Постинг
24.09.2010 06:54 -
И отново съблечи ме!
Събличаше ме бавно. Съблече ме от задръжки. От мисълта, че ме съблича. Съблече ме от свян. Не бързаше, а дрехите, сякаш се топяха, по пръстите ми. Съблече усмивката ми от хлад, а голият й израз така и не разбрах. Падаха морални норми с дрехите, сякаш крепостни стени рухваха. Отдавах се по-свободно, все по-голи ставаха думите ми. Все по-голи ставаха и мислите ми и душата ми. От нея някога се плаших и се срамувах. Твърде дълги бедра има, твърде настръхнал е мъха над тях, а мъха съм самата аз, тази плът която стегната в кафявата униформа на бита, изпълнява обществено важни функции. Роботизирана, стриктна и точна, програмирана да бъде майка и съпруга, в екстремални ситуации и за всеобщото благо: любовница. Най-интимната част на душата: тялото, което твърде малко познавах, преди да позная нея: душата, преди да я разголи чрез самото тяло, за да я видя като тяло. Замайвам се. Съблича словореда ми от норми. Съблича ме от чувство за време, а сънищата ми от обърканост. Разтваря ги в реалността и тя заприличва на сън. Плъзга слънчеви лъчи по голите ми рамене. Чувствам ги като дъжд от целувки, на трима или четирима рунтави сатири. Истински животни, но изпълнени с незрял романтизъм. Полуюноши, полуглупаци. Минават и през живота ми такива. Съпругът ми не беше от тях. Той никога не ме е събличал, винаги съм се събличала чрез пръстите му. Те ме слушат, усещат желанията ми, спират да му принадлежат. Изпълва ги наслада, но това не е тяхната наслада. Моята е. Самозадоволявала съм се чрез него. Но вън от интимният план е единственият мъж с който дълбоко съм имала общо, макар и да не може да се сравнява с онази стихия която ме събличаше.
Разголваше се кожата и не просто разголваше, а цъфтеше. Смееше се и намигаше всяка фибра, лъстеше с усмивката си, искаше да прави любов. До костен мозък се разтварях, до мрака под материята поглъщах, губих съзнание, представа за време. Събличаше ме от спомени, събличаше ме от всичко научено. Събличаше ме от тезите които съм защитавала до припадък в спорове. Събличаше ме от пяната на войнстващата ми вакханка. От онази кафява униформа, която споменах и не съзнавах, че носи същността ми. Събличаше ме от призрачният софтуоер, който ме правеше удобен изпълнител на чуждите желания. Имаше случаи в които крещях: „Спри! Правиш ме да изглеждам безсрамница! Все по-гола съм, все по-гола!“ Разкривах разголеност, все по-гола и гола разголеност и пред чуждите очи и души. Все повече гърди, все повече бедра, че дупе. Вятърът понякога вдигаше поличката ми, колко време трябваше за да ме накара да нося къса. Вятърът вдигаше поличката ми, а облизаните ми от слънцето бедра шоколадови, като листа от открадната икебана, розовите, тъй наречени, прашки, които трябваше да крият нещо, а са символ предаващ му по-голяма значимост, нещо като короната на краля, баретата на художника или пискюлчетата на клоуна. Смея се, а смеха не съблича чувството ми за хумор, то е съблечено. Виж, сълзите, които кой знае от къде са се взели, защото нямат общо с фриволното ми настроение, събличат нещо, което не познавам у себе си и честно казано, не съм наясно дали искам да опозная. И няма общо с нещо от всичко това, което може да съблече психоаналитик, защото предполагам е предмет на онтологията и не е част от мен, а от цял свят. Съблича ме от мислите, от последните, твърде обърканите, неразбираемите. Някога обичах да съм объркана, да не разбирам. Обичах блус, събличането чувствах като покварата, която желаех да си играе с мен, като изкусител, с която флиртувах, на която се боях. Обичах и джаз. Слушам и блус и джаз още. Твърде голи са звуците за да я има онази събличаща се възбуда. Или остарявам. Как пък не. Съблича ме от чувство за време. Няма време, всеки миг е вечен. Пия го до дъно, впивам устни като бясна любовница. Толкова съм самотна. Толкова го искам. Съблича ме от оправдания. Слага тъмните очила на носа ми, за едната му перверзия. С облечените очи само личи, колко по-гола съм. Но ще махне и тях, ще махне и тях някой ден. Знам го и отчаяно крещя:
„Спри! Спри дотук! Моля те...“
Пикантна ми изглежда сега мисълта да ме съблече до самката ми, но случи ли се...Ще загубя усещането на тази мисъл. Както усещането към блуса и джаза, които сега са просто голи звуци, а бяха разсъбличането.
Съблече ли ме до Ева, ще стана толкова невинна, че ще изгубя и приятното усещане на съблазънта.
Продължава да ме съблича. И вече съм кукла в тези напористи ръце. Слушам ги, изпълнявам, отдавам механично, тялото си.
Все по-гола и открита съм. Някога загубих чувство за срам, сега губя чувство за безсрамие.
Все по-гола съм.
Събличаше ме бавно, но започна бързо.
Съблича ме, съблича ме, съблича ме...модата.
Новият ми роман може да излезе, благодарение на твоя глас, тук
Разголваше се кожата и не просто разголваше, а цъфтеше. Смееше се и намигаше всяка фибра, лъстеше с усмивката си, искаше да прави любов. До костен мозък се разтварях, до мрака под материята поглъщах, губих съзнание, представа за време. Събличаше ме от спомени, събличаше ме от всичко научено. Събличаше ме от тезите които съм защитавала до припадък в спорове. Събличаше ме от пяната на войнстващата ми вакханка. От онази кафява униформа, която споменах и не съзнавах, че носи същността ми. Събличаше ме от призрачният софтуоер, който ме правеше удобен изпълнител на чуждите желания. Имаше случаи в които крещях: „Спри! Правиш ме да изглеждам безсрамница! Все по-гола съм, все по-гола!“ Разкривах разголеност, все по-гола и гола разголеност и пред чуждите очи и души. Все повече гърди, все повече бедра, че дупе. Вятърът понякога вдигаше поличката ми, колко време трябваше за да ме накара да нося къса. Вятърът вдигаше поличката ми, а облизаните ми от слънцето бедра шоколадови, като листа от открадната икебана, розовите, тъй наречени, прашки, които трябваше да крият нещо, а са символ предаващ му по-голяма значимост, нещо като короната на краля, баретата на художника или пискюлчетата на клоуна. Смея се, а смеха не съблича чувството ми за хумор, то е съблечено. Виж, сълзите, които кой знае от къде са се взели, защото нямат общо с фриволното ми настроение, събличат нещо, което не познавам у себе си и честно казано, не съм наясно дали искам да опозная. И няма общо с нещо от всичко това, което може да съблече психоаналитик, защото предполагам е предмет на онтологията и не е част от мен, а от цял свят. Съблича ме от мислите, от последните, твърде обърканите, неразбираемите. Някога обичах да съм объркана, да не разбирам. Обичах блус, събличането чувствах като покварата, която желаех да си играе с мен, като изкусител, с която флиртувах, на която се боях. Обичах и джаз. Слушам и блус и джаз още. Твърде голи са звуците за да я има онази събличаща се възбуда. Или остарявам. Как пък не. Съблича ме от чувство за време. Няма време, всеки миг е вечен. Пия го до дъно, впивам устни като бясна любовница. Толкова съм самотна. Толкова го искам. Съблича ме от оправдания. Слага тъмните очила на носа ми, за едната му перверзия. С облечените очи само личи, колко по-гола съм. Но ще махне и тях, ще махне и тях някой ден. Знам го и отчаяно крещя:
„Спри! Спри дотук! Моля те...“
Пикантна ми изглежда сега мисълта да ме съблече до самката ми, но случи ли се...Ще загубя усещането на тази мисъл. Както усещането към блуса и джаза, които сега са просто голи звуци, а бяха разсъбличането.
Съблече ли ме до Ева, ще стана толкова невинна, че ще изгубя и приятното усещане на съблазънта.
Продължава да ме съблича. И вече съм кукла в тези напористи ръце. Слушам ги, изпълнявам, отдавам механично, тялото си.
Все по-гола и открита съм. Някога загубих чувство за срам, сега губя чувство за безсрамие.
Все по-гола съм.
Събличаше ме бавно, но започна бързо.
Съблича ме, съблича ме, съблича ме...модата.
Новият ми роман може да излезе, благодарение на твоя глас, тук
Следващ постинг
Предишен постинг
Предчувствам го .Не смея нищо да обещавам ,но ако имам възможност да ти помогна с друго ,ще ти пиша .
Засега стискам палци !
цитирайЗасега стискам палци !
stela50 написа:
Предчувствам го .Не смея нищо да обещавам ,но ако имам възможност да ти помогна с друго ,ще ти пиша .
Засега стискам палци !
Засега стискам палци !
Благодаря ти!
3.
анонимен -
Мен пък lidis ме съблича
24.09.2010 16:40
24.09.2010 16:40
Мен пък lidis ме съблича. Пукни се!
цитирай;))), интересно! както винаги, впрочем... Браво, cefulesteven!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол
