Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2010 06:41 - Убийство в социалната мрежа - 13
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2633 Коментари: 8 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
13. Третата жрица на Тангра

Пепелявата не беше пепелява, но и светла не беше. По-скоро безцветна. Лицето й имаше форма на огромно, деформирано гроздово зърно. Зъбките й криви, устните широки и тънки. Висока, много слаба и обаятелна, в кратките мигове когато не успееше да се удържи и се държеше естествено. Тогава говореше звънко, все едно се смееше или припяваше, но бързо пак се стягаше в контрола си. Изглеждаше притеснена, очите й шареха, сякаш внимаваха за дебнещи хищници.
-Още не мога да повярвам. Жалко, жалко за човека. – личеше, че е искрена толкова, колкото, че кафето й е блудкаво. –Странно ми изглежда, всичко ми изглежда много странно.
-Имал е много сигурна алармена система.
Тя кимна.
-И още нещо ме озадачава. Ударен е в гръб, изглежда неочаквано, а е направил опит да напише, че някой го е убил.
-Фата Моргана...Тя написа, че сигурно е било насочено срещу него оръжие...
-Ти си Фата Моргана, нали?
Момичето се сепна.
-Да. – отвърна – Откъде знаеш?
-От вчера, докато говорихме по скайп, ти се искаше да кажеш. Говорих с още две от жриците на Тангра. Никоя от тях не спомена нищо за алармените системи, не са знаели това, което най-вероятно знае само Фата Моргана...и ти. А и имаха различно отношение от това, което май само двете имате за него. Но нямаше да се досетя, никога. Мъчеше се да ми го кажеш.
-Той беше изключителен мъж. Имаше странностите си, но и аз си имам своите. Никой, никой не ме е наричал жрица на Тангра.
-Романтично.
-Повече е. За него бях жрица на Тангра. Толкова галантен, при това му идваше отвътре, не съм срещала. Почиташе тялото ми, като любов, а любовта за него беше единственото, за което заслужаваше да се живее. Никога не го е изричал, говореше друго, но с милувките си доказваше, с поведението си. Преди срещата ни бях пълен идиот.
-Пълнолетна ли беше?
-Все още не.
-Доста голяма разлика във възрастта.
-Не приличаш на селска клюкарка.
-Просто мисля на глас. Всеизвестен блогър, с доста и разнородни интимни партньорки, ти толкова млада.
-Не, не ме е прелъстил, ако се опитваш да биеш натам. Аз го поисках.
-Как стана?
-Дойде ми като спасение. Изглежда и на него. Ученическа работа, бях влюбена в един пъпчив душевно пубертет, иначе с чисто лице. И с големи мускули. Ах, какви рамене. Истински атлет. Сигурно и полов. Зъбите му по конец. Самочувствие за чудо и приказ. Косата му като течен шоколад. Къде и аз, покрай красавиците му. Минала съм наблизо им. Какви страдания, какво безсъние, а той ми обръща внимание, че й пикантно ми шепти. Чукнем ли си среща, обаче, няма го. После извинения, а нали той е върха, аз пълзя по козите пътеки към него, прощавам му. Истински пияна бях от влюбване. Детска му работа. Нищо особено. На последната среща, аз не отидох. Тръгнах, но стигнах до някъде. Лошо ми беше, чувствах, че пак ще остана сама и ще чакам глупаво, глупаво. А докато се приготвях усещах как в мен расте и набъбва жена. Истинска, дива и подготвена за любов. Толкова емоция хвърлих, че изведнъж се опомних без енергия. Всичко ми изглеждаше сиво. Погледът ми случайно попадна на онзи сектантски плакат. Обещаваха ми любов. Божествена. Изкусих се, дали да полудея, да забравя земята и да пея псалми за небесната любов, но отминах плаката. Онзи другият на следващият ъгъл ми изглеждаше от далече същия и се приближих за да го прочета. Само, че беше покана за премиера на книга. Нещо познато имаше в името. Зарових се в паметта си, не можех да се сетя. Не ми даваше мира. Не бях за среща. Ами, ако вземе хубавеца да дойде и да ме види такава скапана. Реших, аз веднъж да не отида. И краката ми ме отведоха право на премиерата, едва преди започването й, свързах името на автора с блога на Тангра. Това беше той! Странният блогър. Десет човека вътре, мирише на старост, погледа му право в мен. Харесах се, през очите му. Видях се такава красива, каквато исках да се докарам пред огледалото, през очите му. Почувствах увлечението му към мен и чрез неговото увлечение към мен се увлякох в него. Съвсем забравих за младия паун, издул разкошния си гръден кош. Имах истински мъж пред себе си. Мъж, който има усещане за жена, дори когато тя е още момиче. Било е спасение и за него. После ми говореше за вечерите след премиерите. За чувството на ограбено, когато си бил център на внимание, а изведнъж се пробудиш сам. И ръката сама търси сред телефоните приятели на които може да позвъни по всяко време на денонощието, независимо колко си надскочил лимита, а с годините подобни номера стават все по-малко и по-малко в указателя ти. Един самотен и красив в самотата си дух. В сумракът на стаята му приличаше на герой от стар филм. Сега имаше стил, въпреки особняшкото му поведение в интернет. Не говорих изобщо за мрежата, не му казах, че съм Фата Моргана. Все още не бях и Пепелявата.
-Защо Пепелявата?
