятелка, ще се любете, ще си живеете. Ценете времето, не искам нищо от вашето. Но спомена, този спомен си е наш и само наш. А върху него имаме какво още да споделим. Всичко за това престъпление, защото то, по дяволите ни срещна...И моля те, когато имаш улики или дори подозрения, за онази невероятна жена, която го е извършила, помисли както е мислила тя, опитай се да я разбереш, първо ми кажи на мен, само на мен. Дори аз да съм същата тази жена. Тя му е дарила любов. Най-силната любов.
Тресеше се цялата. Изведнъж сексапилът й беше изчезнал и изглеждаше стара, много стара за възрастта си. Хлад струеше от нея.
-Жалко, че не съм твоята Мойра.

Нагоре

Тагове: мрежа, социалната,

Гласувай:

Подобни постинги

Убийство в социалната мрежа - пролог
Убийство в социалната мрежа - първа глав...
Убийство в социалната мрежа - втора глав...

Следващ постинг

Предишен постинг

Убийство в социалната мрежа - 13

Щастлива звезда

Коментари

1. olimpiq - Стефан Кръстев, жив ли си бе чове...
02.09.2010 18:40

Стефан Кръстев,жив ли си бе човеко?! Отдавна не съм влизала тук да те чета.Радвам се,че те виждам леко приземен и малко поумнял.Айде очаквам интересни разкази..:))

цитирай

2. анонимен - stef. . . ni6to ne shvanah ot tozi ...
02.09.2010 19:01

stef...ni6to ne shvanah ot tozi roman de...

цитирай

3. анонимен - stef. . . ni6to ne shvanah ot tozi ...
02.09.2010 23:27

анонимен написа:

stef...ni6to ne shvanah ot tozi roman de...

mnogo si tap sa6e

цитирай

4. анонимен - stef az sam ti obidena. . . . ne e nujno ...
03.09.2010 19:55

stef az sam ti obidena....ne e nujno da mi pi6e6 kolko sam tapa.., to si se znae

цитирай

5. cefulesteven - stef az sam ti obidena. . . . ne e nujno ...
03.09.2010 20:00

анонимен написа:

stef az sam ti obidena....ne e nujno da mi pi6e6 kolko sam tapa.., to si se znae

Някъде да виждаш горе никнейма ми?
Не съм аз, не съм имал нито време, нито сили да ти отговарям снощи и тази сутрин.
Не се знае дали и анонимния го е написал за теб или за мен.
Но щом влизаш в този блог, трябва да си наясно с писането на подобни коментари от анонимни. И не само.

цитирай

6. анонимен - stef. . az ne sam naqsno sas sebe si. . ...
03.09.2010 20:07

stef..az ne sam naqsno sas sebe si..ti mi govori6 za teb..

цитирай

7. cefulesteven - stef. . az ne sam naqsno sas sebe si. . ...
03.09.2010 20:11

анонимен написа:

stef..az ne sam naqsno sas sebe si..ti mi govori6 za teb..

Не съм писал анонимният постинг, срещу който реагира.

цитирай

8. анонимен - dobre..izvinen si...
03.09.2010 20:21

dobre..izvinen si...

цитирай