Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2011 10:30 - Скитащата птичка
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2601 Коментари: 7 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Решеше ли, правеше го. Преобразяваше се. Симпатично дребно момиче беше, но поискаше ли, можеше да изглежда като президента. С конската му усмивка и носовото му говорене. На дебелият квартален полицай можеше да заприлича с гърления негов смях и неволното почесване по чатала. Клюкарките пред блока, всяка една. Нямаше певица която да не може да имитира. Независимо от гласовата способност, само много, много изтънчено ухо и абсолютен слух можеше да улови разликата. Правеше тъй, че краката й да изглеждат ту дълги и стройни, ту не толкова дълги, ала много апетитни с набъбналата си плът. Досадеше ли й нахалник по телефона, изръмжаваше с гласа на съпруг, какъвто нямаше, но нали можеше да има и той да звучи точно толкова дрезгаво и брутално. Може би в шоубизнеса я очакваше кариера, но тя винаги забравяше накъде е тръгнала, ако трябва да върви продължително в една посока. Защото освен маниери и глас, външност и излъчване, имитираше и мисли. Умееше да имитира и аромат, това не съзнаваше, но го правеше добре, а тази част от дарбата й не й пречеше с нищо, но имитирането на мисли и пречеше да се съсредоточи върху един модел мислене. Когато в юношеството си имаше лекомислена приятелка, сама стана лекомислена и тъй като изостряше винаги спецификата, правеше нещо като жив шарж на всеки който имитираше, стана по-лекомислена и от модела си. Това създаде условия за хаотично общуване, създаде й много повърхностни приятелства, мисли и образи, за подражание. Дух на пътешественик имаше ден, окаяност на квартален пияница на следващия. Мечтател който вярваше, че със свои сили ще постигне всичко в живота или поет които караше с думи сърцата да ридаят или пеят. Заприличваше на този вид момичета на които още преди да съзреят личи, че са родени за семейство и топъл уют, кротка наслада и грижи из къщи. Заприличваше на онези дръзки и самотни, които следват свои рядко разбрани цели в живота и печелят цял свят, но не и близък човек. По различни духовни учения се увлече, дори усвои някои езотерични умения, като правене на малки магии, но бързо премина в нещо ново, заключи познанията си дълбоко в паметта, остави ги сами да се развиват за себе си и външно забрави напълно за тях. Без да преминава през дълги обучения можеше да имитира бойни изкуства, а също тъй задълбочени научни разговори на академично ниво, в различни сфери на познанията. Нямаше проблем да се направи на уличен гамен, а понякога гаменския език е по-труден и от академичния и се изисква една особена душевност, която малко притежават, макар много да се опитват да минат за чаровни гамени имитирайки езика, без да имат възможност да го почувстват и така изглеждат от жалки, по-жалки. Най-трудно й беше да имитира оргазъм. Това което на значителна част от жените, не притежаващи уменията лесно се отдаваше, за нея беше изключително тежко предизвикателство. Искаше й се да имитира оргазъм, но все се получаваше истински. Мислите й накъсани, изненадващи й за самата нея. Тя не живееше един живот. Почти всяка сутрин се раждаше отново, за друг живот. До вечерта поглъщаше всичко онова което този живот й даваше, приспиваше го у себе си. За да заживее нов на сутринта. Непостоянна я наречете, такава изглеждаше, но всъщност беше един много последователен човек, в своето изкуство, в своето желание, дълбоко под всички онези които пресъздаваше и изживяваше. Но бавно, бавно настъпваше отегчението. С изострянето на уменията, лесното постигане на целите, предизвикателството чезнеше. Имаше чувството, че е изживяла цял свят, че е била като всеки. Търсеше нещо ново, все познато откриваше. С все по-голямо нежелание опитваше. И малко след като й беше най-лесно да имитира някого, започна да й става трудно, защото просто не го желаеше. После улови новото. Един характер който не познаваше, една същност на която не беше се опитала да прилича. Дълбока, загадъчна, странна. Себе си. Имаше болка, но и страст. Някакъв глас в мрака си чуваше. Тих, трептящ. Посипваше се като вибрации по кожата й. Настръхваше. Разтваряше сетива, но тогава гласа замлъкваше. Дебнеше го, като ловец го дебнеше, а той като зверче се криеше. И твърде увлечена не разбра, че докато го преследва, той я води натам където желае. Без да разбере, тя правеше шедьовъра си. Имитираше себе си. Водене беше от своите желания. И тъй попадна в онази гора. Сред нежните й дебри, наблизо малък водопад. Обрасли бяха пътеките, подивели. Късна пролет, почти разтворило обятията лято. Целостта се разкъсваше в подробностите си, а подробностите се докосваха, галеха, любеха. Разтвори се душата й в чувство за шир. Подпряла гръб на едно стебло се унесе, устните й се разтвориха. Мислите й се плъзнаха с дъха навън и полетяха сред птиците. Дори не го чу как се приближава в началото, а той не я забеляза. Спъна се изглежда, защото изруга. Стресна я. Погледна го. Не издаде присъствието си, а го проследи с поглед. Прокарваше длан по стеблата. Галеше ги, сякаш гали жена. Луд беше изглежда, но от нежност побъркан. При това симпатичен. Един такъв, дългокос. Сред стеблата не изглеждаше слаб, а възлест като тях. Голите му рамене блестяха. Изчезна някъде надолу по криволичещата пътека. Гледаше зяпнала в посоката и минути след това си припомни случилото се пред очите й. А споменът й подейства по-силно, отколкото самата гледка. Възбуди я, чак коленете й омекнаха. Премала я обля. Изсмя се на себе си. „Ама, че съм!”-рече си и си тръгна, а на другият ден и по същото време отново го чакаше там. И видя същата картинка. Видя я и на следващият ден. Помисли си да имитира дърво. Да се превърне в част от стеблата и да почувства ръцете му, без той да разбере, че я опипва. Помисли си, че е невъзможно и се отказа. Но предизвикателството я изгаряше. Не я оставяше да заспи. И след почти безсънна нощ се реши. „Какво пък, дори да ме усети. Едва ли ще бъдем разочаровани.”


