Постинг
23.09.2010 07:00 -
Мечтая да видя кучка
Не виждам като останалите, сляпа съм за плът. Виждам души, малки пленници със снежно бели коси, залепили пръсти в пръчките на златният си кафез, вместо шеметната, висока блондинка, с огромен бюст и светлосиня рокля. Дремещ булдог с едно извадено око, вместо съсухреният мъж на около петдесет, с който всяка сутрин чакаме на една и съща спирка, два различни трамвая. Виждам анимационен дракон, вместо едрият симпатяга със запретнатите ръкави и гръмогласният смях. Рошави фризирани кученца, вместо тумбата хлапета, тръгнали на училище. Когато излезем с приятеля ми, той ми разказва за тях. Обичам го, защото няма душа. Гладен и жаден е за моята. Дъвче я и я смуче. На нея й харесва, прониква във фибрите му, изпълва празнотата му. Моята душа е рибки, пасаж дребни рибки. Храни хищника с част от себе си. Харесва й. Той пък ме целува. Казва, че съм секси, знам, че ме лъже. Не мога да застана пред огледалото и да се наглася, като останалите жени които вижда. Често го ритам по кокълчетата, да не се заглежда. Лъжа го, че го правят на глупак и под апетитните им форми има толкова грозни същества, че ще повърне, ако може да види, което виждам аз. Не си го давам. Най-често му рисувам с думи отблъскващи душевни картинки, когато виждам рибки, подобни на моите. Масово е сред жените да си имаме рибки. И да храним хищниците си. Мечтая да видя кучка, но не виждам такава. Душа – птеродактил съм виждала, душа – малко зелено човече съм виждала. Виждала съм мумии, маймуни и мислеща мъх, но не и кучка. Веднъж имах щастието да съзра вълчица, но това беше душа на мъж. Нарича ме: моя, малка фантазьорке. Сигурна съм, че ми вярва. Прави се, че не ми вярва. Това, че виждам душата му или по-скоро липсата й, не ме прави способна да прочета мислите му, но мога да ги отгатна: вярва ми, макар, често да се преструва, че ме майтапи. Любопитства как така живее без душа, нямат ли душа всички живи. Какво да му кажа, не знам. Би трябвало, би трябвало, но той наистина няма. Или е невидима, дори за моите очи. Трудно ми е да обясня и аномалията със зрението ми. Просто пих много, бях млада, беше купон. Алкохолът е бил фалшив. Част от приятелите ми, напълно загубиха зрението си, а пред очите на останалите ме е срам да се появя. Изглежда и те пред моите, и пред очите на невиждащите. Мен никой от компанията, никога не е потърсил. Вероятно никой не е потърсил никого.
Наричаха ме душата на компанията.
Каква ирония, а?!
Нямаше да се съберат толкова хора, ако не бях аз. Искам да видя душа – кучка, само защото в онези години напомнях по нещо на разгонена кучка. Без да бъда разгонена. Следвана бях и от жени, не само от мъже. Цели тумби, с какво привличах толкова много души и до днес не знам. Смеех се много, да. И днес се кикотя. Понякога даже истерично. Искам да видя още ли ми е кестенява косата. С нищо не изпъквах тогава. Пухкава и сладка. Нямах кой знае, колко преживявания, нито особено богат речник. Въображение винаги ми е липсвало. Напук на заблудата на всеки, който общува с мен през последните години и е чул разказите ми, за душите.
