Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2010 06:57 - Опитвам се да опиша
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 5292 Коментари: 18 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове около тях, а до ръба на рововете сган разбойници. Очите им пълни. Хипнотизирани са от гледката. Алчни до безумие, забравили глад и жажда, стоят зяпнали, дълго, дълго, докато по-силната от фантазията им биология ги пробуди, накара ги да обърнат гръб и с приведени глави да тръгнат, влачейки крака, отказали се от недостижимият си блян, разкрил се пред очите им.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална.

Представете си, че тази крепост сияе. От по-далече, от там където не се виждат рововете й, създава чувство за кацнало малко слънце. Предизвиква усмивка. Гъделичка въздуха. Създава чувство за пърхащи разноцветни пеперуди и носещи се из въздуха глухарчета. Предизвиква радостно и закачливо настроение. Представете си я, а сега представете си, че вътре в нея броди една нимфа. В бели ефирни дрехи е, крехко тяло, детински поглед. Вижда надалече, вижда през прозорците чувството което създава, но тя е сама зад стените си, а отвътре е сумрачно.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална. Висока е метър и седемдесет и четири.

Радва се на радостта която създава. От далече се радва. В унес се радва. В унес от който се пробужда и се опомня сама. Иска да сподели чувството от което е изолирана. Иска й се, но знае, че е опасно. Изкушава се да пусне моста и да излезе от крепостта си, но усеща, че е рано, още е много рано. Раните и трябва да зараснат. Напълно да зараснат. Белези не може да не оставят, знае го. Иска й се да свикне с тях. Да приеме, че те отнемат част от съвършенството й, за да го превърнат в очарование. Но за да опознаем белезите си, трябва да зараснат раните. Всяка сутрин тя се пробужда с чувството, че е достатъчно укрепнала, опитва се да спусне мостовете и потича кръвта.

Опитвам се да опиша това което е в нея.

Тя създава радостно чувство. Контактува с много хора. Връща усмивките им. Докосва се до техните травми. С докосване ги лекува. Нимфата с ефирни дрехи, гледа от прозореца на крепостта си, далечните и тъй човешки радости.

Блясъкът на крепостните стени се явява бариера за погледите отвън. Никой не е в състояние да види малкото крехко създание на прозореца.

Понякога, то, взема огледалце и си играе с лъчите. Праща сигнали. Слънчеви зайчета играят по лица и тела, галят, предизвикват. Опомня се някой, разбира за нимфата, но не вижда нея, а само усеща нейното послание и тя остава несподелена.

Ето, че се появява завоевател. Различава се от цялата пасмина тресяща се около рововете. Всеки от нея, би се задоволил да разбие с длето част от стената и да открадне златният къшей. Този е съвсем различен. Иска крепостта. Не би дал и песъчинка да бъде откъртена от нея. Иска да запази целостта й. Копието му е огромно. Малката нимфа го вижда от далече и чак срамежливо крие очи, но наднича през пръсти. Изчервена е, но женска усмивка се е изписало по закачливото детинско изражение. Впечатлена е, иска да види битка, но се бои някой да не пострада и се срамува малко от залегналият в природата агресивен порив. Здраво се е въоръжил, затрогва е това, че е излъскал тенекиената броня тъй, че да залъгва, че прилича на златна. Затрогва я и това, че държи главата си изправена, чувства се по-висок от всички останали, а всъщност прилича на наперен майски бръмбар. Иска й се да разтвори криле, да кацне при него. Така да снижи ръст и да почувства близост, да е за секунда по-ниско от този куражлия. Притваря очи. Припомня си, че травмата която лекува е в крилете й. Тя имаше криле на пеперуда и като пеперуда полетя към пламъка на любовта си и те изгоряха.

Припомням, че се опитвам да опиша съвсем реална жена. Толкова очарователна, че естествената мисъл на всеки който я съзре, първата мисъл, първичната бих казал е, че това с изгорелите криле, няма как да се случи на нея. Истината е обаче друга. Това с изгорелите криле няма как да се случи само на тази която ги няма и никога не ги е имала. Независимо дали са сиви или пъстри, и колко пъстри са крилете на пеперудите, те изгарят по един и същ начин на огъня.

Тъжно й е, че не може да се снижи чрез полет. Още по-тъжно и става, че само след седмица крилете й може да са напълно зараснали, но този наперен глупчо едва ли ще е вече тук. На всичко отгоре си е лакирал коня. Преди само ги боядисваха зелени. Общо взето клоун. Но изведнъж престава да е смешно. Вижда как слиза от животинката си, промушва я. Конят пада мъртъв. Безумец е. Вижда го как тръгва към пропастта. Привързва очите си. Това май е плитка. С отрязана плитка, руса плитка, плитка в същият цвят каквито са нейните коси, превързва очите си. И тръгва към рововете. Никак не е смешно. Луд е. Възхитителен е. Не бива да прави това, но не може да го спре. Всички мисли толкова бързо минават през съзнанието й, че тя даже забравя случката. Просто спуща моста.

Все още е опасно. Мостът няма перила. Той върви със завързани очи по него. Разбойниците се готвят също да го прекосят. Да го изненадат в гръб, но ги е страх от копието.

Самата тя иска да затвори очи, но не може. Гледа ужасена в моста, готова да го вдигне при опит да преминат и разбойниците. Ръката й се тресе на механизма. Той е едва по средата на моста. Най смелите от паплачта правят крачка, втора, трета, но той залита. Тя надава писък, въображението й вижда как той пада в рововете, но той само леко се извръща. Съвсем несъзнателно, но това сплашва чакалите и те побягват обратно.

Най-после се сеща, че е завързал очите си. Маха плитката и продължава по-уверено напред.

И влиза в крепостта. Нимфата го прегръща. Хвърлят тенекиените му доспехи в рововете. Топъл хитон оплетен от светлина пада върху тялото му. Тя изтръгва плитката от ръцете му и я хвърля в огнището. Пита я учуден защо трябваше, а тя му отвръща с мила усмивка: „за да не правиш повече глупости”. Той не може да повярва на очите си. Колкото и внушителна да изглеждаше крепостта отвън, отвътре се оказа далеч по-просторна от всичките му очаквания.

Разбира, че десет живота да има и по ден в стая да изкара, пак няма да му стигнат да преброди всички стаи. Объркан се чувства малко, но тя знае най-красивите места в себе си и там го кара.

Слизат дори дълбоко, дълбоко в подземията. Под огнената лава, под стаята с дванадесетте нейни вещици. В прохладното мазе, където тя държи виното си. Самата тя не го е опитала. Само е знаела за него. Толкова е дълбоко в нея, колкото не е допускала да влезе дори въображението й. Разтваря се като чаша в ръцете му, пълни се с вино и той пие от плътта й. Ефектът е не само алкохолен, времето се разтяга. Чашка прави от минути - години, но години изпълнени с такова разнообразие, че минават като секунди.

Дава му ключ. С нея или без нея, да слиза когато пожелае в дълбините й.

Относително е времето и колко дълго трае щастието им. Една сутрин той се покачи на крепостта за да смени флага й. Реши, че е редно. Тази крепост все пак е покорена от него и трябва да носи неговият флаг.

Не й поиска разрешение. Не би се поколебала, ако й го беше поискал. Щеше да махне с ръка и да го пропусне покрай ушите си.

Заби флага, а после огледа света. За пръв път го виждаше от такава височина. И видя колко още има за завоюване. За миг си помисли, че това не е неговата височина. Така си и беше, но като видя флага, своят собствен, заблудата му го опияни по-силно от виното й.

И понеже беше хвърлила плитката с която превърза очите си, издебна я докато спи, отряза от нейните коси, за да има смелост за поредното безумие.

Тъй си и тръгна. Мислеше си, че тази крепост, щом носи неговият флаг, ще си остане негова.

Още не беше толкова далече, че да изчезне от погледа му, когато видя как крепостният мост се вдигна обратно.

Разбра грешката си, но твърде късно.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална.

Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове около тях, а до ръба на рововете.

Блясъкът на крепостните стени се явява бариера за погледите отвън. Никой не е в състояние да види малкото крехко създание на прозореца.

Понякога, то, взема огледалце и си играе с лъчите. Праща сигнали.

Достигат до мен сутрин. Аз живея в далечна, далечна гора. Тя не знае, че чета в сигналите й, нейната история.

Отвръщам на сигналите й. Дали и тя не чете в тях, моята?
 



Разказ от поредицата: "Дъщерята на слънцето".


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук. 


Тагове:   Опитвам,   опиша,


Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anihils - Valshebno e! Boginq!!!!
29.09.2010 07:17
Valshebno e! Boginq!!!!
цитирай
2. анонимен - Вълнуваща и тъжновата притча
29.09.2010 08:55
за житейската матрица! За намирането и изгубването. За отдаването и притежаването. Стефановият изказ е висока крепост, но със спуснат мост за всеки!
Поздрави!
цитирай
3. karambol5 - Невероятно е разказно ;)
29.09.2010 09:44
Невероятно е разказно ;)
цитирай
4. cefulesteven - Valshebno e! Boginq!!!! Цяла ...
29.09.2010 09:57
anihils написа:
Valshebno e! Boginq!!!!


Цяла поредица е. Ще ги публикувам отново. Живот и здраве.
цитирай
5. cefulesteven - за житейската матрица! За намир...
29.09.2010 09:58
анонимен написа:
за житейската матрица! За намирането и изгубването. За отдаването и притежаването. Стефановият изказ е висока крепост, но със спуснат мост за всеки!
Поздрави!


Благодаря ти. :)
цитирай
6. cefulesteven - Невероятно е разказно ;) ...
29.09.2010 09:59
karambol5 написа:
Невероятно е разказно ;)



Дано ти харесат и останалите епизоди.
цитирай
7. makont - Така хубаво разказваш,
29.09.2010 10:16
че на право оживя в съзнанието ми красивата и нейния замък. Защо винаги, когато постигнем нещо не можем да му се порадваме, а искаме още и още. Да това е пътя да вървим напред, но каква е цената и винаги ли си струва. Благодаря за мъдростта, в твоята приказка(аз така я приемам). Хубав ден и успех!
цитирай
8. cefulesteven - че на право оживя в съзнанието ми ...
29.09.2010 10:38
makont написа:
че на право оживя в съзнанието ми красивата и нейния замък. Защо винаги, когато постигнем нещо не можем да му се порадваме, а искаме още и още. Да това е пътя да вървим напред, но каква е цената и винаги ли си струва. Благодаря за мъдростта, в твоята приказка(аз така я приемам). Хубав ден и успех!



Най-вече сред мъжете е. Виждат щастието като завоевание, а това е един от най-сигурните начини да се лишиш от него, независимо какво си постигнал. И тъй като най-често щастието е в любовта, най-често се случва именно с любовта.
цитирай
9. miaa - В тази хубава легенда/ за мен е такава/ е събрана красотата и мъдростта.
29.09.2010 11:36
Силата на любовта е по пътя на осъществените мечти:)
Да ги съпреживееш и оцениш мига е върховно удоволствие!
Златната крепост в сърцето се разбива на малки парченца илюзия, щом очарованието и желанието завладяват.
И ако успееш да изживееш всичко това, няма начин да не си щастлив!
Защото щастието идва при тези, които не го пропускат да мине незабелязано и го съхраняват за цял живот! Бъди благословен Стеф!
цитирай
10. cefulesteven - Силата на любовта е по пътя на осъ...
29.09.2010 11:45
miaa написа:
Силата на любовта е по пътя на осъществените мечти:)
Да ги съпреживееш и оцениш мига е върховно удоволствие!
Златната крепост в сърцето се разбива на малки парченца илюзия, щом очарованието и желанието завладяват.
И ако успееш да изживееш всичко това, няма начин да не си щастлив!
Защото щастието идва при тези, които не го пропускат да мине незабелязано и го съхраняват за цял живот! Бъди благословен Стеф!



Много, много точно е посланието и дълбоко изживяно, то си личи по думите ти и не само съм щастлив, но и горд, че ме четат такива жени.

Благодаря ти, Миаа.
цитирай
11. miaa - Благодаря ти Стеф! За мен е удово...
29.09.2010 11:51
Благодаря ти Стеф! За мен е удоволствие и чест да те посещавам!
Мъдростта не превилегия само на зрелите хора!Тя се ражда във всеки един от нас..
И ако съумеем да я "разпознаем" в себе си, да я развиваме, ще ни бъде:)
Тя се нуждае от грижи , постоянство и обич!Всеки е мъдър, когато съумее да постига щастие и успехи:)
Поздрави на Неслънчице!
цитирай
12. анонимен - Изтънчен обожател на женската к...
29.09.2010 12:01
Изтънчен обожател на женската красота.
цитирай
13. cefulesteven - Благодаря ти Стеф! За мен е удово...
29.09.2010 12:04
miaa написа:
Благодаря ти Стеф! За мен е удоволствие и чест да те посещавам!
Мъдростта не превилегия само на зрелите хора!Тя се ражда във всеки един от нас..
И ако съумеем да я "разпознаем" в себе си, да я развиваме, ще ни бъде:)
Тя се нуждае от грижи , постоянство и обич!Всеки е мъдър, когато съумее да постига щастие и успехи:)
Поздрави на Неслънчице!



А когато и емоционална тази мъдрост, то тогава тя е истинско съкровище. Каквото притежаваш.

:))))
цитирай
14. cefulesteven - Изтънчен обожател на женската к...
29.09.2010 12:04
анонимен написа:
Изтънчен обожател на женската красота.



Благодаря ти.
цитирай
15. psihopat - Случвало ми се и неведнъж да съм този ...
29.09.2010 12:57
Случвало ми се и неведнъж да съм този твой завоевател. Прав си, няма в победата щастие, но високите цели и красотата ни правят да обезумяваме. За книгата, нямам профил във фейсбук, клел съм се да не си правя, а аз не нарушавам клетвите си, но този път мога и да направя изключение. По-късно мога да копирам постинга на Неслънчице, за конкурса. Разбира се, ако ми разреши.
цитирай
16. cefulesteven - Случвало ми се и неведнъж да съм този ...
29.09.2010 12:58
psihopat написа:
Случвало ми се и неведнъж да съм този твой завоевател. Прав си, няма в победата щастие, но високите цели и красотата ни правят да обезумяваме. За книгата, нямам профил във фейсбук, клел съм се да не си правя, а аз не нарушавам клетвите си, но този път мога и да направя изключение. По-късно мога да копирам постинга на Неслънчице, за конкурса. Разбира се, ако ми разреши.



Ще ти разреши, даже ще ти е благодарна. Аз също.
цитирай
17. neslanchice - 15. psihopat,
29.09.2010 18:47
не ти е нужно разрешение за това :) Поздрави!
цитирай
18. razkazvachka - Я!!!!!
30.09.2010 09:41
Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6010743
Постинги: 3752
Коментари: 35565
Гласове: 105992
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев