Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2011 12:54 - Най-сладкото докосване
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 6233 Коментари: 15 Гласове:
-203

Последна промяна: 16.05.2011 13:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не си беше и помислял, че ще изневери. Получаваше от съпругата си всичко. Всичко от което се нуждае един мъж, че и повече, ако повече е възможно. Бяха щастливи.

В тази нощ не можа да заспи. Сигурно беше стрес. Да: стрес. Уж нищо, мина бързо. От щастливо, по-щастливо. Онова хлапе – истински демон. Беше на десет, на бой на шест, а вдигаше цял плаж на балон. И не стига, че не можеше да плува, а и все към скалите. Родителите му не можаха да реагират. И спасителя не можа. Добре, че той го следя през цялото време с поглед. А беше добър плувец. Извади го и ако беше негово хлапе...Едва не се удави заради гяволъците си.

Бунгалото тясно, за да не го задимява излезе да изпуши цигара навън.

Плажът наблизо, но той тръгна към скалите. Шибаха го клонки през краката, някакъв одра лицето му. Веднъж се подхлъзна и едва не падна. Реши да се върне и да вземе поне фенерчето. Но вече се беше залутал и продължи да се движи слепешком. Тъй стигна до малкият плаж, за чието съществуване на подозираше, а тя излезе от вълните. Гола, но обгърната в сумрак. Светлините от далечния град и едва, едва показващата се за кратко през облаците луна, откриваха набързо малка част от прелестите й. По-скоро сянка в женски форми, отколкото истинска. Останалото беше аромат, по-скоро на живот, отколкото на жена. Яростен някак, първичен.

-И тук, ли? - попита го натъжено.

-Моля? - учуди се.

-Ха! Откога не се разбираме?

-Мисля, че ме бъркате с някого.

-Дай цигара, моите ги намокрих.

Подаде й пакета, чувството му, че се познават. Ако беше по-хубава от жена му, по-изкусителна, ако изобщо второто беше възможно, по-очарователна. Ако беше не толкова хубава и не толкова изкусителна, по-малко очарователна. Ако беше просто различна или твърде много й приличаше. Ако имаше изобщо черти, било то най-прекрасните или просто носещите екзотиката непознатото, което пробужда и фантазии, и различни подтиснати същности, както у мъжа, тъй и у жената. Ако беше идол от екрана или остатък от приказни образи, пробудили за пръв път либидото у подрастващия, някога много, много отдавна. Ако приличаше на старо гадже, на някоя учителка открила волно или неволно част от бюста си, под многозначна усмивка докато е писала нещо в дневника. Ако беше напомняне на някоя пропусната възможност за флирт, останала дълго измежда пожарите във фибрите. Най-желаната недокосната, представата за Ева или Червената блудница. Облечено в плът подобие на всички литературните изяви на фаталната. Ако беше, която и да е било не би се случило, което се случи. Но тя беше от всички по малко и никоя. Просто защото беше тъй загърната. Макар и гола, тъй плътно облечена в мрака. Тъй прикрита. Приличаше на виртуален образ. На жената със странен никнейм, зад който можеше да се крие всичко. Тя беше никоя, а толкова реална.

Връхчетата на пръстите им се докоснаха. Толкова реална, че приличаше на сън. Огънчето на запалката за миг озари усмивката й. Порочна и невинна. Или такава му се стори.

Дали не е майката на хлапака. Преобърнало й се е сърцето, сега иска да се отблагодари. Би могла да е. Загледаш ли се от близо, хубава е. Иначе почти невидима. Миг след като си обърнал поглед забравяш какво си видял. Но, не. Не би могла да предвиди нощната ми разходка. Възможно е да е просто някое момиче от плажа. Днес, без да искам привлякох много внимание. Всъщност, има ли значение. 

-Е? - попита го предизвикателно. - Винаги ме срещаш...

Доближи лице до неговото. Допря се, някак смутено.

-Опасно е да плуваш нощем сама. - рече й.

-Знаеш, че не плувам, аз съм удавена.

Повече нищо не си рекоха. Дясната му ръка сама се озова зад кръста й, по-тънък отколкото очакваше. Дръпна я към себе си. Притисна я. Тя късо се изсмя. Целунаха се. Шията й нагарчаща сладост. Зърната й тръпчаха. Тръпчеше по пъпа, под пъпа солена.

-Не и тук! - изрече след като овладя дъха си. Изсмя ли се или беше през плач. - Не! Ще дойдеш ли и утре. Знаеш ли, не идвай!

-Защо? - попита я.

-Не знаеш и аз не знам в какъв образ ще изплувам.

И се оказа така. Опитваше се да забрави нощта, а тя цял ден му се присънваше. Уж отново безсъние, но се прибори със себе си за да е буден. Изнесе се тихо. Мислеше, че няма да намери пътя към самотния плаж, но краката му сами го заведоха. В тази нощ облаци нямаше, а луната беше пълна и добре я осветяваше. Беше чернокоса и къдрава. Но много по-висока и малко по-слаба от сянката с която се беше любил предишната нощ.

-Не и тук! - отново му рече – Май няма бягане от теб. А изобщо не ме позна. Помним забравените момичета, колкото моретата удавниците си.

-Не те разбирам.

-Никога не си и успял да ме доближиш, а съм в теб. Да не мислиш, че случайно ме откриваш и в живота. Не! Водя те, към онова, което дори не желаеш да си признаеш, колко силно искаш. Открекъл си се от мен, следователно би трябвало да си се отрекъл и от него, щом някога си го очаквал от мен. А как си мислиш, не съм ли искала да ти го отдам?

-Наистина не те разбирам.

-И не трябва...-неусетно се беше приближила, хвана ръцете му и ги сложи на раменете си. - Просто ме дишай. Удавниците не могат това. Но помни, нощта отминава, а на следващата не знаеш, а и аз не знам в какъв образ ще изплувам.

На следващата беше рижа и с момчешка спортна фигура. После: възпълна, много апетитна. После: повехтяваща. После: твърде млада. После: русокоса фантазия. После: приличаше на тайтянка на Гоген.

Трябва да се спра.

После на звяр. Остри зъбите й, дълги ноктите й, изподраска го целия. Накрая рида. После: молеше го и го проклинаше да иде с нея.

Почивката ни ще свърши. И всичко ще свърши. Ще си тръгнем. И повече никога. Не и на този курорт. Всичко ще свърши. Да, ще свърши. А и те са само в мен. Моя тайна и ще останат удавници.

Мислеше си, така си мислеше преди да заспи на плажа. Беше около десет пладне, последния му спомен беше топлата длан на жена му в неговата. Изтощен и нуждаещ се до смърт от сън, заспа много, много дълбоко.

Онова хлапе, дяволитото. Пак се е опитало да плува край скалите. Пак е викало за помощ, а нямало кой да реагира. Втурнала се е жена му, а тя не беше толкова добър плувец като него...

Не плака. Тъй и не повярва. Не намериха тялото й. Спасителят е измъкнал хлапето, но не е видял тя да потъва. Просто е изчезнала. Търсеха я и с водолази. Не, не повярва. Тук няма мъртви течения. Не може просто да изчезне. Ако е удавена трябва да намерят тялото й. Тя е сред тях. Сред многобройните образи на жени с които се среща всяка нощ. Вече от пет години.

Застуди ли се, спи като в зимен сън. Все в онова бунгало, все в онова бунгало. Продаде дяловете си от предприятието. Изхвърли всички телефони. Платил е доживотен наем. Когато се затопли се пробужда. Всяка нощ минава през онази своята пътека. До онзи таен плаж, до онзи таен плаж.

С тела са на балерини или антични богини. Приличат на котки и на ангели. На миловидни зверчета от далечни планети и Божии дарове носещи цялата земна благодат. На всички изкусителни комшийки и символи от екрана. На лекокрили ученички и на познала дългогодишните тревоги, но запазила най-нежното у себе си жена. Отдават му се страстно и нежно, а любовната игра на всяка носи индивидуален характер, макар и прелестта на всички.

Което иска и което не се случва е да я срещне. Дори веднъж и за този единствен път е готов да замени всичките си нощи.

Просто да си простят. И да преживее още веднъж онова последно най-сладко докосване. Само него, нищо повече. Топлата й длан, топлата й длан в неговата. На плажа.

Преди да заспи. Преди да заспи завинаги.

