Прочетен: 6280 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2011 13:31
Бунгалото тясно, за да не го задимява излезе да изпуши цигара навън.
-И тук, ли? - попита го натъжено.
-Мисля, че ме бъркате с някого.
-Дай цигара, моите ги намокрих.
Подаде й пакета, чувството му, че се познават. Ако беше по-хубава от жена му, по-изкусителна, ако изобщо второто беше възможно, по-очарователна. Ако беше не толкова хубава и не толкова изкусителна, по-малко очарователна. Ако беше просто различна или твърде много й приличаше. Ако имаше изобщо черти, било то най-прекрасните или просто носещите екзотиката непознатото, което пробужда и фантазии, и различни подтиснати същности, както у мъжа, тъй и у жената. Ако беше идол от екрана или остатък от приказни образи, пробудили за пръв път либидото у подрастващия, някога много, много отдавна. Ако приличаше на старо гадже, на някоя учителка открила волно или неволно част от бюста си, под многозначна усмивка докато е писала нещо в дневника. Ако беше напомняне на някоя пропусната възможност за флирт, останала дълго измежда пожарите във фибрите. Най-желаната недокосната, представата за Ева или Червената блудница. Облечено в плът подобие на всички литературните изяви на фаталната. Ако беше, която и да е било не би се случило, което се случи. Но тя беше от всички по малко и никоя. Просто защото беше тъй загърната. Макар и гола, тъй плътно облечена в мрака. Тъй прикрита. Приличаше на виртуален образ. На жената със странен никнейм, зад който можеше да се крие всичко. Тя беше никоя, а толкова реална.
Връхчетата на пръстите им се докоснаха. Толкова реална, че приличаше на сън. Огънчето на запалката за миг озари усмивката й. Порочна и невинна. Или такава му се стори.
Дали не е майката на хлапака. Преобърнало й се е сърцето, сега иска да се отблагодари. Би могла да е. Загледаш ли се от близо, хубава е. Иначе почти невидима. Миг след като си обърнал поглед забравяш какво си видял. Но, не. Не би могла да предвиди нощната ми разходка. Възможно е да е просто някое момиче от плажа. Днес, без да искам привлякох много внимание. Всъщност, има ли значение.
-Е? - попита го предизвикателно. - Винаги ме срещаш...
Доближи лице до неговото. Допря се, някак смутено.
-Опасно е да плуваш нощем сама. - рече й.
-Знаеш, че не плувам, аз съм удавена.
-Не знаеш и аз не знам в какъв образ ще изплувам.
Преди да заспи. Преди да заспи завинаги.
На мен не ми е. Поживях достатъчно време необвързан, толкова дълго, че си мислех, че обратното е невъзможно за мен. Изневярата е едно от нещата, които не съм в състояние да осъдя, но за себе си знам, че няма в нея какво повече да открия от това, което ме прави щастлив.
Илюзията е първата ни утеха..Като" удавница", за която тъжим, но забравяме във времето! До следващата..Поредната:)) Поздравления,Сefulesteven!
Живи сме, когато преживяваме миговете , изпълнени с любов!
Илюзията е първата ни утеха..Като" удавница", за която тъжим, но забравяме във времето! До следващата..Поредната:)) Поздравления,Сefulesteven!
Живи сме, когато преживяваме миговете , изпълнени с любов!
И толкова лесно се губи щастието сред подобията му, а толкова е трудно да се открие сред тях.
Поздрави, Миаа.
Поздрави !
Поздрави !
Благодаря ти. Днес ми се искаше да напиша нещо, в онзи маниер, в който вече не пиша. Мисля, че се получи.
Благодаря ти.
Много може да се мисли над това, което си написала, а е толкова, толкова точно.
Талант,даден ти от Бога.Бъди Му благодарен ! :)))
20.05.2011 10:13
... Преди да заспи завинаги.
Това е истината приятелю, бъди благословен!
Пооздрави, магЕснико!