Рече го и го направи. Опитът й беше успешен. Превърна се в стебло, но беше повече от разочарована. Наранена. Осъзна, че за пръв път в живота си сама се е влюбила, а до преди все са се влюбвали образите които е имитирала. Той се появи, но не сам, а с момиче. Тя се смееше звънко и приличаше на стебло което имитира жена, толкова стройна, толкова буйна беше косата й. Прегръщаха се, близко до нея седнаха и се наложи да проследи цялата случка. Без да го желае, просто не искаше да открива присъствието си. Думите й: „Не, не тук…Ти си луд…Някой ще мине…”, плъзгащата се по бедрата му ръка. Всичко проследи, от самото начало до край. Разбра, че нея е чакал. С мисълта за нея е опипвал стеблата, че в почивните дни могат да се видят. Иначе не живее тук, ангажирана е през седмицата, а е и семейна. Прецени, че лесно може да й го отнеме. И ще го направи. Не разбра какво я изкуси, не смяташе да го прави, но на другия ден отново се превърна в стебло за да стане свидетелка на любовната им игра. Видя тази жена още две седмици подред. После друга, после друга, и друга. Нямаше смисъл да го чува от устните му, защото вече се досети, но и той го каза на едно стебло, а после и на едно от момичетата. Приличаше на човек и част от него беше човешка, но освен човек беше и сатир. Като тези от митологията. Прие митологичното обяснение за истина, защото всяко друго обяснение би я разочаровало от него, до такава степен, че да й стане безразличен, а тя не желаеше това. Искаше си тръпката, искаше си влечението, даже да стои зад тях измислица. Можеше лесно да го приеме за един объркан, почти отчаян мъж. Не беше типичния ловец на жени. По-скоро му харесваше да бъде улова. Но и първото и второто бяха далеч от магическото чувство което й създаде в началото. Не позволи да я докосне. Все се превръщаше в стебла по-дълбоко от тези покрай които минаваше. Подтискаше и възможността да го има, по-лесно от това нямаше, но не искаше да се превръща в едно от момичетата му. Всяка една можеше да имитира и да получи толкова колкото получава всяка една, но искаше да му даде това което не му дава никоя. И тъй реши, да имитира гора. Не дърво, а цяла гора. Скоро лятото щеше да отмине. Красива е есента, но тя реши да му върне със себе си, онази късна пролет в която го видя за първи път. Да го люби с цялата природа. Да го погълне в себе си. Ще се разположи там където свършва тази гора, ще се разгърне в следваща. Два месеца правеше опити. Стараеше се да имитира гората, така както имитира човек. Някогашните й увлечения към различни духовни течения и помогнаха. Използва всички. Припомни си всичко което беше чувала и което беше приемала, в което беше вярвала за кратко, за да може и да имитира, а после също тъй силно вярвала в другото което отхвърляше предишното, за да може и него да имитира до следващото. Сега не се отхвърляха. Живееха в съгласие, като дърветата в гората. И не само духовните учения, а всичко и всички които беше имитирала, бликнаха от нея, разтвориха се за да се превърнат в подобието на природата която ги е създала. Разгърнаха я, превърнаха я във всички имитации които е създавала за да я превърнат в най-истинската й: гората с цялото й разнообразие. С цялото разнообразие, с цял свят искаше да му се отдаде, да го люби. И в разгара на есента, се разлисти гора носеща белезите на късна пролет. Чака го, дълго го чака. Приближаваше се до нея, чувстваше го. На крачка беше от пределите й, но се връщаше по познатите пътеки. Истински сатир или не, той не можеше да излезе от познатото. Малко му оставаше, много малко за да я има, но не успя. 


