Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2011 09:06 - Ще избяга!
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 9159 Коментари: 20 Гласове:
62

Последна промяна: 11.03.2011 09:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Знаех, че ще избяга с някого. Имаше лунички около нослето и остри гърди. Ревнувах я от мислите си и от мислите й. От своите когато си представях, че за първи път я имам, че не съм я познавал до тази нощ, че съм друг, а не себе си. Лудост беше, възбуда до побъркване. Исках да си я открадна, ако ми я откраднеха щях да се самоубия. Щях да се побъркам след това. От ковчега да изляза. Черен демон да стана и да мъстя. Заливах се в смях. Изливах монолога си пред огледалото. Нейното огледало, когато я нямаше. Което ми помагаше да я виждам раздвоена и ми се искаше да любя и двете. Исках да съм седналият на бира рано сутрин, самотник, в някое от бистрата по улицата ни. И да я крада с поглед. Някой от подчинените й да бъда които се побъркват по дупето на шефката си. Има стройни бедра. Рухващите кули в Ню Йорк, все едно виждам като се плъзне нощницата по тях. Иска ми се да имам бинокъл и да живея от среща. А отсреща няма жилищна сграда, няма никаква сграда. Живеем на последен етаж в най-високият блок на километри наоколо. Ревнувам я от пернатите и от вятъра. Всъщност, побърквам се. Не й го казвам, тя го чувства. Тя е умна. Твърде умна е. Може да ме мами когато си иска. Мога да намеря частен детектив, цяла агенция да наема. При гадател всеки ден, сутрин и вечер да ходя. Сам да се науча да гледам в стъклена сфера, но тя пак поиска ли ще ме измами. Не го прави. Знам го, чувствам го. Твърде остро обоняние имам. Ще помириша прелюбодейството й. Вра в собствената си пот. Хладни и горещи вълни ме избиват. Знам, че някой ден ще го стори. Мразя приятелите си, вече и нямам. Мразя приятелките й. И от тях я ревнувам. Не го показвам с нищо. Усмихвам им се, усмихвам ги. Доста широко скроен изглеждам, доста обаятелен. Дори евнух не бих оставил около нея. И евнусите имат толкова широки възможности да дарят и получат ласки. И от хомосексуалистите я ревнувам, защото има нещо момчешко в нея. Има ревнивци които преследват жените си, правят им сцени с повод и без повод. Иска ми се да бъда толкова тъп и искрен. С това си поведение да я подтикна към това от което се боя. Както баща ми, мама. Но твърде много съм научил. Повече уроци е дал живота на разума ми, отколкото душата ми е способна да заплати. Тихичко й шепна, на шега изричам истини. Усеща ме, мил съм й. Беззащитна животинка, гальовна и с нежна козина е отношението ми. С големи наивни очи я гледа. Доверчиво я поглъща в тях. Разнежва я. До сълзи я затрогва. В сантименталност я дави. Усмихва я. Прави я неспособна да ме предаде. 
Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че трябва да я спечеля отново. Прелъстявам я, ту кавалер, ту небрежен тийн, самоуверен мачо или загубил ума и дума романтик, с всеки я печеля. От всеки в себе си я ревнувам. Иска ми се да ги избия, но без тях не мога да я имам. Смее ми се, казва ми, че съм страхотен актьор. И от актьора си я ревнувам. Кой съм между всичките в себе си. Докосвам ли я истински, аз самия или те ми я отнемат чрез мен. Възбужда ме, че им се отдава на всичките. Възбужда ме, а ми къса сърцето. Иде ми да я удуша, но по-нежен ставам. Пия от извор който ме съживява, но все по-жаден ме прави. И все чувствам, все не ме напуща мисълта, че тя ще избяга с някого. Понякога ми се иска да ми изневери. Само и само за да видя, че не е толкова страшно. И да се уверя, че може да ме изневери, но не и да ме напусне. Идело ми е да й го кажа. Не ми е давала повод, не съм намирал подходящата форма. На устните ми е замръзвало, в очите ми е прочитала, че искам да й кажа нещо. Питала ме е: „какво има”. Толкова красиво пита: „какво има”. Това ме попита преди първата целувка. Там, в класната стая преди единадесет години. Преди да захапем устни, ръката ми да се плъзне под униформената й манта, ръцете ми да я хванат под коленете и поставят на бюрото. Дали не пита така и други? Със същата интонация, със същият поглед. По-болезнено бих го приел отколкото, ако им отдаде тяло. При това дори не разбира, че така ми изневерява. 
Иска ми се да убия всеки който я поглежда. За да не го направя, представям си я през очите му. Трепетите под тях чувствам. Още повече я искам, още повече. 
Знаех, че ще избяга с някого, знаех го. Съвсем се изолирахме в последните години. Постигнах го. Направих го така, че да мисли, че е нейна идея, че желае този начин на живот. Вече почти не стъпваше и в офиса. Има телефони и интернет, тя работи с ума си. Тялото й е само за любовта ми. Аз слизах с колата за да заредя за седмици. Бързах да не започне да си чати с някого. Не, че го правеше и не си въобразявах, че го прави, но възможно беше. Иначе стените са високи и с камери. Пиле не може да прехвръкне без после да го видя, но има ли смисъл, тя не желае да виждам пилета. 
Знаех обаче и чувствах, че ще избяга с някого, скоро.
И тя го стори, и както най-често се случва, избяга с този за който най-малко подозираме. 
Преди катастрофата изобщо не вярвах в Бог. 



Гласувай:
63



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - Невероятно ...Поздрави !
11.03.2011 09:29
Невероятно ...Поздрави !
цитирай
2. cefulesteven - Мисълта, че можем да изгубим нещо ...
11.03.2011 09:52
Мисълта, че можем да изгубим нещо красиво ни довежда до отчаяние, а колко лесно е просто да му се отдадем.