Лекарите са на мнение, че просто зрението ми е много, много слабо. Не е така. Виждам градинките около себе си, дърветата. Виждам колите и цветовете им. Даже грозното бельо на една от комшийките на простора виждам. Само цифрите които ми сочат не виждам добре и телата. Вярно, не чета на компютър, но това е защото никога не съм обичала да чета, а сега направо се мразя. Страх ме е да не прочета готов отговор на въпроса: защо ме следваха, защо ме търсиха. Без този въпрос се боя, че няма да има за какво повече да живея. Той не ми даде право и тогава да умра. Не че ми се живееше. Още сънувам, че попадам на майката на свой невръстен ухажор и нали синчето й е споделило, заради коя не може да спи напоследък, заради коя отива на това парти. В сънят си я срещам на позната улица, каквато в действителност не помня да съм виждала, жената прилича на вещица, а аз се мъча да бягам, но не мога. И тогава раздира очите ми. Не за да отнеме остатъка ми зрение, а напротив: да виждам след мъчителната процедура по-добре, само да видя, по-добре и нейната болка. Гаден сън. Още повече, че знам, че сънувам. Упрек за онази нощ не чух, най-вероятно няма и да чуя. Все пак не аз купих фалшивия алкохол, а и момчето което го е купило е нямало представа, какво точно купува. И дори да имаше очите ми, такива каквито имам сега, да виждаше под видимото, пак не би разпознал фалша, защото за разлика от хората, фабрикуваното от тях, няма душа. Питам даже понякога приятеля си, дали не е фабрикуван. Той се смее. Все се смее. Никак не е смешно. Удрям го с юмрук по рамото. Иде ми и аз да се разплача, но се разсмивам.
Днес ме разстрой, но за кратко. После ми мина. Открил нещо интересно в интернет. Става въпрос за операция. Разбира се скъпа, разбира се – в чужбина. Каза ми, че ще набави парите. Знам, че ще успее, способен е. Много добре знам. Казва ми, че ме обича. Много добре знам. Казва ми, че най-вероятно ще е успешна. И това знам и май ще се съглася. Омръзна ми да виждам толкова добре. Иска ми се да виждам като него. Знам от какво печели: производство на нелицензиран алкохол.
Новият ми роман, може да излезе благодарение на гласа ти тук
Наричаха ме душата на компанията.
Каква ирония, а?!
Нямаше да се съберат толкова хора, ако не бях аз. Искам да видя душа – кучка, само защото в онези години напомнях по нещо на разгонена кучка. Без да бъда разгонена. Следвана бях и от жени, не само от мъже. Цели тумби, с какво привличах толкова много души и до днес не знам. Смеех се много, да. И днес се кикотя. Понякога даже истерично. Искам да видя още ли ми е кестенява косата. С нищо не изпъквах тогава. Пухкава и сладка. Нямах кой знае, колко преживявания, нито особено богат речник. Въображение винаги ми е липсвало. Напук на заблудата на всеки, който общува с мен през последните години и е чул разказите ми, за душите.
Лекарите са на мнение, че просто зрението ми е много, много слабо. Не е така. Виждам градинките около себе си, дърветата. Виждам колите и цветовете им. Даже грозното бельо на една от комшийките на простора виждам. Само цифрите които ми сочат не виждам добре и телата. Вярно, не чета на компютър, но това е защото никога не съм обичала да чета, а сега направо се мразя. Страх ме е да не прочета готов отговор на въпроса: защо ме следваха, защо ме търсиха. Без този въпрос се боя, че няма да има за какво повече да живея. Той не ми даде право и тогава да умра. Не че ми се живееше. Още сънувам, че попадам на майката на свой невръстен ухажор и нали синчето й е споделило, заради коя не може да спи напоследък, заради коя отива на това парти. В сънят си я срещам на позната улица, каквато в действителност не помня да съм виждала, жената прилича на вещица, а аз се мъча да бягам, но не мога. И тогава раздира очите ми. Не за да отнеме остатъка ми зрение, а напротив: да виждам след мъчителната процедура по-добре, само да видя, по-добре и нейната болка. Гаден сън. Още повече, че знам, че сънувам. Упрек за онази нощ не чух, най-вероятно няма и да чуя. Все пак не аз купих фалшивия алкохол, а и момчето което го е купило е нямало представа, какво точно купува. И дори да имаше очите ми, такива каквито имам сега, да виждаше под видимото, пак не би разпознал фалша, защото за разлика от хората, фабрикуваното от тях, няма душа. Питам даже понякога приятеля си, дали не е фабрикуван. Той се смее. Все се смее. Никак не е смешно. Удрям го с юмрук по рамото. Иде ми и аз да се разплача, но се разсмивам.