-Малко преди да се срещнем се чувствах страдалката от дълбоката история, която е разкъсала ризата си и си е посипала главата с пепел. Пепелявата за разлика от пълната си противоположност Фата Моргана, се държеше малко глупаво, сантиментално, наричаше емоциите си чувства и се отнасяше с емоциите си като с чувства. Героиня от сапунена опера. Повърхностна и положителна, дори когато не биваше да се държи положително в положението си.
-А между двете, той.
Засмя се късо.
-Да, макар и не разбра, че аз съм Фата Моргана.
-Кой знаеше за връзката ви? Имам предвид за връзката между Пепелявата и Тангра.
-Навярно десетки. Доста открити бяхме.
-И сигурно те ревнуваха.
-Да знаеха коя съм, да ме убият. Много от ухажорите ми, като се почувстваха пренебрегнати тъй злобно ми се нахвърлиха, че трябваше да пускам Фата Моргана да се разправя с тях.
-А тя от своя страна, повлече и седемте w – та.
-Той пък хилядите си профили. Голям купон, накрая всички забравиха, че в началото някой се е опитвал да извади от равновесие блогърката Пепелявата, а тя ни лук яла, ни лук мирисала, се върна си миролюбивата си усмивка и думичките колко обичала всички.
-А докато траеха войните, в интимен план?
-Тангра си остана тъжният мъж. Постъпи джентълменски и самоубийствено. Не приех тогава логиката му, но му се доверих. Той грешен, болен, обречен. Аз млада, тогава и перспективна. Реши, че е застанал като бариера между мен и настоящето ми.
-Защо ли ми звучи толкова познато. – горчиво се усмихна Блоговест.
-Дори когато сте всеотдайни и искате да направите жертва, мъжете сте егоистични. Той, навярно и ти. Прекланяте се пред божеството на разумното обяснение, а в чувствата винаги има двама...Пак оставям да говори Пепелявата.
-А после?
-Омъжих се. Малко време имам и един постоянно дебнещ ме Цербер. Навярно талибан не мрази толкова Буш, колкото аз съпруга си, но съм там където ми е мястото. Фата Моргана, на своето. Когато твърде ми натежи и искам да я освободя от себе си.
Тъжно стана лицето й, а това я направи малко по-красива.
-Познаваш ли лично седемте w – та.
-Че защо ми е? А май и него никой не го познава. Дали се познава сам измежду всичките си профили. Малко е съмнително. “Регистрирай се. Избери си прякор. Измисли себе си. Сега можеш да използваш мрежата, но внимавай да не се изгубиш, че току виж, си се открил. И не забравяй себе си, че е много възможно да откриеш истината за себе си. “ Фата Моргана избухна в смях. Седемте W – та е класическата измислица на човек, който има време да скучае. Интересна е измислицата, човека ще е скучен. Приятел съм с измислицата, а от мъжа, ако изобщо това е мъж, най-вероятно ще бъда разочарована.
-А Медиума?
Тук Фата Моргана прихна и единственото, което успя да каже през смях беше: “за всички идиоти в мрежата ли ще ме разпитваш, не ги познавам”.
Блоговест направи жест пред устата си, все едно я заключва. Пепелявата се засмя. Той си поръча една малка. Тя още едно кафе, колкото да не й харесва. Решиха, че е задушно и се преместиха навън. Попита го сблъсквал ли се е с истински престъпници. Той спомена за комшията си от първи етаж и основното му престъпление: фалшивото пеене в банята. Тя, тъжно каза, че това наистина е смешно. Иначе и тя пеела фалшиво, но поне подбирала жертвите си. Каза, че обича фикусите, а той, че не разбира от домашна зеленина. Увери го, че изсмуквали лошата енергия, но отбеляза, че й трябват далеч повече за да се спаси от лошотията на мъжа й. Почти в този момент дебеличкият мустакат тип се появи. Разкрещя й се, че е курва и я попита: “този ли е новия и тъпкач”. На него нищо, но нея зашлеви през врата. Тогава Блоговест се изправи, всички погледи бяха вперени в тях, при второто замахване хвана ръката му. Разбеснелият се съпруг се завъртя и стовари юмрука си в лицето на Блоговест. Замахна да го удари втори път, но твърде широко. Блоговест мина под ръката му и с пръв удар го улучи малко вляво от брадичката. Мустакатият беше стъписан и с втори по-точен удар Блоговест го повали върху една от масите, която се пръсна на парчета. С периферията на зрението си видя как Фата Моргана, заприличала на чудовище, хвана бутилка от съседната маса и с крясък: “Остави мъжа ми!”, удари Блоговест в тила.
Стори му се, че е в епицентъра на ядрена експлозия. Пламна съзнанието му, а после всичко изчезна.
Опомни се в болницата. За кратко, болеше го ужасно при всяко движение. Болеше го да мисли. И отново заспа. Присъни му се, че бутилката се превръща в масивен, старинен телефон, а удара го запраща далеч по-дълбоко. След часове дойде на себе си и се чувстваше сравнително добре. Чака дълго лекаря, подписа се под документ, че сам настоява да бъда изписан. Обеща на лекаря да си направи прегледите, които му препоръчваше:
-Няколко дни не излизай, не чети, не пий, не прекалявай с телевизията и избягвай светлина. Получил си комоцио, но има и друго. Целият си в травми, нанасяни периодично. – лекарят беше видимо притеснен – Не знам какъв живот водиш и мисля, че това, което се случва с теб е и проблем на други компетенции. Що се отнася до моята: ти трябва да си направиш пълни изследвания, защото има някои неща в тези, които не изглеждат добре. Възможно е, разбира се, резултатите да са част от пораженията от последната травма. И да няма причини за тревоги, но погрижи се за себе си. Уверявам те, налага се!
 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
15



1. анонимен - А нещо за valsodar да напишеш?
03.09.2010 09:02
А нещо за valsodar да напишеш?
цитирай
2. анонимен - Добро като идея, но много разводнено!
03.09.2010 10:57
Претрупано с излишни думи...Половината от епитетите и сравненията могат да отпаднат, тогава ще се чете по-леко. Няма да се изгуби същноста на проблема, няма да се напраяга човек и да отсява плявата от зърното...
цитирай
3. hel - Ей, таман си мислех, дали не е удачно ...
03.09.2010 14:49
Ей, таман си мислех, дали не е удачно да си направя няколко регистрации, та да открия някъде себе си, и се появи дебелия съпруг... Съвсем ми обърка мислите! :))
И този път не ми се видя дълъг монолога на героинята!
Поздрав!

цитирай
4. hel - Навярно талибан не мрази толкова ...
03.09.2010 18:37
Навярно талибан не мрази толкова Буш, колкото аз съпруга си, но съм там където ми е мястото.

Поздрав за това! Не го коментирах преди, нито последвалата случка, но чакам с интерес развоя на събитията.
цитирай
5. cefulesteven - Навярно талибан не мрази толкова ...
03.09.2010 19:34
hel написа:
Навярно талибан не мрази толкова Буш, колкото аз съпруга си, но съм там където ми е мястото.

Поздрав за това! Не го коментирах преди, нито последвалата случка, но чакам с интерес развоя на събитията.


Благодаря ти, продължавам в същият дух. Нататък обаче ще започнат изненадите, уверявам те, няма да са една:)
цитирай
6. cefulesteven - Претрупано с излишни думи. . . По...
03.09.2010 19:48
анонимен написа:
Претрупано с излишни думи...Половината от епитетите и сравненията могат да отпаднат, тогава ще се чете по-леко. Няма да се изгуби същноста на проблема, няма да се напраяга човек и да отсява плявата от зърното...


Благодаря и на теб. Знам, че си доброжелателен/доброжелателна
Премервал съм дълго, какво да напиша. Абсолютно всичко има значение, най-малко за психологическия профил на героите, но в случая по-важно е за събитията, които ще последват в романа. Далеч съм от края. Избързваш.

Но без съмнение, ненужните епитети развалят добрата идея, както в постингите, така и в отзивите.

Поздрави:)
цитирай
7. анонимен - като общак ще бъдеш по-полезен за ...
03.09.2010 20:58
като общак ще бъдеш по-полезен за Обществото
цитирай
8. razkazvachka - ...ооо, много бой по това момче...
07.09.2010 15:44
тази и предната глава - искат езиково редактиране - после, като свършиш с действието...
... стилът си е твоя работа, както и сюжетът - на мен не ми харесва тази глава - но пак ще се повторя - добре го сглобяваш - варираш действието така, че да има за всекиго по нещо... освен това дразни - което пак е добре, човек чете по-нататък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8436354
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112558
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930