Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2010 19:21 - Любов на автостоп
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2971 Коментари: 7 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.

-Да – отвърнах му.

-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана, след малко, не обичам да шофирам, пил.

А аз да ме возят пияни шофьори.

-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено.

-Не, не съм пил. Но наблизо има капанче. Имам нужда от чашка.

Изгледах го, не се вписваше в представите ми за алкохолик. Стегнат, енергичен, уверен и крайно спокоен. В първият момент го помислих за по-възрастен. Толкова сериозен беше, че ми се стори татенце. За секунди, успях да го разгледам, докато му подавах огънче да запали. Да беше три – четири години по-голям от мен, а нищо чудно да се окаже и по-малък с година, не повече. Когато клечката угасна и тъмнината го скри, отново усещането беше, че е по-възрастен. Преиграваше с това мълчание. Едва ли няма какво да ми каже и едва ли езика му е вързан. Подражаваше на стереотипния модел за мълчаливия тежкар. Опит да ме впечатли и толкова. Като го разгадах, скучен ми стана, а сега като допуснах, че може би греша и че той си има сериозен проблем, много тежко се почувствах. Този пич ще се съсипе. Скрит е в черупката, но онова в него го яде. Дали може да го победи! Едва ли, явно не пие, че е провален. Хубава кола, хубави дрехи, впечатляващо поведение и външност. Разбирам от мъже, готин е. И успяващ, все още успяващ. Замислям се за кървава сценка. Дали капанчето не е мотел, дали да не го изкуся и да му прережа шията, че да го спася от бавното самоубийство. Започвам да се смея, засмива се късо и той. Можел значи да бъде весел. Любопитно му е на какво се смея, но не пита. Още си играе ролята или е отгатнал, че и да пита няма да му отговоря.

Отбива колата. Пак ми става криво. Погребала съм баща, но не съм помнила да е бил готин. Добър: да. Даже прекалено. Пък, кой го знае, алкохолиците нямат характер. Бил е единственото възможно в ситуацията която се намира. Този обаче: защо. И защо го мисля, изобщо! И той не ме попита, не ме е ли е страх с тази къса пола на стоп. Имам си свободата! Мога да се рискувам! И той може! Мамка му, кефи ме, такъв какъвто си е! Спирам изведнъж да го съжалявам и разбирам, че си падам по него. Много, много си падам!

Спокойно, малката, спокойно.

Поръчва си чашка водка. После втора. Пак мълчалив и потънал в себе си. И ме фиксира, не ме изяжда с очи, а не ги отделя от мен. Какво иска да ми каже, а и те едни. Виждали ли сте хъски. Същият поглед. Сини, приятелско зверски. Смущава ме. Както очаквах, поръчва си втора чашка. Започва да се усмихва.

-Колко още ще пиеш?

Вдига рамене.

-От кога си така, не че ми е работа?

-Как? – прави се, че не разбира.

-Нуждата...чашките.

-От както те видях. – усмивката променя израз, прилича на голямо дете.

-Стига с този чалга хит.

-Сериозно. – засмива се, сладък е. – Мисля да изпия още една чашка и ще се откажа. Безсмислено е да правя повече опити.

-Казвай направо.

-Алкохолът прави жените по-красиви. Правя си опит. Възможно ли е да те направи по-красива. Не, просто няма накъде.

Млъкнах. Гати свалката. Супер е. Всъщност, много си е тъпа, но той е супер. Обърка ме, след туй плъзга ръка по лицето ми. Кога се озова. Затварям очи, разтварям устни. Целува ме.

Аз, аз какво правя? От кога се познаваме, познаваме ли се? Колко изречения разменихме? Много е шантаво. И ми харесва. И колкото по шантаво е, толкова повече ме възбужда. Не съм аз, своя фантазия съм. Своя нощна фантазия.

-Какво правим още тук? – питам го.

-Още сто километра до първата керемида.

-Имаш ли къде да ме заведеш, че в къщи не става. Нашите.

-Разбира се. – плъзга ръка, не знам по коя част от тялото. На всякъде я чувствам.

“Аз не съм лесна!” – иска ми се да му викна, да го знае, но ще изглеждам още по-наивна отколкото съм. И е хищник. Никакво хъски, направо си е вълк. А аз, май червената шапчица, но без червената си шапчица. Какъв беше вица? Ех, че съм п... заспала!

На двадесет и една съм, хич не ми е до влюбване от пръв поглед. Не съм тийнейджърка. От друга страна не съм тридесет и три годишна, преборила се за свободата си жена, заслужила да бъде разкрепостена и знаеща как да го постигне. Ни любов е, ни приключение. Аз съм границата и на нищо не прилича.

Да ревна, да се смея, не иска ми се да вия и да пищя. Харесва ми, това е важно, колкото и абсурдно да е. А той ме зарази с мълчание. Хиляди глупости минават през главата ми, една не мога да му кажа.

-Да тръгваме! – дръзко като тридесет и три годишната му го казвам. Не съм, но не ми остава нищо освен ролята й.

Сядам на волана. Как ще шофирам това! Лесно му е на него: три водки и не може, а аз в това състояние.

Овладей се, малката и не приличай на червената шапчица със забравена червена шапчица.

Паля, потегляме, овладявам се, шофирането успокоява.

Ръката му е на коляното ми, легнал е доколкото може на седалката. Мечтае ли, дреме ли, отрезнява ли от малкото алкохол...Много е сладък...

Един мотоциклет се изравни с нас.

Късно видях ръката на този на задната седалка. Стъклото иззвъня, пръснаха се покрай мен остри остатъци.

