Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 17:29 - По-красива
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1609 Коментари: 0 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На няколко пъти за последните седмици се наложи да вталя полите, без да ги сгъвам по дължина вече станаха къси. Сутиените изхвърлих, стягаха ме. Забравих да си купя нови. Трудно ми беше да облека новата фигура, тя искаше други магазини. Обичаните от старата, нямаха тези дрехи, които искаше по себе си. Гънката на носа ми изчезна. Изписках като видях в огледалото непознати очи, по-светли, наистина красиви, като на котка, но не и моите. Кожата ми усещаше като милувка дори допира на въздуха.

Продължих да пуша. Пръстите ми бяха по-дълги. По-дълги и миглите ми, косите ми много по-дълги и буйни. Имах чувството, че нося гора на раменете си. Приказна гора с много потайни пътеки и сладостни тайни в себе си. Гора в която се губя с някого, гора с много нимфи и извори, с места за любов и пещери. Косите ми, като че ли отваряха тайни пътеки към дълбините на съзнанието ми и надничаха всички причудливи създания, които бях затворила. Диви и чувствени зверове, езически божества и образи, които с годините и ежедневието затварях и забравях. Богиня изписа усмивка по лицето ми. Влязох в мерките на супер моделите. Оглеждаха ме по улиците, това е естествено. И преди се зазяпваха в мен, че помня един как се тресна в стълба и му хвръкна дъвката, а аз цял ден се смях, но сега имах чувството, че вървя по подиум.

Само за три седмици промяната беше завършена.

Трябва да ви кажа, че онази малка хубавица, влезе в кръчмата наперена като фолк – звезда. Тръгна си, разстроена като една съученичка в детството ми, за която все ми е тъжно да си спомням, ала не мога да не си спомням, защото понякога и аз се чувствам като нея.

Отидох на срещата вместо него. Беше си забравил профила отворен. Усещах, разбирах какво става у дома. Само се уверих. Не побързах да отговарям. Изчаках за да се уверя, че съм запазила хладнокръвие.

Месеци е траела връзката им. Дали са ме мислили глупачка, все ми е тая. Четох ги, общо взето са се държали като такива. Накрая ми стана жал, най-вече за малката. Правиха си някакво безвкусно филмче от живота. Измисляха си увлечение. Хубавица беше, без съмнение. Но останалото в отношенията им, толкова фалшиво, че смешно.

Не й говорих за това. Не съм я обиждала, нито съм си поставяла за цел на всяка цена да я нараня. Казах й някои истини, за себе си, за него. За съвместният ни живот и така нататък. Разказах й, но не беше за да я заболи, а просто защото ми дойде на език онова което чувствах на сърце, някои спомени, някои приказни наши спомени. Негови думи, мои думи, декори далечни от градската среда. Второто питие й поръчах. Казах й си искрено, че мога с един разговор, ето сега, да си го гарантирам за далечно бъдеще.

Разбра ме. В един момент, не издържа, изпусна си нервите, просълзи се, по-скоро искаше да ме прокълне, отколкото да благослови, но изрече:

-Благословена бъди! Бъди по-красива!

Стана и си замина. Хладни тръпки ме побиха. Не исках да завършва така. Злокобно почувствах думите, макар да бяха благословия.

Промените започнаха да настъпват от следващата сутрин. Не ги забелязвах, усещах, че има нещо. Мислех, че е подобреното настроение, след изчистване на нещата около мен. Обадила му се е същата вечер. Казала му е просто, че не искат да се срещат повече и истината, че е било едно красиво преживяване.

Започнаха да ме ухажват. Весело ми беше. Научила съм се да бъда над външният блясък, над ефектите. Знам какво са, но черпя самочувствие от далеч по-дълбоки извори, дарени ми от майката – природа.

Мисля си, само колко по-опростен би ми бил живота. Започвам да се глезя и да се държа като голяма словесна котка. Да смигам и да хващам ръката на някого с когото говоря по работа. Общо взето, забавлявам се.

Бръчките са ми изчезнали. Изглежда втора младост ще изживея. Да се възползвам и точно сега да върна на моя за рогата: смях в залата. И преди нямаше да ми е трудно. Е, чак такава не бях, но харесвана и привлекателна жена винаги съм била. Не ми е тръпка, подобно отмъщение, а защо да опорочавам нещо далеч по-приятно от отмъщението, с чувство за отмъщение.

Предлагат ми снимки за списание. Даже и за еротична сесия. Приятно щипе предложението, но още по-приятно е, да го отклоня, топло и сърдечно, без високомерие, каквото ми е чуждо, а просто защото става въпрос за нещо, което е вън от живота ми.

Моят в началото е на седмото небе, както и някога, при запознаването ни, а после отново по старому. Дори подозирах, че съжалява за изгубената, онази която изчезна за да му остави красавицата.

“Не можеш да угодиш на мъж! ” – мисля си и ме изпълва тревога, усещам, че и да си хване любовница, ще ми е все тая. Не бих се втурнала на среща с нея, за да си го спасявам. Все ми е едно дали ще си тръгне, дали ще строши главата си, а го обичах. Все още ли? Би трябвало. Нали благодарение на него бях толкова красива, по-красива и от себе си. Още ли, още ли означава онова за мен, което ме е направило тази която съм сега? Тъй сме жените, проклинаме се с красота, заради тях, а после забравяме, защо е било. Аз помня. Нали помня?

Какво ми става? Не мисля, че съм се променила! Над куклата съм, която ме загръща. Вечер се прибирам все по-късно, излизам по-често. Не винаги със съпруга си, както по-рано. По-често без него, както той без мен, по-рано. Но нещата си в дълбоката си същност не са толкова различни.

Не мога да си обясня, но не почувствах изненада, когато една сутрин отново се събудих в старото си тяло.

И знаете ли, не съжалявах.

Той отвори очи минути след мен. Разочарование проблесна за миг в тях, после ме прегърна.

Красиво беше, но се пробудих себе си.

Както и тя, след кратката си връзка, с него.
 


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук. 



Гласувай:
15



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405698
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031