Благодаря ти.
цитирай
3. makont - Красиво се е получило!
11.03.2011 11:01
Сякаш през цялото време съдбата е предизвиквана да осъществи тази раздяла. Остават прашинките щастие и спомените! Поздрав, Стеф, все нямах време да прочета нещо от теб, но сега се застоях и не съжалявам. Усмихнат и влюбен уикенд!
цитирай
4. cefulesteven - Сякаш през цялото време съдбата е ...
11.03.2011 11:23
makont написа:
Сякаш през цялото време съдбата е предизвиквана да осъществи тази раздяла. Остават прашинките щастие и спомените! Поздрав, Стеф, все нямах време да прочета нещо от теб, но сега се застоях и не съжалявам. Усмихнат и влюбен уикенд!



Прекрасни нека са и за теб почивните дни!!!
Благодаря ти.
цитирай
5. martito - Уау! Поздрави, Стеф! Чуден разказ ...
11.03.2011 12:08
Уау! Поздрави, Стеф! Чуден разказ за страх и любов...
цитирай
6. cefulesteven - Уау! Поздрави, Стеф! Чуден разказ ...
11.03.2011 12:15
martito написа:
Уау! Поздрави, Стеф! Чуден разказ за страх и любов...


Благодаря ти, Марти!!!
цитирай
7. ronya - настръхнах.
11.03.2011 13:37
И ме хвана параноя... всички ли мили мъже са такива? ;)))
Не е лесно просто да се отдадеш - ако беше, щеше да го правим :))
Силен разказ със силен край. Благодаря за удоволствието :)
цитирай
8. cefulesteven - И ме хвана параноя. . . всички ли мили ...
11.03.2011 13:41
ronya написа:
И ме хвана параноя... всички ли мили мъже са такива? ;)))
Не е лесно просто да се отдадеш - ако беше, щеше да го правим :))
Силен разказ със силен край. Благодаря за удоволствието :)


Дълбоко във всеки го има това, което изрича главния герой. В повечето случаи не го чуваме, не разпознаваме сигналите на неясната тревога: за добро или зло. Понякога е необходимо да ги чуем за да ги превъзмогнем, иначе ще ни мъчи.
цитирай
9. miaa - Чиста любов! От сърце:)
11.03.2011 13:44
Мислите и емоциите на твоя лирически герой, са част от обичта.
Колкото и да я прикрива, обсебен от ревност и страх, тя съществува:)
Единствено, Пред Бога, сме съвършени, равни и открити:)
Поздрави за хубавия разказ, Стеф! Бъди благословен!
цитирай
10. cefulesteven - Мислите и емоциите на твоя лирич...
11.03.2011 13:51
miaa написа:
Мислите и емоциите на твоя лирически герой, са част от обичта.
Колкото и да я прикрива, обсебен от ревност и страх, тя съществува:)
Единствено, Пред Бога, сме съвършени, равни и открити:)
Поздрави за хубавия разказ, Стеф! Бъди благословен!


Да, така е. И го има това подлудено от любов същество, във всеки влюбен.

Поздрави и усмивки, Миаа.
цитирай
11. selqnka - чудесен замисъл:-)
11.03.2011 14:48
чудесен замисъл:-)
цитирай
12. cefulesteven - чудесен замисъл:-) :))))
11.03.2011 14:53
selqnka написа:
чудесен замисъл:-)


:))))
цитирай
13. aqualia - Той си знае работата...
11.03.2011 16:12
Той си знае работата...,ние нашата - не. Уви!
Приятен уикенд, Стеф!
цитирай
14. cefulesteven - Той си знае работата. . ., ние нашата ...
11.03.2011 17:34
aqualia написа:
Той си знае работата...,ние нашата - не. Уви!
Приятен уикенд, Стеф!



Болката е най-голяма, когато се опитаме да му отнемем делата.
Поздрави!
цитирай
15. deepimpact - ревност???
13.03.2011 13:58
Така мечтаем за любовта, онази прекрасната, която те оставя без дъх... А когато я намерим, толкова се боим да не я изгубим, че я задушаваме и тя бавно, но сигурно издъхва. Била съм от другата страна на твоят разказ. Трудно е да живееш с това обожание, още по-трудно да се разделиш с него...
цитирай
16. elinora - Стеф, трескав разказ!
13.03.2011 19:32
Когато любовта е така обсебваща става страшно. Особено когато другият не е обсебен! Много ми хареса! :)
цитирай
17. demiraa - страхотно
13.03.2011 20:20
Страхотно, добре написано, страшно истинско, живо и влюбено и лудо, страшно много страх... страха не провокира ли съдбата ронякога :) Дано не ни се случва. поздрав!
цитирай
18. neanderthal - Да
14.03.2011 18:21
Имах и аз един такъв.....съвършено същият.... Имам чувство, че той го е писал.... Сякаш искаше да му изневеря, за да се успокои.... И трябваше да се махна.....
цитирай
19. taplomoni - :)))
16.03.2011 12:37
хмм... доста плашещо. Не разбирам, защо трябва да плашим любовта?

п.с добре написан текст! харесвам :)))
цитирай
20. kotis - ревност
19.03.2011 15:44
ревнивците не издигат ли в култ ТЕХНИТЕ чуства ТЕХНИТЕ желания ТЯХНАТА така истинска и величествена многострадална любов ,сумтейки на кило ракия АЗ това АЗ онова ти от мен по добър ,,,,,,,,,а някаде се пееше. la donna e mobile
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404395
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031