Тя: Влизам за кратко в скайп, искам да си изясним...

Той: Така ме зарадва...

Тя: Не бързай да се радваш! Казах, искам да си изясним нещата между нас. И спирам, дотук!

Той: Буквите искрят като очите ти...

Тя: Глупаво, любовнико. Глупаво.

Той: Пръскат се от гняв. Виждам искрите, кълна ти се.

Тя: Ще прекъсна.

Той: Ще си мисля за теб.

Тя: Ха-ха! Щял да си мисли.

Той: Добре, де. Няма да си мисля.

Тя: Охо! Още не ти се е случило за да бъдеш сигурен.

Той: Изобщо не съм сигурен. Свикнах с теб. Ще ми липсваш.

Тя: И какво толкова ще загубиш. Знаеш ли, не обичам това клише: "ще ми липсваш", егоистично е. Притежание което си изгубил. Някаква твоя част, която не означава нищо, сама за себе си. 

Той: Честно, не те разбирам.

Тя: И аз не винаги се разбирам.

Той: И за това ти трябвам. Да се разбереш чрез мен, а ми говориш за егоизъм!

Тя: Виж!

Той: А ако аз прекъсна?

Тя: Няма да го направиш!

Той: Ако все пак го сторя.

Тя: Няма да е честно.

Той: И защо ще е честно, ако ти го направиш, а ако аз го сторя: не?

Тя: Просто ще си остане неизясненото.

Той: Сега блести печал. 

Тя: Сериозно ли виждаш искри и блясък.

Той: Да, като очи са буквите ти.

Тя: Защо говориш за очи които не виждаш?

Той: Нещата за очите ли искаш да си изясняваме?

Тя: Не. Да. И за тях. Всъщност вече не помня.

Той: Трябва ли да се караме? Твърде самотни ще сме тази вечер.

Тя: А в останалите?

Той: Не винаги.

Тя: Така ти се струва. 

Той: Само ти изпълваш празнотата ми.

Тя: Клише.

Той: Вярно е.

Тя: Не знаеш какво говориш. В теб говорят клишетата. И сам си клише. Писна ми от теб.

Той: Изяснихме си го май?

Тя: Нищо не сме си изяснили.

Той: "Писна ми!" - това изяснява всичко.

Тя: А зад него?

Той: То е началото.

Тя: Лесно оправдание.

Той: Възможно ли е когато си писнал на някого да направиш нещо за него?

Тя: Поне можеш да го изслушаш, а не да говориш за искри и блясък в буквите.

Той: Виждам ги сериозно.

Тя: Глупчо!

Той: Искам да те видя.

Тя: Престани, няма да стане.

Той: Искам да видя искрите и блясъка. Да ги видя в очите ти. Да те помириша. Хубава си. Имам нужда от красотата ти. Тя ме пази от отчаянието. И да избърша сълзите ти имам нужда. Може и да са пресилени, може и да са престорени. Знаеш ли, ще им повярвам. Ще им повярвам, защото имам нужда от тях, защото без тях, май аз, щях да се просълзя, а и те ми дават възможността да се почувствам силен като ги обърша.

Тя: Ще ти се.

Той: Добре, няма да си бършем сълзите. Искам просто да те видя.

Тя: Няма да стане.

Той: Самотата ще те убие.

Тя: Ти ще ме убиеш.

Той: Само любовта убива.

Тя: Какво! Тъпо.

Той: Добре, де. Убиват и психопатите, и тези за които им се плаща, убиват и наркотиците, убива и слънцето в пустинята, убива и глупоста, бомбите и лошите шофьори. Убива и липсата на късмет, а също и прекаленото късмет. Защото всичко прекалено убива. Едно не убива обаче. Безразличието на човека и към човека с когото живееш. То няма да даде живот, но не може и да го отнеме. Твърде слабо е. Може да измъчва, болката да прилича на убийствена, но твърде силни сме за да се справим с нея. Ставаме, събираме си багажа, изчезваме. Нищо не ни връща назад. Защото назад е онова безразличие, което за нищо не става...

Тя: Говори ми, моля те. Защо прекъсна?

Той: Искам да те видя.

Тя: Както първият път?

Той: Да.

Тя: Тогава не се бяхме виждали.

Той: И както вторият път.

Тя: Тогава ни делеше разстояние.

Той: И както третият път.

Тя: Тогава все още не живеехме заедно. Сега сме от година, а аз съм в другата стая и съм завъртяла ключа и се бях заклела поне три дни никакъв...Проклет интернет. Обичам те!

проклет интернет! :)

Стефан, добър сценарий за театрална миниатюра...а финалът е "гвоздей"...бягството от реалията, братче...

Светълда ти денят!
Док

Виртуалното пространство Е като вълшебствата, от хубавите приказки. Те са в сърцето и ни предизвикват, да мечтаем с любов.
Да бъдем щастливи, доколкото е възможно в един измислен свят! И все пак:)))
Поздравления,Cefulesteven!

и коментирам с :))) Хубава вечер!

изненадващ финал! :) И много добре написано! Преживяно ли е? :)

Благодаря...

:))))

И аз ти желая: хубава.

Не:) Буквално не е преживяно, но кой ли сред нас не е на ръба на подобно изживяване:)

Поздрави, Ели!

Така е, Миаа! Споделям думите ти:)