Днес ме разстрой, но за кратко. После ми мина. Открил нещо интересно в интернет. Става въпрос за операция. Разбира се скъпа, разбира се – в чужбина. Каза ми, че ще набави парите. Знам, че ще успее, способен е. Много добре знам. Казва ми, че ме обича. Много добре знам. Казва ми, че най-вероятно ще е успешна. И това знам и май ще се съглася. Омръзна ми да виждам толкова добре. Иска ми се да виждам като него. Знам от какво печели: производство на нелицензиран алкохол.
Новият ми роман, може да излезе благодарение на гласа ти тук
Да виждаш души е "проклятие". В този смисъл, човек винаги иска да вижда нещата, такива, каквито му се иска. Напълно съзнателно. Невидима е границата между реалността и въображенията, които за удобство създаваме, важното е да я прецениш.И ако можеш да запазиш идентичността си.Рискуваш обаче да се обречеш на самота и неразбиране.Умението ни да преценяваме собствените си възможности съпоставени с нашите надежди и желания будят подозрение у околните, в повечето случай. Да цениш качествата на този до теб е изкуство.
Да умееш да го правиш и да искаш са съвсем различни неща:) Твоите разкази пораждат много размисли и съм убедена, че след няколко часа , при нов прочит ще открия още нови... Ще пробвам! Бъди благословен!
цитирайДа умееш да го правиш и да искаш са съвсем различни неща:) Твоите разкази пораждат много размисли и съм убедена, че след няколко часа , при нов прочит ще открия още нови... Ще пробвам! Бъди благословен!
2.
анонимен -
Не съм била душа на компания, но не и е ...
23.09.2010 08:41
23.09.2010 08:41
Не съм била душа на компания, но не и е ясно какво не виждам?А, сигурно то е важно, но ми е убягнало
цитирайmiaa написа:
Да виждаш души е "проклятие". В този смисъл, човек винаги иска да вижда нещата, такива, каквито му се иска. Напълно съзнателно. Невидима е границата между реалността и въображенията, които за удобство създаваме, важното е да я прецениш.И ако можеш да запазиш идентичността си.Рискуваш обаче да се обречеш на самота и неразбиране.Умението ни да преценяваме собствените си възможности съпоставени с нашите надежди и желания будят подозрение у околните, в повечето случай. Да цениш качествата на този до теб е изкуство.
Да умееш да го правиш и да искаш са съвсем различни неща:) Твоите разкази пораждат много размисли и съм убедена, че след няколко часа , при нов прочит ще открия още нови... Ще пробвам! Бъди благословен!
Да умееш да го правиш и да искаш са съвсем различни неща:) Твоите разкази пораждат много размисли и съм убедена, че след няколко часа , при нов прочит ще открия още нови... Ще пробвам! Бъди благословен!
Самият факт, че имаш тези размисли, води на мисълта, че обичаш да виждаш нещата в дълбочината им, идеята заложена във видимите последици, душата пред материята.
Радвам се, че те има.
анонимен написа:
Не съм била душа на компания, но не и е ясно какво не виждам?А, сигурно то е важно, но ми е убягнало
На всички ни е навик да пропускаме очевидното.:)
martosblack написа:
мислих си за издателството,защо не се обърнеш към това тук,н Пловдив''Жанет 45'',Жана Апостолова,мисля,че би те издала при благоприятни за теб условия...Хубав,да е денят ти!!!
Едва ли ще ми обърнат внимание. Засега разчитам на тази възможност, с гласовете. Иначе да се явя в редакция, означава да ме помислят за поредното извънземно. Разбирам ги хората, писнало им е от такива. Всъщност, може да съм си точно такова:)
Прогледне ли ще я вижда винаги в огледалото. Макар това ще е поредната й измислица.
