Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2010 06:52 - Убийство в социалната мрежа - 19
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1993 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 09.09.2010 17:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
19. Колежката

-Всяка си има хоби и демон...-приказлива хубавица беше колежката й, като порой се лееха думите й, пълниха язовири, пръскаха язове, заливаха я, давиха я, превръщаха я в русалка, мяташе опашка сред тях, губеше представа къде се намира, какво е наприказвала, без задръжки, те я водеха – Лилаво копнение своя, аз моя. Тя мрежата, аз да танцувам. Заговори за тикви и за празници. За русалии и самодиви, за танц по жарава. Разказа за сина и за дъщеря си. На Блоговест му се замая главата и по някое време престана изобщо да я разбира. Виждаше само как устните й се рисуват с червило върху въздуха. Говореше му без да спре и без да се задъха. Слънчеви зайчета играеха по очилата й. Навиваше кичур коса около пръста си, надничаше в компютъра уж да свърши някаква работа и продължаваше да говори.
Малко преди да се срещнат Блоговест влезе в един интернет – клуб за да провери как вървят нещата в мрежата. Съдбата отново иронично беше подходила към Лилаво копнение. Самопризнанието й потъна прочетено едва две хиляди пъти, около десет беше събрал постинга за провинциална прокурорка, хваната с над три и половина промила алкохол в кръвта. Аудито й отнесло един пожарникарски кран, обърнало стелажи с цветя, счупило сума витрини, имало преследване близо петдесет километра, накрая летяла по магистралата в отсрещното платно, преди да се забие като камикадзе в Уното на младо семейство. Тя се е отървала само с охлузвания, а двадесет и една годишния мъж, деветнадесет годишната му съпруга и детето им на година и половина, загинали на место. Истински скандал беше, че случая излизаше в публичното пространство, седмица след трагедията. По непотвърдени данни юристката е била близка със сегашни представители на властта от висшия ешалон.
Имаше доста неясни и дори плашещи за Блоговест неща, във всичко това, което прочете. Не можа да обърне сериозно внимание, защото друго го притискаше. Бързаше за срещата с колежката на Лилаво копнение, а седемте – w – та го бе залял с над двеста съобщения. Повечето цинизми и откровени заплахи, голяма част от тях не звучаха сериозно, на други явно си вярваше и беше като настръхнал. Бяха по дума, две, най-много по ред, два, с изключение на последната и ако не беше тя, Блоговест, точно сега, не би му обърнал никакво внимание:
«Слушай, х @йо, Тангра е мъртъв! Аз го знам, ти го знаех, всички го знаят! Какво знаем още? Че мъртвите не могат да говорят, че ако заговори мъртъв или има шарлатанство или някой е откачил. Виж, тази игра не е за теб, не знаеш с какъв интелект, опитваш да се е@ваш! Аз мога да направя с теб това, което ти се опитваш да направиш с мен. Няма Тангра, Тангра е мъртъв!»
Блоговест, видя, че предплатеното време в клуба му свършва, а повече нямаше за губене. Написа бързо:
«А може да не е толкова мъртъв?»
Колебаеше се дали на сложи усмивки, но пръстите му сами решиха да е въпросителна.
Хубавицата от офиса го посрещна с усмивка. Въпреки съвършено изрисувания грим и очилата, личеше, че е плакала. Търсеше на кого да се излее, вероятно нейната колежка, нейната приятелка и е служила за това, приживе. Сега щеше да й липсва, много да й липсва. Дали изобщо от нея можеше да се научи нещо. Хора които толкова говорят за себе си, не са от тези които са способни да слушат за другия.
-Винаги ще си спомням за нея, като за Заратустра. – млъкна неочаквано и тъжно се усмихна.
-Защо пък Заратустра? – учуден както на сравнението й, така и на замлъкването попита Блоговест.
-Такъв какъвто разказваше за трансформациите на духа: лъвът, камилата, детето.
Тя беше безпризорен дух, не приютен, а отразен върху тялото с което споделих последните години. Това не беше възпитан в словесно майсторство дух и тя не можеше да разказва, но можеше да показва трансформациите си, а те бяха далеч, далеч повече от три. Първо беше мрежата – нейната духовна пустиня, а тя беше само едно Лилаво копнение, пропило се в копнежите на другите. Четеше ги и ги съпреживяваше, разбираше ги и ги окуражаваше. Дори когато бяха жалки, намираше в тях очарованието на детството и се заиграваше с тях. Споделяше приказката им. Обичаше поезията им. Сутенето им. Търсеше си общност, крайпътен хан, край който да завърже морния кон на съществуването си, да бъде посрещната гостоприемно с хляб и вино. Плащаше си ги с усмивката, с ведрия нрав. Да, беше много, много ведра. После беше излишната. Хановете бяха твърде шумни, място за нея никога не се откриваше. Съдържателят им не я обслужваше, не можеше да я види, не можеше да я чуе сред крясъците. Тогава тя стана нимфата, която правеше душевни стрийптизи, която разказваше интимни подробности от младостта си и живота. Неприличните предложения, няколкото скандала я укоражиха и тя игра седмици още нимфата. Но истинските нимфи, каквато беше тя, бързо се уморяват, изгарят от страстта си. Остатъците им изглеждат само пошлост. Тогава се трансформира в политическият ултрас. Не беше ясно ляв ли е, десен ли е. Само личеше, че е националист, истински способен да се хвърли в бой, истински способен както да люби, тъй и да мрази. Ах, колко мразеше малодушните загърнати в суетата на жалкото си съществуване, конете с капаци, които освен уюта на жалкия си бит, не се интересуват от нищо друго. Биологичен материал са и им е все едно за какво е претопен и в какво го превръщат световните майстори. Простодушните жалки добитчета, които изобщо не заслужават човешкото си съществуване. Хвърляше се в словесни войни. Готова беше и на реални. Имало е случаи, когато не си тръгваше заради обикновена препирня по цели нощи от офиса. Как изтънчено умееше да обижда, да открива слабото място да засегне лично човек, който по някакъв начин не се вписва в идеала й. После беше разочарована, много разочарована. Тези които смяташе за свои фронтови другари, не само в последствие на политическата сцена предадоха идеалите й, но тук в мрежата се увличаха по розови четива, възклицания от рода «ох» и «ах» и откриха колко изкуствени са били, за разлика от нея и другите, които с душа и сърце се бориха за онова, което те употребяваха. Нахвърли се върху всичко и всички. За нея изявата в интернет беше явно лицемерие, словото явно лицемерие, блудстващи с него всички които го употребяват във виртуална среда. Беше критична към всички и всеки. Беше всеотдайна в критичността си. Всъщност си беше лишен от критерии критикар. Мразещ. Както го изричат: хейтър. Доставяше й удоволствие, когато я плюят и я ругаят, когато я наричат с обидни имена, когато се мъчат да я уязвят. Защото това беше доказателство, че е успяла да изкара от равновение «онези лицемери», но това все по-рядко и по-рядко се случваше. Толкова са много такива като онзи характер, който показваше тогава в мрежата, че постепенно се превърна в част от пейзажа. А съдържателят на страноприемницата, отново не я забелязваше и за нея нямаше място на заетите, заляти с вино и празнична глъч, маси. Постепенно се ограничи в ролята си само на литературен критикар. Четеше само художествени произведения, защото авторите им са по-уязвими и по-лесно ги дразни. Накрая не й обръщаха внимание и те. Дори спряха да трият и най-обидните й отзиви. Като, че ли не означаваше нищо за тях. Да си призная: и за мен не би означавала, защото това беше най-жалкия й период. Една сутрин неочаквано поиска снимката на сина ми. Бебешката. Беше честна, стори ми се много странна молбата й, но я приех. Честно, съжалих я. Публикува снимката на моето дете, все едно е нейно. Много бяха напоследък подобни публикации на деца и внучета. Искаше й се и на нея да е като останалите и да получи вниманието. И го получи. Като, че ли всички бяха забравили миналото, обидите й, казваха й, че това е най-голямото щастие, че щом има толкова прекрасно дете, значи е и прекрасна майка. Дълъг живот и здраве им пожелаваха: и на нея, и на детето й. Постепенно се вживя в ролята си и от крикар се трансформира в майката, каквато никога не е била. Държеше се инфантилно и поздравяваше на всеки празник, всички с популярни мелодии. Щипеше по бузките всички останали деца и се интересуваше за възпитанието на своето. Какви са били нощите й, тези в които не беше в мрежата, а се опомняше без отроче, не знам. Навярно сега повече от всякога е страдала, че няма дете, защото това я отличаваше от всички онези като които искаше да бъде.
Известно време се трансформира и в ролята на влюбена жена, но и любовника й, както и детето беше измислено. А трансформацията й сега, беше явна имитация на предишната. Нямаше го вдъхновението на първия път. Все по-унила и по-унила. Струваше ми се болна. Реалният й образ беше отражение на онова, което се случваше с нея във виртуална среда...Знаеш ли, дай една цигара и на мен. Не съм палила от месец. То не съм и пушач.
Блоговест и даде и промърмори, колко е лошо всяко вманиачаване. Имаше предвид подобно на Лилаво копнение по мрежата, но колежката й ловко се направи на неразбрала:
-Да, не изглеждаш много здрав, а преди да си доизпушил едната посягаш към следващата. И изобщо, както ти казах: всяка си има хоби и демон, всеки си има увлечение и грях.
-Защо ли толкова е намразила Тангра?
-Как мислиш? Той беше всичко, което и тя, но него забелязваха, а тя се чувстваше мъртва. Успехът.
-Завист.
-Не съм казала. Не беше това. Той ясно й откриваше какво ще се случи, ако стремежите й се сбъднат. В него виждаше огледалния образ на мечтите й. А в него бяха жалки. Това я обезкуражаваше и я държеше без сили.
-Влюбена ли беше в него?
-Душа е изнасилвала за да се влюби в далеч по-подходящи. Не се получаваше.
-А секс?
-И това, ако знаеш какви ухажори открива работата ни.
-Мъжът й каза, че не се е връщала по цели нощи.
-Защото беше тук, пред компютъра. Не се е срещала с никого. Съмнява ме, да се е срещала толкова пъти, колкото пише и с Тангра. Възможно е да е било втората, а може и първата им среща, когато го е убила...
-Значи не се съмняваш, че е тя?
-Виж, доколкото я познавам: тя е. Той просто я задушаваше. Отчаяла се беше, а в последните дни, накак по-различна. Нещо беше намислила. Но...ако е тя. За друго говорихме обаче, сексът изобщо не я интересуваше. Невероятни мъже флиртуват с нас всеки ден. Една вечеря не е приела.
-А ти?
-По-добър любовник от мъжа си, няма как да намеря.
 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hel - Как успя да създадеш толкова образи ...
09.09.2010 13:49
Как успя да създадеш толкова образи на жени, обединени под един знаменател - блогърки?!
Заинтригуващо пишеш. Държи в напрежение!
Чета с удоволствие! Поздрав!
цитирай
2. miaa - Как успяваш да създадеш образа на ...
09.09.2010 15:25
Как успяваш да създадеш образа на Жена съчетала в себе си толкова противоречие.. мъжките копнежи и идеали.
Има жени, които няма как да назовеш и да прецениш във Виртуала.
Там те са измислени и доукрасени от мъжкото въображение.
Истински може да бъде една Жена само в Реала. Там е нейния истински живот.Всеки човек има нужда от любов, секс, общуване .Това е човешката природа. Но човек трябва да има емоции и да се среща с подходящите хора, за да се чувства щастлив. В противен случай се обезличава.
И престава да усеща и чувства хубавите неща.
В реалния живот е и по- трудно да разбереш и обичаш Жената!Защото липсва искреното общуване. Хората сме огорчени, недоверчиви изпълнени с болка, но и очакване:)
Стеф, моите анализи са част от виртуалното пространство. Благодаря ти за интересното четиво!Бъди благословен!
цитирай
3. cefulesteven - Как успя да създадеш толкова образи ...
09.09.2010 18:13
hel написа:
Как успя да създадеш толкова образи на жени, обединени под един знаменател - блогърки?!
Заинтригуващо пишеш. Държи в напрежение!
Чета с удоволствие! Поздрав!



И като се има впредвид, че под този пласт, ще има следващ:)
цитирай
4. cefulesteven - Как успяваш да създадеш образа на ...
09.09.2010 18:14
miaa написа:
Как успяваш да създадеш образа на Жена съчетала в себе си толкова противоречие.. мъжките копнежи и идеали.
Има жени, които няма как да назовеш и да прецениш във Виртуала.
Там те са измислени и доукрасени от мъжкото въображение.
Истински може да бъде една Жена само в Реала. Там е нейния истински живот.Всеки човек има нужда от любов, секс, общуване .Това е човешката природа. Но човек трябва да има емоции и да се среща с подходящите хора, за да се чувства щастлив. В противен случай се обезличава.
И престава да усеща и чувства хубавите неща.
В реалния живот е и по- трудно да разбереш и обичаш Жената!Защото липсва искреното общуване. Хората сме огорчени, недоверчиви изпълнени с болка, но и очакване:)
Стеф, моите анализи са част от виртуалното пространство. Благодаря ти за интересното четиво!Бъди благословен!



В социалните мрежи има много, много простотия, най-низките човешки страни се проявяват, но има женски образи на голяма висота.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405037
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031