Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2010 11:56 - Градината на страстта
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 3484 Коментари: 3 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение на "Ловец на нимфи", история от поредицата "Дъщерята на слънцето"

Там, тя, не знае, че е дванадесет. И само една е недействителна. Облечена е по-различно. Тя е по-разумна и в погледа й има учудване. Тя не знае къде е попаднала. Същата е, която има власт над единадесетте си сестри – същности, извън зимната градина на страстта. Събира ги в едно съзнание, усмирява ги. Разтваря ги в частици от своето очарование. Приспива ги и чувства сладките им сънища като вълни по тялото си. Топли когато стане хладно и хладни когато времето е знойно. Понякога позволява някоя от тях да се събуди да шепти с устните й, да се усмихва с тях, да праща сигнали с очите й. Отстъпва й част от територията на съзнанието си, а тази пробудената познава играта, познава танца, веселбата. Умее да танцува на жарава, да играе върху опънато над бездната въже и да се спуща със сърф по гребена на възбудата. Да умира от сладостно изтощение, и да се възнася в небесата, а след туй да се преражда в тялото й, преди най-ранобудните лъчи. Единадесетте имат различни преживявания и една памет. Случва се да се скарат и да повишат тон в спора кое преживяване на коя е. Бързо скандала отминава. Съгласяват се, че не е кой знае от какво значение, щом всяка го чувства като свое. Макар и чувствени са мили създания. Дори огромният пес който ги пази и е зъл, почти безумен, разкъсвал е пред очите им, на прага нарушители, дава да го чешат под ушите и скимти сладко.

Тя идва понякога при тях и се превръща в една от тях. Те са в тоги от безцветна паяжина със златисти отблясъци. Тя е в делови костюм от ежедневието. Напоследък модата повели да е втален, полата й да е къса. Много й отива тъмно синият цвят. Краката й са дълги. Впечатлението е, че е по-разголена от тях. Макар й напълно идентична в очите им е различна. Тя сама се чувства различна и се пита къде е. Смутена е в началото, малко плаха. Гостенка е тук, което помни е, че е получила покана. Още е на бюрото й между другите документи. В бързината не я пъхна в чантата. Колата й е повредена и дойде с такси. То веднага отлетя. Преди да реши какво да прави, единадесетте са я обиколили. Шокирана е. От мястото, от тях, от себе си. Шокирана е, а чувството е прекрасно. Парещи са диханията им, гъделичкат смеховете им, пръстите им дълги, плъзгат се по нея, разсъбличат я.

Притъмнява пред очите й, чезне зримото, пада, а под нея бездна. Ужасена е до там, че ужаса преминава в опиянение и градината разцъфтява. По-голям разкош разкрива, фонтаните избликват, пръскат я. Една от всички тях е, не знае, че е дванадесет. Гостенка се чувства още, но е гостенка в себе си.

Тайната й градина е едно от местата в нея, които тя, самоволно не може да посети. Така е решила отдавна. За да опази това място със самородната му магия, с чистата еротика, със свободата на чувствата, приказната си логика и невинност. Природата за самата природа. Добре опазена от култивиране.

Тук тя е дванадесет. И дори не знае, че е дванадесет. Тя люби чрез дванадесет. И се отдава като дванадесет. И усеща екстаза на дванадесет. Само една е недействителната в градината, а това е действителната в която е градината.

Цветята приличат на рози, лалета, божури, макове, лилии плаващи в езерцата и фонтаните, но това са устни, широко разтворени влажни пламъци. Тръните не пробождат, върховете им са най-чувствените места. Дори и вятъра да ги докосне грубо, възбудата преминава в болка.

Тя е гола вече. Губи памет, разтваря се между останалите.

Набъбват пъпки, взривяват се и разцъфтяват в още влажни пламъци – устни – цветове. Излиза от градината, гола е. В своята крепост, изкачва се по стълбищата до съзнанието си. Поглежда през него.

Запечатала е вратите на градината. С восък ги е запечатала. С една единствена капка восък, която и целувка може да разтопи. Могат да разтопят дори и с думи, ако са искрени и не просто думи, а слово в което изгаря душа и природа, защото тогава наистина парят.

Този печат е точно под лявото й зърно.

Пламъкът трябва да е достатъчно силен за да разтопи восъка, но ако е твърде силен за да бъде нежен, тук е капана, ще разтопи колоната зад вратата, която не е особено устойчива на огън, ще се сринат тонове пръст и градината ще бъде временно затворена, а грубото посегателство завинаги погребано под нея.

Застава пред прозореца в стаята си. Пуши цигара. Зазоряването прилича на разтопен восък. Впечатленията от градина не са я напуснали, но преди настъпването на деня печата се е втвърдил. Градината е напълно замаскирана.

Звъни телефона. Вдига го. Облича доспехите на ежедневието. И то я поглъща.
 




Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе благодарение на твоя глас, тук.

 



Гласувай:
15



1. анонимен - Прекрасно!
02.10.2010 18:59
Много е бил щедър Онзи към теб....
цитирай
2. miaa - Едва ли има друг Творец, така добре да нарисува душата на Жената!
02.10.2010 22:20
И ако можеше всяка една от нас/ душата й/ да бъде достъпна и открита,нямаше да предзвика този неистов мъжки копнеж! Очарованието на женствеността е в недоизказаните думи,мисли, в отношението й към мъжа!
Поздрави Стеф! Фантастичен разказ!
цитирай
3. анонимен - Ами жените не са никаква загадка а са ...
03.10.2010 03:02
Ами жените не са никаква загадка а са луди до една, защото мъжете са ги подлудили. Може да се каже и обратното- то също ще е толкова вярно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8397895
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112516
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031