цитирайkiberdanna написа:
Прогледне ли ще я вижда винаги в огледалото. Макар това ще е поредната й измислица.
На каква цена отваряме всички ние очи.
За да видим своите измами, не истината, за която освен очи, трябва и душа.
цитирайkiberdanna написа:
За да видим своите измами, не истината, за която освен очи, трябва и душа.
Дали този компромис ще погуби душата й?
Майстор си на неочаквания край . Този се забива като кама.
цитирайanihils написа:
Майстор си на неочаквания край . Този се забива като кама.
Благодаря ти. Когато не ми идват сами - старая се:)
12.
анонимен -
ДОБРЕ НАПИСАНО!
23.09.2010 16:17
23.09.2010 16:17
МНОГО ВОЛЯ И КУРАЖ СЕ ИСКА ЗА ДА СИ ПРИЗНАЕШ ГРЕШКИТЕ И ЗАБЛУДИТЕ В ЖИВОТА!
ТОВА ОБАЧЕ---ДА СПИШ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ УБИЕЦ Е ПЕРВЕРЗИЯ...!!!
....НЕ ЗНАМ ДАЛИ ,ПАТЕНТА ....НЕ Е БЪЛГАРСКИ....!
НАГЛЕДАХ СЕ НА ПОДОБНИ СЦЕНАРИИ В БЪЛГАРИЯ!
цитирайТОВА ОБАЧЕ---ДА СПИШ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ УБИЕЦ Е ПЕРВЕРЗИЯ...!!!
....НЕ ЗНАМ ДАЛИ ,ПАТЕНТА ....НЕ Е БЪЛГАРСКИ....!
НАГЛЕДАХ СЕ НА ПОДОБНИ СЦЕНАРИИ В БЪЛГАРИЯ!
анонимен написа:
МНОГО ВОЛЯ И КУРАЖ СЕ ИСКА ЗА ДА СИ ПРИЗНАЕШ ГРЕШКИТЕ И ЗАБЛУДИТЕ В ЖИВОТА!
ТОВА ОБАЧЕ---ДА СПИШ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ УБИЕЦ Е ПЕРВЕРЗИЯ...!!!
....НЕ ЗНАМ ДАЛИ ,ПАТЕНТА ....НЕ Е БЪЛГАРСКИ....!
НАГЛЕДАХ СЕ НА ПОДОБНИ СЦЕНАРИИ В БЪЛГАРИЯ!
ТОВА ОБАЧЕ---ДА СПИШ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ УБИЕЦ Е ПЕРВЕРЗИЯ...!!!
....НЕ ЗНАМ ДАЛИ ,ПАТЕНТА ....НЕ Е БЪЛГАРСКИ....!
НАГЛЕДАХ СЕ НА ПОДОБНИ СЦЕНАРИИ В БЪЛГАРИЯ!
Не знам, не знам дали е само в България, но тук се вижда явно. Не само спим, а ръкопляскаме, гласуваме, често дори подаваме оръжието в ръката на този, който иска да отнеме живота ни.
Тъжна действителност.
14.
анонимен -
Отдавна не съм чела нещо от теб!
23.09.2010 16:32
23.09.2010 16:32
Затова сега съм толкова щастлива и "одушевена".Самата дума "анима" ми харесва. Мисля,че всяка от нас се стреми да бъде кучка . . . Нали трябваше жената да е кучка,майка и жена за пред хората;) Трудно е. Аз самата отговарям на последните две, но първото ми е непосилно.Толкова приличам на котка - мързелива, своенравна, с меки лапи и остри нокти. Как да бъда кучка. Кажи ми!