Тъжно й стана, много тъжно. Настъпи време отново да се превърне в момиче, но не го стори. Една скитаща птичка беше свила гнездо в клоните й.


Заради нея си заслужаваше да остане гора. И като си го помисли, изпълни я усещане за обич. Такава каквато не беше подозирала. 



Гласувай:
24
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Градски, няма начин да не коментирам!
26.02.2011 10:56
С думи прости - хареса ми! Нежно, странно, добре изпипано и любопитно! Лично аз се замислих. Метаморфоза, или желание? Случка или начин на съществуване? Бягство някакво или живот сред хората? Напомня ми малко на антиутопия, но дано да греша.
"Без да разбере, тя правеше шедьовъра си. Имитираше себе си." - Велико и поучително!
Поздравявам те!
цитирай
2. cefulesteven - Благодаря ти! Мисля си за смисъла ...
26.02.2011 11:18
Благодаря ти!
Мисля си за смисъла на дарбите: външна или невидима красота, дарбата да живееш бързо, дарбата да дишаш красиво или да пишеш, рисуваш...вселяваш се под чужди кожи, различен си без да знаеш с какво, като останалите си/което също е дарба/...почти толкова непредвидим е смисъла, колкото и смисъла на живота. И може би само любовта е обяснение за онова мъчителното или прекрасното, което живее, всъщност във всеки един от нас.
цитирай
3. miaa - Много ми хереса! Красиво и тъжно..Цял живот се опитваш да намериш и опознаеш себе си...
26.02.2011 11:37
И когато намериш огледалния си образ/ подобие/, се Влюбваш..
Искрено и всеотдайно:) От сърце:)
При Тях, нещата остават незавършени..Любовта е мистерия и проклятие.
А може би породилият се копнеж и желание , е разковничето за вечната и неуловимата Любов!
Все нещо не достига, за да я докоснеш, за да я имаш!
Поздрави и прегръдки, Стеф! Благодаря, за хубавите мигове!
цитирай
4. cefulesteven - И когато намериш огледалния си о...
26.02.2011 11:40
miaa написа:
И когато намериш огледалния си образ/ подобие/, се Влюбваш..
Искрено и всеотдайно:) От сърце:)
При Тях, нещата остават незавършени..Любовта е мистерия и проклятие.
А може би породилият се копнеж и желание , е разковничето за вечната и неуловимата Любов!
Все нещо не достига, за да я докоснеш, за да я имаш!
Поздрави и прегръдки, Стеф! Благодаря, за хубавите мигове!


Гората, с цялото си душевно богатство, би го изрекла точно така!!!
цитирай
5. aqualia - Този път не ме натъжи, Стеф!
26.02.2011 14:43
Разтворих се в твоята гора... Това момиче, което може да имитира всичко - ме предизвика... То е желанието да постигнеш себе си. Да се опознаеш и съпоставиш, да си самата медитативност в най-голямата дълбочина на познанието, но също така и на повърхността, което е част от съторяването на реалности...

Поздрави, за постижението!
цитирай
6. cefulesteven - Разтворих се в твоята гора. . . Това ...
26.02.2011 15:08
aqualia написа:
Разтворих се в твоята гора... Това момиче, което може да имитира всичко - ме предизвика... То е желанието да постигнеш себе си. Да се опознаеш и съпоставиш, да си самата медитативност в най-голямата дълбочина на познанието, но също така и на повърхността, което е част от съторяването на реалности...

Поздрави, за постижението!



Благодаря ти, благодаря ти. И пожелавам на всяка душа да открие своята скитаща птичка!!!
цитирай
7. landing - Хубаво е когато има за кого да се п...
28.02.2011 15:28
Хубаво е когато има за кого да се превърнеш в гора. Метафорите ти са завладяващи и цветни. Ето ,сега ми е зелено пред очите, благодаря ти!

ПП. Извини ме , че е без връзка с този разказ, но винаги когато времето е лошо и дъждовно си мисля за него като за "целувката на самата Отврат"- незабравимо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6071481
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106157
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев