Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2010 19:38 - Казиното на живота
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 3545 Коментари: 17 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
историята от предишния постинг, продължава:

Казиното на живота

Той вижда кула, но си мисли, че вижда жена и това в което са вперени очите му наистина е жена, но той в нея вижда кула и си мисли, че така изглежда жената.

Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, а уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В сънищата си също е уверен.

Не разказвам негов сън, а нещо което му се случи разказвам, по начин който той не разбра.

Тя е съвсем реална. От плът и кръв. Много свежа и със своите слабости. Поет може да рече, че очите й приличат на юли, но те са просто сини. Може да рече, че косите й са самодивски сеновали, храна за всички дихания които препускат в нощта, която никога не свършва, но косите й са просто руси. Не са поетични бълнувания обаче, че в нея по-често се виждаше крепостта и повечето осъзнаваха, че виждат крепост. Самата тя я беше изградила, защото трябваше, а беше способна да го стори. Както вече казах, той също виждаше кула. Висока и стройна кула, но се заблуди, че така изглежда жена и заблудата му попречи, когато жената после му се откри жената, продължи да вижда в нея кулата. Вече покорената.

Какво направи ли?

Куражлия беше. Както казах един много уверен мъж. Пристъпи към нея. Когато стигна до озъбените крепостни ровове побесня. Просто защото увереността му изчезна, а той не обичаше да е неуверен. Увереността означаваше за него живот. И би предпочел бързата смърт, пред това бавно да умира, лишен от своята увереност с която живее. Бръкна в дрехата на съзнанието си. В един от джобовете й пазеше плитка. С тази плитка, някога една игрива нимфа беше превързала очите му. Незабравима остана любовната им игра, макар да беше имал много нимфи след това. В случаи като този нейната плитка му помагаше.

„Няма ровове. Няма пропасти пред мен. Това са просто страхове!”

Тъй си помисли, а пропасти имаше. Превърза очите си с плитката. Тресеше се на ръба. Помисли си да се откаже, но знаеше, че така ще изгуби увереността си, което беше далеч по-зле за него, отколкото да умре веднага. Блъскаше го вятър в гърба и гърдите. Чувстваше, че вече пропастта го е грабнала. Кракът му се отлепи от земята. Висна във въздуха, но преди да полети надолу тя пусна крепостният мост.

Докрай впечатлена. Разтърсена. Подобно нещо не беше виждала, а и не можеше да понесе как пада в пропастта покрай очите й. Просто го допусна в себе си.

Има жени които се събличат от дрехи. Има и такива които се събличат от комплекси. Които се събличат от скука. Които се събличат на игра. Които се събличат от критерии или просто така. Които се събличат само в банята, а в последвалата любовна игра, остават загърнати в нощницата на печалта. Има жени които се събличат от двойницата си която са създали за пред света. Има такива за които събличането е просто танц. Такива които с дрехи са съблечени, а разсъбличането им е обличане на театрален костюм. Има такива каквито смъкват от раменете и гърдите си морални норми или проблеми, а голяма част не смеят, не искат или не знаят, че могат да свалят от себе си тези аксесоари. Има такива каквито се събличат за да се отдадат на себе си. Чрез ръцете и тялото на този който ги люби, да се любят сами. Има жени които се събличат от времето и кризите му. Има и такива каквито няма какво да свалят, освен единствената си дреха, наивността, а тя обикновено е срасла с кожата и трябва да се разкъса и тъй като е тънка като паяжина няма проблем да се направи, но повторно не може да се облече. Има жени които се събличат за да разголят стил и има такива които събличат стил за да открият природата. Каквито се събличат като самодиви и каквито се събличат като пред лекар. Каквито остават голи само в сънищата си и такива каквито и в съня не могат да се съблекат. Има които се събличат от гняв, има такива каквито се събличат от радост или от суета. Има и такива каквито просто хвърлят прашките.

Да кажа, че тя се съблече от всичко това и по всички тези начини, ще е недостатъчно.