 




Гласувай:
67



1. therainss - Възбудих се...
16.05.2011 13:06
Изневярата ми е фетиш по принцип :D
цитирай
2. cefulesteven - Изневярата ми е фетиш по принцип ...
16.05.2011 13:39
therainss написа:
Изневярата ми е фетиш по принцип :D



На мен не ми е. Поживях достатъчно време необвързан, толкова дълго, че си мислех, че обратното е невъзможно за мен. Изневярата е едно от нещата, които не съм в състояние да осъдя, но за себе си знам, че няма в нея какво повече да открия от това, което ме прави щастлив.
цитирай
3. miaa - Толкова красиви са желанията, зареждащи със страст и емоции.
16.05.2011 15:39
Непроявени, нереализирани те се губят в хаоса на вечните оправдания и страхове.
Илюзията е първата ни утеха..Като" удавница", за която тъжим, но забравяме във времето! До следващата..Поредната:)) Поздравления,Сefulesteven!
Живи сме, когато преживяваме миговете , изпълнени с любов!
цитирай
4. cefulesteven - Непроявени, нереализирани те се ...
16.05.2011 17:11
miaa написа:
Непроявени, нереализирани те се губят в хаоса на вечните оправдания и страхове.
Илюзията е първата ни утеха..Като" удавница", за която тъжим, но забравяме във времето! До следващата..Поредната:)) Поздравления,Сefulesteven!
Живи сме, когато преживяваме миговете , изпълнени с любов!


И толкова лесно се губи щастието сред подобията му, а толкова е трудно да се открие сред тях.

Поздрави, Миаа.


цитирай
5. stela50 - Хубав разказ ...не ми се иска да коментирам изневярата .
16.05.2011 17:52
И да я осъждам. Харесва ми начина ,по който е написан и това ,което си оставил за размисъл между редовете .
Поздрави !
цитирай
6. cefulesteven - И да я осъждам. Харесва ми начина, по ...
16.05.2011 17:58
stela50 написа:
И да я осъждам. Харесва ми начина ,по който е написан и това ,което си оставил за размисъл между редовете .
Поздрави !



Благодаря ти. Днес ми се искаше да напиша нещо, в онзи маниер, в който вече не пиша. Мисля, че се получи.
цитирай
7. mamas - Получило се е:)
16.05.2011 22:27
Поздрави!
цитирай
8. cefulesteven - Поздрави! Благодаря ти.
16.05.2011 22:36
mamas написа:
Поздрави!



Благодаря ти.
цитирай
9. makont - О, Стеф,
17.05.2011 16:54
странен образ, това са сънищата, скуката, когато имаш всичко, човек не знае какво още иска. А когато искаш всичко, губиш това, което всъщност е било твоята вселена, но не си я познал. Това не е изневяра, той винаге и очаквал нещо друго, щом толкова лесно се е поддал. Това е същност човешка. Обича истински, който може да устои на съблазънта, а малко са такива, любящи. Хубава вечер!
цитирай
10. cefulesteven - странен образ, това са сънищата, ...
17.05.2011 18:26
makont написа:
странен образ, това са сънищата, скуката, когато имаш всичко, човек не знае какво още иска. А когато искаш всичко, губиш това, което всъщност е било твоята вселена, но не си я познал. Това не е изневяра, той винаге и очаквал нещо друго, щом толкова лесно се е поддал. Това е същност човешка. Обича истински, който може да устои на съблазънта, а малко са такива, любящи. Хубава вечер!


Много може да се мисли над това, което си написала, а е толкова, толкова точно.
цитирай
11. prosvetlenie - Ти си просто гений на мисълта, на ...
18.05.2011 07:24
Ти си просто гений на мисълта,на словото...Мислите извират от теб ,от Душата ти,от същността ти...и ти така прелестно ги изливаш на белия лист...
Талант,даден ти от Бога.Бъди Му благодарен ! :)))
цитирай
12. desilazarova - Твоят разказ ме отвлече в света на ...
19.05.2011 22:28
Твоят разказ ме отвлече в света на бляновете! Поздрави! Пишеш много увлекателно!:)
цитирай
13. анонимен - Определено
20.05.2011 10:13
Господ е изсипвал в теб!
цитирай
14. pevetsa - Просто да си простят. . . . . . Преди да ...
21.05.2011 13:19
Просто да си простят...
... Преди да заспи завинаги.

Това е истината приятелю, бъди благословен!
цитирай
15. aqualia - Е, не! Гениално...
25.05.2011 00:10
Това е най-интересният образ на изневярата, който съм срещала...
Пооздрави, магЕснико!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404275
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031