Тогава и моят човек извади пистолета и стреля няколко пъти направо през предното стъкло, но не улучи. Размина им се.

Но не и на мен. Първият куршум мина пред носа ми, но вторият се заби в шията ми. Дори не можах да изкрещя: “Какво става!”

Още не бях изгубила съзнание, когато спътника ми хвана волана и извъртя колата. Спря в страни. Извади ме, надявах се, че ще викне помощ, макар вече да знаех защо е трябвало да шофирам. Очаквал е.

Дори не провери пулса ми.

Чух как колата потегля.

И нищо повече.
 


Тагове:   автостоп,


Гласувай:
23



1. анонимен - Сюжет за малък разказ
15.09.2010 22:51
Баща ми ежедневно пребива мама и бате!Здравейте! Аз съм на 12 години,казвам се Мариела и живея в град Казанлък.Родена съм в Стара Загора,но като съм била на 3 наще са се приместили да живеят в Казанлък.Имам един брат,който сега е на 15.
Баща ми е чорбар и ежедневно бие мама и брат ми,мен не ме закача,но ми стига да гледам как всеки божи ден бие мама и бате.Тате бие бати,защото не е негово детеи ,а от първия брак на мама и е левскар.Но ако беще неговоде дете нямаше да го барне с пръст.Баща ми никога не ме е биле,нито 1 шамар не съм изяла от него.Но въпреки това го намразих.От 3 годишна до сега той бие брат ми и майка ми.
Когато се напие става много гаден-вика куурррр за левски!.Дори 2 пъти съм викала сама.Незнам как съм намирала кораш,за да излезна пред блока,където е пълно с наркомани.Е, 1 път една баба Мичи ми помогна,но 2 незнам как съм се справила сама.
Баща ми е вкарвал майка ми в болница от побой.Заплашвал я е,че ще я заколи като спи,че ще убие брат ми,че ще го обеси и некви такива простутий.
Всички съседи казват,че баща ми има златни ръце,че радботи много,само че едно го бърка ''ПИЕНЕТО''.Кога то вкара мама в болницата аз бях на 5г. , а бате на 8...Една вечер се наложи да се гледаме сами,защото тате беше някаде пиян.И залагаше.Когато останахме сами нас ни беше много страх,но нямаше каде да отидем.Можехме у съседите,но ние с бате неискахме да ги притесняваме.И някаде към 2 часа,когато с бате сме си легнали тате влязъл и измъкнал бате.Иксара го на терасата и започна да вика кур за левски и го заплашва,че ще го хвърли от терасата,ако не му намери 1 шибана цигара.Аз много се уплаших,все пак бях прекалено малка,но бързо свърши всичко,защото вуйчо дойде и ни взе и ни закара утях.На сутринта беше изписването на мама и ние отидохме,разказахме й какво стана вечерта и тя каза ,че отиваме в баба да живеем докато мама , не се усигори,за да отиде в Гърция да работи,докарто станем големи и ние да отидем там.Но мама понеже е много доверчива и тате като дойде и й каза,че повече няма да парви тъка и ние се прибрахме унас.
Но наскоро той когато ЦСКА падна от Лтикс, пак почна и пак би мама и бате, и аз пак извиках полицията и те казаха да се развеждат направо и там наще подписваха някакви документи.И сега в края на месеца мама и тате ще се развеждат и аз и бате ще ходим да живеем в Гърция.Незнам дали всички вие сте го приживявали това нещо,но повярвайте не е никак лесно да си малко дете и да гледаш как бащати прбива майка ти и брат ти.Тпй може да ми е доведен брат,но аз го обичам като мой цял брат. :(:(:( Не ви пожелавам да ви се случи нещо подобно,дори на най-големия ми враг не го пожелавам!
цитирай
2. cefulesteven - Ще напиша нещо по сюжета, актуален ...
16.09.2010 07:04
Ще напиша нещо по сюжета, актуален проблем е.
цитирай
3. aqualia - И разказът ти, и "сюжетът" не ме оставиха равнодушна, стана ми...
16.09.2010 08:59
... стряскящо студено...
цитирай
4. tavakosta - Мисля си, че човек, който...
16.09.2010 14:56
пише толкова много, няма, какво да "каже"...от блога ти не лъха на естетика :)(:
цитирай
5. jadeeyedmermaid - то и аз съм на някакви подобни вълни. ...
16.09.2010 14:57
то и аз съм на някакви подобни вълни...които човек трябва да направи нещо да разсее..дали да поговориш с някой и да споделиш, или да се разходиш...и така да ти мине, да не натоварваш хората около теб...живота понякога наистина е гаден..и хората са лоши.
цитирай
6. cefulesteven - . . . стряскящо студено. . . Неща от ...
16.09.2010 18:10
aqualia написа:
... стряскящо студено...



Неща от живота. Днес такава сцена се разигра пред очите ми, буквално преди по-малко от час, че ако се опитам на надникна в главите, душите и домовете на всички засегнати в нея/а няма да ми е особено трудно, защото малко или много съм един от тях/, просто ще е шокираща история. А тя се развива ежедневно:(

Но по историята на ан. 1 все ще напиша разказ. Тук се чувствам длъжен.

Поздрави и благодаря ти.
цитирай
7. cefulesteven - то и аз съм на някакви подобни вълни. ...
16.09.2010 18:12
jadeeyedmermaid написа:
то и аз съм на някакви подобни вълни...които човек трябва да направи нещо да разсее..дали да поговориш с някой и да споделиш, или да се разходиш...и така да ти мине, да не натоварваш хората около теб...живота понякога наистина е гаден..и хората са лоши.



:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405736
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031