Недостатъчно ще е и да добавя, че тя се съблече по още много начин и от още много неща които не изброих.

Тя се съблече от крепост, вярно е, но също недостатъчно.

Тя се съблече от себе си за него. До дъно. До начало.

Взе му плитката и я изхвърли в огнището за да не прави повече глупости.

Ако сте виждали една много хубава двойка. От далече и за кратко. Възможно е да са били те. Жената е руса с много стройни крака. Това наистина се забелязва от далече.

Както от далече се забелязваха и стените на крепостта. Отвън те изглеждат за повечето очи златни. На него му се сториха неон. Оказаха се восък и пламнаха в стотици свещи. Около всяка се виеха страстни пеперуди и изгаряха. Не болка, а тръпка бяха пламъчетата. Не смърт, а прераждане беше изгарянето на пеперудите. Те се превръщаха в светулки, които премигваха в тежкият мрак, изолирал не само тяхното, а изобщо човешкото съзнание от съзнанието на вселената. Светулките играеха в мрака, а създаваха чувство, че мрака играе с тях. Със светулките и с двамата които се любеха под светлините им.

Опасявам се, че разказа ми не е еротичен.

Когато ни се отдадат до дъно се чувстваме на върха и от върха тоест покрива на кулата, той видя повече отколкото бяха виждали очите му, защото толкова високо не беше се чувствал и гледката му откри възможности за много завоевания.

Тя спеше и отряза част от косата й, за да си оплете нова плитка.

Излезе призори и моста зад него се вдигна. Съзна, че е направил грешка. Вдъхна дълбоко въздух и продължи.

Суха шир се откриваше пред очите му. Усети, че губи кураж. Губи увереност. Не пред пропастта, а твърдата шир под краката си. Понякога тя е по-отчайваща.

И реши пак да превърже очите си. С нейната плитка. Бръкна в джоба си, извади я.

Казах ви, че е руса. Приличаше на пясък. И с превърна в пясък който изтече между пръстите му.

Дъхът му възпря.

Очите му за пръв път бяха широко отворени.

„Истината.” – прошепнаха устните му.-„Виждах кула, а си мислих, че виждам жена. Върна ли се при жената ще открия кулата.”

Останалото не го произнесе, бързо забрави, но тъй като виждаше истината, знаеше, че дори да го допусне отново някой ден пак ще постъпи така. Изби мисълта от главата си.

Огледа се. Ширеше се пустиня. Пясъчни дюни. Между тях не можеше да различи своите песъчинки. Всички бяха от изтекли между пръстите плитки.

Това беше пустинята на духа, в която истината е съпруга, и любовница е само истината, но ще ви успокоя. Той не стана пустинен отшелник.

Знаете, че в пустините са най-добрите казина.

В пустинята на духа е и „Казиното на живота”, надуши го отдалече. Влезе в него и понеже имаше много истина да пилее и понеже истината не му беше скъпа, а играта му харесваше, се заигра.

Вероятно играе и до днес.
 




Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук. 


Тагове:   Казиното,


Гласувай:
24
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - По-добро и от първото. Имаш ли на...
29.09.2010 21:08
По-добро и от първото. Имаш ли накъде да вдигаш още летвата?
цитирай
2. miaa - Пътят към любовта и щастието е ра...
29.09.2010 22:27
Пътят към любовта и щастието е различен..
По - важното е да да стигнеш до тях и да им се отдадеш безрезервно:)
Чудесно е Стеф, както винаги:) Поздрави:)
цитирай
3. cefulesteven - По-добро и от първото. Имаш ли на...
29.09.2010 22:31
анонимен написа:
По-добро и от първото. Имаш ли накъде да вдигаш още летвата?



Нататък съм писал с още по-голямо вдъхновение:)
цитирай
4. cefulesteven - Пътят към любовта и щастието е ра...
29.09.2010 22:34
miaa написа:
Пътят към любовта и щастието е различен..
По - важното е да да стигнеш до тях и да им се отдадеш безрезервно:)
Чудесно е Стеф, както винаги:) Поздрави:)



Тежко е, само, когато пътя на любовта, не е и пътя на щастието, а пътя на щастието не е пътя на любовта.

