Когато ме видяха с туристическия сак - от онези, с колелцата - хем едва потискат смеха си, хем са готови да се просълзят. Това не е екскурзия с автобус или самолет, това е десетдневен преход из Пирин: Дамяница, Безбог, Тевно езеро, Каменица, Синаница, Вихрен. Десетки порти трябва да се изкатерят, по десетки да се спуснем. В последния момент преди тръгване от къщи разбрах, че съм се заблудил и не мога да си намеря раница. Ще трябва да се примиря със сака и да го понеса през тежкия път. Знам, че съм смешен, но... усмихвам се. Само дето не започнаха залагания през следващите дни ще издържа ли или не. Голям смях с този сак, мислех си дано не ми излезе прякор.

Но все пак...Целият материал.

Ами на колелцата как им допадна този преход. Голям майтап, на планина със карета.

Да, написването на един разказ не е сядането над листа или на компа. Той е дълъг процес.
Мечтая си за такъв преход!
Поздрав за хубавия материал.

Аз го носих като раница. Двете дръжки, като презрамки през двете рамене. Адски неудобно, тежало ми е три пъти повече, отколкото, ако същия товар беше в раница, но нямаше как да тръгна иначе.
Но поне беше запомнящо се:)

И с всичко, което пиша е така. Нещо взривява и отприщва натрупваното, така, че всеки един от хилядите ми материали е писан месеци или години, макар самото изписване да не трае и ден.

Тръгна да кара ски - с две ранички,пътна чанта през рамо и спален чувал/за всеки случай/.Гаджето му приготви нещата.Тениски за ски,за спане,за... гащи,гащиризони.Голям смях.

Предполагам ще използват лифта, защото в това време, ако се пробват пеша с този товар...

Малко му завиждам, не мога да си представя каква красота е в това време на годината.

Няма как иначе:)))