Естествена реакция е, когато ръцете са свободни и вкочанени от студ да потърсят топлината на джобовете. Но уставът забраняваше пъхането на ръцете в джобовете. Види ли те офицер или старшина можеш да отнесеш непоряд, а види ли те младши сержант, много е вероятно да те накара да си зашиеш джобовете, ако е по-садистичен заповедта му ще е да ги напълниш с пясък преди това.

Изглежда глупаво, всъщност е един от малкото абсурди на военната служба в който дори цивилно лице може да открие някаква логика.

Виж, иглата и конеца в кепето са нещо напълно безумно. Конецът трябваше да е тридесет или не помня вече, май петдесет сантиметра или...примерно четиридесет. Толкова трябва да е: ни по-дълъг, ни по-къс. Разбира се никой не го спазнаше. Постоянно се пореше или късаше нещо по униформата и имаш ли конец използнаш го, а и връхчето на иглата все ще са забие в бързането в темето. Никой не го спазваше, но проверят ли те могат да те накажат. Не, че се случваше често, но от заяждане по устав всеки го е страх. Защото всеки все в нещо е в крачка. Дори, ако е възможен образцов войник, а с такъв не помня да съм се запознал през две години и седемнадесет дни служба /за образцови минаваха връзкари и натегачи, което вършеха далеч по-сериозни нарушения и за които всеки си затваряше очите/, но дори да е възможен образцовия, той пак би се чувствал виновен по устава, защото устава е неизпълним. Той е създаден за да бъде неизпълним, за да създава от своя страна чувство за вина. Защото чувството за вина е един от стотиците механизми, които те правят неразумно изпълнителен. Споменах «разум» неофициално – строго забранен.

Популярен войнишки лаф е: «Имаш награда: пет минути домашно мислене» Още по-популярен: «Влизаме различно умни и излизаме еднакво тъпи».

Изглеждаше, че не се създават бойци, най-малко за война, а послушници за цивирния живот. Строга геометрия в подредбата на личното шкафче. Носна кърпичка, хавлия и якички, които не биваше да се използват. Т.е. шкафче без никаква функция, но задължително. Леглата и сгънатите чаршафи, по конец. Шинелите в коридора и ръкавите им, по конец. Строга геометрия във външния вид, постепенно и в мислене.

Но да се върна на джобовете и забраната да се пъхат ръцете в тях. В това има някакъв смисъл. Ръцете водят свой живот. Те са другия език, онзи който преди говорната реч да забогатее толкова и да направи излишен, изглежда е бил основния. Постепенно с неизползването му сме изгубили волята над него, без да е напълно закърнял. И ни издава. Често ни издава. И когато по един или друг начин, подтиснем някое естествено движение на ръцете, разбираме за него. И започваме да го разбираме.

Тъй с премръзващите ръце и забранената топлина на джобовете. Разбира се, пъхах си ръцете. Самата забрана правеше топлината по-изкусителна. Откраднатата топлина. А понякога наистина пръстите бяха сини.

На осемнадесет години самоуверено заключих: «Няма нищо по-топло от войнишките джобове» От тогава минаха двадесет и четири години. Знам какво е топлината на стая, след като дванадесет часа си мръзнал в метална весникарска будка. Знам какво е топлината на накладена печка във фургон, след като си наливал в декемврийски ден бетон. И топлината на любовта знам, какво е. И на греха: в някогашни срещи с чужди жени. Жарта на сладострастието, когато си отдаден на порива с ясното съзнание, че тази нощ е единствена, че после ще останеш сам, отново в душевния си хлад и ще бъде по-остър и се опитваш, и успяваш да вземеш максималното от огъня. Позната ми е топлината която обзема нуждаещото се от алкохол тяло, когато едва е събрало стотинките за дозата, позната ми е от времето, когато бях поробен от порочната си зависимост.

По-топло от войнишките джобове, тъй и не познах.

 

Светъл и весел празник!

От бях във сержантско училише....За джобовете знам от личен опит... един старшина ме накара да си ги зашия напълнени с пясък..... а иглите съм ги намразил от тогава и сега ми е трудно да си зашия едно копче....... И когато един офицер се развика че го болят яйчниците си казах от мен военен няма да стане.... държа да съм разумно нелогичен.....
Честит Празник.....

Вярно е:) Да не забравяме и препечената филийка с масло в казармата, като най-вкусното нещо:)

които могат да бъдат пълноценни, отнети за...садистични експерименти със съмнителен резултат!
Честит празник, Стеф, на теб и на Илиана, и повече топли ръце и сърца към вас!

Благодаря ти. Поздрави и усмивки.

И "единствено проспаното време в казармата не е изгубено." :) Честит празник.

Наистина: ах, тази филийка. Няма по-голям гастрономичен шедьовър!!!
Честит Празник:)

Поздрави Ангелина и от Илианка, тя сега се занимава с едни чудовищни клипове. Компютрите ни правят номера, но всичко ще стане.

Не се и съмнявам, че ще стане:)
Да взривим блога, че като гледам Валери Станков много вълнува нЕкои:))))))))))))))

Сега го записва и след малко го качва. До десетина минути, ако не сгафи компютъра ще имаш линк.

И аз ви поздравявам за празничния ден, Сefulesteven и Слънчице!
Поздрави и за текста и спомените, които сподели с нас!

Честит празник и на теб, сладкодумни приятелю :)
Хубава празнична вечер ти желая, заедно с близки по дух и сърце хора!

Благодаря ти. Така си празнуваме, иначе в празничния ден и двамата сме си на работа. След малко ще си тръгнем и понеже нямаше време да заколим агнето ще си купим агнешко отнякъде.

Поздрави и усмивки.

Щастлив празник и за теб!!!

Честит празник, Cefulesteven !
Бъди благословен!

Благодаря ти, благодаря ти, Миаа.