Благодаря ти, благодаря ти, Миаа.
цитирай
5. анонимен - Що е това щастие?
29.09.2010 23:28
Стефане, дай една дефиниция за щастие, след като толкова го коментираш. Съгласна съм, че пътят на любовта не винаги съвпада с пътя на щастието, но може ли да съществува пътят на щастието, ако не съвпада с пътя на любовта? И ако е така, какво обуславя чувството за щастие - власт, кариера, пари, похот или ...допълни ...според твоите виждания
цитирай
6. анонимен - stef. . pro4etoh posledniq kome...
29.09.2010 23:46
stef..pro4etoh posledniq komentar..i se zamislih kakvo e 6tastie..za men 6tastie e kogato si v harmoniq sas sebe si..iiiii tezi ne6ta koito izbroqva anonimniq..kato vlast kariera, pari..4ak se 4udq kak moje da gi dava kato primeri za 6tastie...
цитирай
7. cefulesteven - Стефане, дай една дефиниция за щ...
30.09.2010 07:55
анонимен написа:
Стефане, дай една дефиниция за щастие, след като толкова го коментираш. Съгласна съм, че пътят на любовта не винаги съвпада с пътя на щастието, но може ли да съществува пътят на щастието, ако не съвпада с пътя на любовта? И ако е така, какво обуславя чувството за щастие - власт, кариера, пари, похот или ...допълни ...според твоите виждания


Последното, което бих се опитал да дефинирам е щастие. Дори си мисля, че опит за дефениция е проява на цинизъм, защото щастието е преди дефинициите, дефинициите само биха го ограничили. Унифицирали и превърнали в модел, какъвто не е възможно да има, защото щастието е индивидуално и различно за всекиго, защото всяка душа познава сама щастието си и няма друг право да й го определя. Мога да дам разнородни примери, когато щастието не е в любовта. Дори стотици, хиляди. Познавах смъртно болен човек, който страдаше, много страдаше, но ми е споделял, че като чуе сутрин гласа на птичките е много, много щастлив. Наскоро гледах "Доживотна присъда" с Еди Мърфи, той и приятеля му бяха осъдени невинни и цял живот се опитваха да избягат. На финалът успяха, а бяха в дълбока старост - месеци живот на свобода - една прекрасна притча за щастието. Сега съм много щастлив с любовта и се чудя как съм можел да живея без тази жена. Да, но живях - при това винаги съм се чувствал щастлив, независимо от изпитанията в живота ми. Примери, много примери мога да дам, няма да ми стигне мястото. Цял живот, освен за любовта ще пиша и за щастието.
цитирай
8. cefulesteven - stef. . pro4etoh posledniq kome...
30.09.2010 07:56
анонимен написа:
stef..pro4etoh posledniq komentar..i se zamislih kakvo e 6tastie..za men 6tastie e kogato si v harmoniq sas sebe si..iiiii tezi ne6ta koito izbroqva anonimniq..kato vlast kariera, pari..4ak se 4udq kak moje da gi dava kato primeri za 6tastie...



Много хора се заблуждават, че тези неща сами по себе си са достатъчни. Но те са само средства, докато щастието не може да е средство.

Поздрави.
цитирай
9. cefulesteven - . . . мълчи ми се Мъдрецо, мълча. . . ...
30.09.2010 07:57
martosblack написа:
...мълчи ми се Мъдрецо,мълча...


:)))
цитирай
10. aqualia - ...толкова много пишем за щастието
30.09.2010 08:32
...а то все ни се изплъзва, може би искаме да уловим мига, като на снимка?
Поздрави за Кулата-Жена, познавам я отпреди! Образът на пясъчната плитка отдавна ми се е запечатал...
А моята дефиниция за щастие е, че човек е щастлив, когато е ЩАСТЛИВ! ;)
цитирай
11. cefulesteven - . . . а то все ни се изплъзва, може би ...
30.09.2010 08:45
aqualia написа:
...а то все ни се изплъзва, може би искаме да уловим мига, като на снимка?
Поздрави за Кулата-Жена, познавам я отпреди! Образът на пясъчната плитка отдавна ми се е запечатал...
А моята дефиниция за щастие е, че човек е щастлив, когато е ЩАСТЛИВ! ;)



Единствената неопорочаваща дефиниция:))))
цитирай
12. monaliza121 - Привет!
30.09.2010 09:12
В пустинята на духа, казината-миражи са често явление.Измамата е "до последен дъх".
Поздравления!
цитирай
13. mileidi46 - !!!!
30.09.2010 12:49
Tvoqta nespokoina du6a,ponqkoga se dokosva do sukrovennata istina na 6tediovrite..
6tastieto..nie xorata nqma da go otkriem ..ne umeem..za6toto ne poznavame sebe si,za6toto go tursim izvun nas!!
A moje bi,zatova sme suzdadeni po tozi na4in...:))) Da tursim,za da ostane istinata za sledva6tata ziviliziaziq !! Koi znae..
цитирай
14. cefulesteven - В пустинята на духа, казината-м...
30.09.2010 18:08
monaliza121 написа:
В пустинята на духа, казината-миражи са често явление.Измамата е "до последен дъх".
Поздравления!



Интересното е още, че в пустинята на духа, за разлика от географските пустини: изворите са повече от миражите, но човек е по-склонен да забелязва миражите, отколкото изворите.

:) След малко ще пусна продължението: "Крупието и ти"
цитирай
15. cefulesteven - Tvoqta nespokoina du6a, ponqkoga ...
30.09.2010 18:10
mileidi46 написа:
Tvoqta nespokoina du6a,ponqkoga se dokosva do sukrovennata istina na 6tediovrite..
6tastieto..nie xorata nqma da go otkriem ..ne umeem..za6toto ne poznavame sebe si,za6toto go tursim izvun nas!!
A moje bi,zatova sme suzdadeni po tozi na4in...:))) Da tursim,za da ostane istinata za sledva6tata ziviliziaziq !! Koi znae..


Винаги ще си задавам и аз този въпрос: не сме ли създадени да търсим, щастието не е ли единствено стремеж към щастие? Колкото и да съм щастлив, колкото и живота ми да опровергава този рогат въпрос, няма да престана да си го задавам.

Поздрави, Миледи.

След малко пускам продължението.
цитирай
16. анонимен - stef. . 4ak sega imah vazmojnost da ...
30.09.2010 23:26
stef..4ak sega imah vazmojnost da pro4eta otgovora ti za 6tastieto..ei 4ove4e nastrahnah kato pro4etoh kak pi6e6 za tazi jena..4udq se kak moje da q obi4a6 tolkova mnogo, mnogo mi e stranno stef..mnogo
цитирай
17. анонимен - "Тежко е, само, когато пътя на ...
01.10.2010 21:59
"Тежко е, само, когато пътя на любовта, не е и пътя на щастието, а пътя на щастието не е пътя на любовта. "(Стефан)

анонимен написа:
stef..pro4etoh posledniq komentar..i se zamislih kakvo e 6tastie..za men 6tastie e kogato si v harmoniq sas sebe si..iiiii tezi ne6ta koito izbroqva anonimniq..kato vlast kariera, pari..4ak se 4udq kak moje da gi dava kato primeri za 6tastie...


Съжалявам, че не съм се изразила правилно, а вие не сте ме съответно разбрали. В цитирания израз на Стефан се жонглира с понятията любов и щастие, поради което ми се искаше да се уточни каква е взаимовързката между тях, но преди това да разбера що е това любов и що е това щастие. Това, което съм посочила като евентуална причина за щастие (власт, кариера, пари ...), е зададено само като въпрос, а не твърдение, но кой знае ...хора всякакви...може би и такива да ги има. Съжалявам за недоразумението. Хубава вечер на всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6067009
Постинги: 3771
Коментари: 35565
Гласове: 106146
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев