Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2010 09:50 - Грозно лице
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 3306 Коментари: 4 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Похвали ми се. Сияеше. Бутна кутията в носа ми. Усмихнах й се, за да не ме цапне с нея по главата и да ми направи сцена. Дала си беше парите за последната шарлатания, но този път нищо няма да й казвам. Няма. Ще понеса мълчаливо глупостта й. И без друго не ме чува. Няма да се хабя. Този път няма. Ще се правя, че чета вестник и толкова. Целуна ме тринадесет пъти. Шест от едната страна, шест от другата. Каза ми, че боцкам. Харесвало й. Изкиска се. Прехвърча няколко пъти из стаята ми, мина над главата ми, кацна на креслото пред мен, дръпна ми цигарата от ръката, смукна два три пъти, каза ми, че съм пушел чорапите на дядо си и я остави в пепелника. В настроение е, но ще й мине. Като види, че пак са я измамили ще й мине. Няма да я питам, изобщо колко струва глупостта й. Надявам се, че този път ще премълчи. Малко вероятно, но все пак надявам се. Знам, че ще я гложди отвътре да ми каже. Най-вероятно няма да издържи и ще ми развали настроението, но нека да не е още сега, докато изглежда щастлива. Цигарата ми угасна, а тя за четиринадесети път ми обясни, че е купила революционно средство за разкрасяване. Никакви скъпи операции, скалпели и конци. Достатъчно било да намаже лицето си с помадата. Същата която сега вреше според рецептата в тенджерата и тровеше стаята с миризма на бракувани кубинки. Няма да й се смея, обещавам си. Не мога да си представя как ще издържи изпитанието да се нацапа с това. После лицето й щяло да стане като глина, да сложи върху него калъпа от пакета, да постои така тридесет – четиридесет минути за да отпечата върху своя образа на неземна красавица. Напушва ме смях и за да не ме убие, казвам й, че се усмихвам на вица във вестника. Грабва вестника от ръката ми, мачка го, мята го върху библиотеката. Впива устни в моите, леко ме ухапва. Прилича на онази която беше някога. Иска ми се да й кажа, че такава си ми харесва. С големият си нос, изключителен е. Като е легнала по гръб и завита през глава, завивката й прилича на индианска шатра. Краката й винаги навън. Страхотен нос. Очите й са колкото чинийка на чаша за кафе и приличат винаги на ококорени, винаги около тях е имало бръчки, още преди да я познавам, а аз я познавам от тринадесет годишна. Изобщо, лицето й не е на красавица, но пък фигурата….Няма хирургия способна да създаде гърдите й, нито реколта по-сочна от зърната й, има мускули които ги няма в учебниците по анатомия, които изкушават тъй както никоя друга част от женското тяло, няма пластика с толкова красиво дупе, нито по-стройни бедра е извайвал някога скулптор, прасците й напомнят на стебла и все едно винаги стъпва на пръсти, формата на раменете й изглежда незавършена, ако върху тях не бъде поставена длан, поставя ли я не искам да я отлепя. Кожата й е тъй нежна, че сякаш целува. Такова свирукане пада след нас като тръгнем, че винаги съм настръхнал и готов да се хвърля като зъл пес. Добре съм дресиран, но наистина двукрак боен питбул съм, който тя развежда на разходка. Като такъв се чувствам. Умопомрачителна фигура е, но няма нужда от бойните ми умения да я опазя. Достатъчно е да се обърне срещу всеки натрапник, да се озъби, да направи две три гримаси и ще си счупи краката да бяга. Ще си припомни кошмарите на вещици от детски приказки.

Все по-задушлива ставаше миризмата в стаята. Помолих я да отвори прозорците. Направи го. Каза ми още малко да потърпя, а после ще има изненада. Сърцето ме болеше. Не е глупава, а глупава я прави комплекса й, че има грозно лице. Хваща се като удавник за сламка. Не искам да съм тук за да видя разочарованието й, след неуспешният опит, но няма къде да съм. Нали си има някого. Някой който не я гледа само в дупето и в циците.

Когато се нацапа ми идеше да се разплача, да и плесна два шамара, да я хвана за ръце и да я разтърся, да й кажа, че ми харесва или да я изнасиля все едно не ми е съпруга, да й кажа, че тези рекламирани боклуци няма да я направят по-красива отколкото я е създала природата, че си е родена с грозно лице и с такова ще си умре и това е истината и няма за какво да се бори, защото има достатъчно, има любов, има свирукащи устни зад гърба си, има си любимата нощна лампичка и томовете със стихове и прекрасен глас по телефона, а всички жени губят красотата си като остареят и тя няма какво да загуби и с какво да се раздели. Исках да й кажа, че има очарованието на уникалността и чертите й са символ на живота ми и те предават и на него уникалност, иначе би бил доста безличен, защото и служебните ми задължения, а и характера ми са на скучен човек. Исках да й напиша стих, ей сега на й напиша, но не мога. Както не можех да направя и всичко останало което ми мина през главата докато я гледах как се измъчва.

Положи калъпа върху лицето си. Престанах да я мисля. В началото си рекох, че няма да я подигравам, но реших да я подигравам, ама жестоко да я подигравам като нищо не се получи. Имат ли сърца тези хора които така се подиграват с комплексите на чувствителни жени. Ще стана терорист. Ще взривя Еверест за да направя човечеството по – добро. Толкова горчиво ми беше, че чак се кисках.

Когато махна калъпа от лицето си, не можах да задържа възклицанието си. Очите й бяха на мелез между монголоидна и европоидна раса. Опънати, но не много. Нослето й, носле на любопитна нимфетка, вирнато леко, и с лунички. Устните й – украшение, червено море, готово да се разтвори за да стигнеш до благословеното. Трапчинки на бузките, капризна гънка на долната брадичка.

Ощипах се, но не сънувах.

Любехме се цяла седмица почти без прекъсване. Все едно сънувах, не живеех, а когато отворих очи.

Видях хиляди жени със същото лице. Десетки хиляди, а може би и повече. Всички почти идентични. Всички използвали средството което беше използвала тя.

Минаха десет години.

Вижте, може да се каже, че много често й изневерявам. Може да се каже, но не е истина.

Изобщо не й изневерявам.

Обичам я, привлича ме, просто се припознавам.
Когато я видя, пожелавам я, а я виждам навсякъде.
 



Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук


Тагове:   лице,


Гласувай:
20



1. miaa - Това е любовта:)
20.10.2010 11:13
Естествена,събрала всичко уникално, което я прави такава, каквато е в очите, лицето, събрала нежността и най- вече обичта! Винаги има красота през влюбените очи и животът ни се струва по- хубав и благодатен!Поздрави Стеф!Много ми хареса!
Красиво е да преживяваш и да отразяваш истинската си същност!!
цитирай
2. cefulesteven - Естествена, събрала всичко уни...
20.10.2010 11:52
miaa написа:
Естествена,събрала всичко уникално, което я прави такава, каквато е в очите, лицето, събрала нежността и най- вече обичта! Винаги има красота през влюбените очи и животът ни се струва по- хубав и благодатен!Поздрави Стеф!Много ми хареса!
Красиво е да преживяваш и да отразяваш истинската си същност!!


Красотата е високо над логичната структура на елементарното разбиране за нея. Високо над стандартите, които се поставят, само за да бъде по-лесно възприета от разума. Тя е на сърцето, високо над мерки и теглила. Ограниченията й в линиите на модерното я задушава. Лишава ни от истинското трепетно увлечение по нея, към нейната вечна загадка.
цитирай
3. cefulesteven - Страхотно Благодаря ти. Не ...
20.10.2010 12:48
анонимен написа:
Страхотно



Благодаря ти. Не оценяваме достатъчно красотата, в нейното естество. Не знам дали героя ми го е разбрал, но не се отнася само до него.
цитирай
4. room1423 - ехеееее
22.10.2010 05:48
Жестоко!:))) Страхотен разказ!

Beauty is in the eye of the beholder:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406006
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031