Ухх, искам си реалността... дори и тя да е някакъв вид матрица..:))

Поздрави!

И аз:)))

И аз си искам реалността :))))Поздрави :)

Това е то, технологията е благо, но употребата й, понякога я превръща в капан.

Поздрави.

ами сега и в света на телефона, пък бил той и най-добрият любовник. И аз си искам въздуха и небето, истинските ръце, истинската любов, пък дори и боляща, понякога. Хубав разказ, Стеф. Прекрасен и влюбен уикенд(с истинското момиче).

Докъде могат да доведат ектрите:)))

Ясно и естествено виждаме нещата,а всъщност най- трудно се справяме с тях, защото не ги приемаме / понякога не ни харесат/или защото не си правим трудът , да ги направим полезни и успешни за нас!Поздрави за хубавата идея!
Нищо не е случайно по пътя на живота, но малцина са всъщност Тези, които имат дарбата и знаят какво да правят! Хубав, пролетен ден,Стеф!

Често си мисля, че усложняваме живота си в прекомерните си опити да го улесним.

I nie gi znaem komandite za seksa-
Ami taka si beshe - napr. za da e po-taka- vsichki v porno uniformi i aide po tochkite...
/Ako mi ostane vreme shte napisha niakoia kratka tvorba za tui, kak mashinata shtrakashe
iz tochkite...-imam predvid distanzionnite scenarii za djidji-bidji.../
Chao