цитирайанонимен написа:
Затова сега съм толкова щастлива и "одушевена".Самата дума "анима" ми харесва. Мисля,че всяка от нас се стреми да бъде кучка . . . Нали трябваше жената да е кучка,майка и жена за пред хората;) Трудно е. Аз самата отговарям на последните две, но първото ми е непосилно.Толкова приличам на котка - мързелива, своенравна, с меки лапи и остри нокти. Как да бъда кучка. Кажи ми!
Честно, на мен също думата ми харесва. Нямам представа, защо е натоварена с толкова отрицателен смисъл, но дори в отрицателния с него има много очарование в част от онова, с което свързваме понятието. Все пак става въпрос за хищник, но верен хищник, с голяма душа. С цялата си природа, близък до човешкото, а понякога по-човек и от Човека, дори от големия Човек. А майките сред тях са толкова трогателни и любящи, че наистина си мисля, че тези животни са ни опазили хора. Техни качества у нас, по-скоро ни облагородяват.
имаш ли куче?
цитирайГледала съм женски доберман.Но канадските овчарки са ненадминати.Приличат на вълчици, умни са и не толкова нервни като доберманите.
цитирайve6titsa написа:
имаш ли куче?
Имам:) Казва се Чарли. Преди имах Боби. Боби беше улична превъзходна. Чарли е булонка. Освен него в къщи си имаме котка - Памела. Хамстер - Пешо. И костенурка - Нинджи.
ve6titsa написа:
Гледала съм женски доберман.Но канадските овчарки са ненадминати.Приличат на вълчици, умни са и не толкова нервни като доберманите.
В къщи пък си мечтаем, някой ден да имаме достатъчно пространство, че да гледаме санбернари. Но да ти кажа, сприятелявам се и с кучетата по улиците. И ми стават приятели, към някои се и привързвам.
както и на нас самите.Не харесвам "декоративните" породи. Смятам, че кучето трябва да си прилича с вълците,а не със зайците и котките. Завиждам ти затова,че се сприятеляваш с уличните.Много се страхувам от тях и те разбира се го усещат. Е, погали Чарли, целуни Памела, пусни Пешо да поразходи по пода късата си опашчица, а колкото до Нинджи - пусни я , когато завали!
цитирай
21.
анонимен -
Сама си е виновна, че е сляпа и няма ...
23.09.2010 17:24
23.09.2010 17:24
Сама си е виновна, че е сляпа и няма лекар, който да й помогне да прогледне. Душевно ослепяла е.
цитирайve6titsa написа:
както и на нас самите.Не харесвам "декоративните" породи. Смятам, че кучето трябва да си прилича с вълците,а не със зайците и котките. Завиждам ти затова,че се сприятеляваш с уличните.Много се страхувам от тях и те разбира се го усещат. Е, погали Чарли, целуни Памела, пусни Пешо да поразходи по пода късата си опашчица, а колкото до Нинджи - пусни я , когато завали!
Ще го направя, както каза. В моментът и без друго кучето и котката ми се галят из краката:)
анонимен написа:
Сама си е виновна, че е сляпа и няма лекар, който да й помогне да прогледне. Душевно ослепяла е.
Толкова строг към нея ми е трудно да бъда. Не, че отричам напълно казаното от теб, аз също съм възмутен от героинята си, но освен смиреността й на животинче, долавям, че изпитва и любов. Не, че такъв я заслужава, но любовта нали я знаеш. Тя донякъде я оправдава.
24.
анонимен -
Бих го убила на нейно място.
23.09.2010 17:52
23.09.2010 17:52
Бих го убила на нейно място.
цитирайанонимен написа:
Бих го убила на нейно място.
А може би го е направила, след като е прогледнала. Доста идейно ми се струва за финал на едно ненаписано продължение. Все пак поне това й е дължал.
26.
анонимен -
Боже, боже, колко мъка има в теб
23.09.2010 23:18
23.09.2010 23:18
ти си машина за лайна хе=хе=хе предизвикваш само съжаление и гръмогласен смях
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол