Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2011 19:53 - Ключовете на емоциите
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1538 Коментари: 2 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
-Чуй, искам да съм честна, искаш ли? – честни бяха очите й, твърде честни, светлозелена сладостна отрова – Ти ще бъдеш само мой инструмент. Искаш ли го? Само мой инструмент ще си. Ще изсвиря мелодията ти, за да я запиша под кожата си. Защото твоята мелодия ми трябва за да завърша своята. Искаш ли?
Не се шегуваше, а на шега приличаше. От възбуда не можех да си кажа името. Нямах деветнадесет, тя беше някъде около тридесет. Изтънчена дама, на хлапак приличах до нея. Прекрасно божество за преклонение. Дългокрака, мъркащ около нея въздуха, зареден с импулси. Свиреше на флейта, а сега ме пита искам ли да свири на мен. Е, как ще се почувстваш, ако беше на годините ми?
Премаля ми, честно. Преподаваше в училището срещу къщи. Живееше на квартира на долния етаж. Все забравяше да си купи някоя подправка, днес дойде за сол. Нашите у дядо, аз брадясвам и мухлясвам в къщи, и сърфирам глупости.
-Нали знаеш, че съм сгодена?
Чух нещо такова. Кимнах й. Сяда и кръстосва крака. Гледам в дълбоката цепка и макар да съм буден сънувам спущане във Визувий.
-Ще се омъжа другата седмица. Сто процента. Аз го обичам. Искам да му дам най-доброто. Не съм завършена. Не е завършена „Еротичната рапсодия”, липсва ми един глас.
Луда ли е или не може по друг начин да ми каже, че иска да си направи момински купон за последно.
-Ти можеш да бъдеш инструмента, искаш ли?
Ще ме побърка.
-Искам да си наясно. Само това ще е. Ти ще си инструмент.
Понеже езика ми е заплетен, приближавам се. Мирише на изгоряло кафе и това ми напомня, че съм сложил, но кой му пука. Пускам ръка по крака й. Диша тежко, изсмива се, сладко е. Леко ме отблъсква, изчервена е, да не повярваш. Та тя е голяма жена, и то каква.
-Виж, овладей се. Пак ти напомням, ти ще бъдеш използван. По твое желание, но ще бъдеш използван.
Играе си с мен. Сладко е, все повече ме заплита, май сама се заплита. Естествено е, навън е пролет. От клечка до мечка всичко е набъбнало от страст.
-Осъзнаваш го, нали! – опитва се гласа й да е хладен.-Не ми се усмихвай глупаво!
Пламва. Сълзи избиват по очите й. Разстроена е нещо, какво има! Плаши ме. Много шантаво е всичко. Трябва да изключа котлона. Направил съм го, кога е станало. Гледа ме изпитателно, малко недоверчиво.
После вече сме в леглото, аз гол под нея, нищо не сме правили. Казва ми:
-Няма да се получи.
Не разбирам какво има предвид.
-Виж, не си настроен.
-Настроен съм.
-Имам предвид, че не си в подходящият за мен строй.
-Не можеш ли да ме настроиш?
-Мога, но…Виж, ти ще бъдеш използван.
-Разбрах го! – вече ще избухна.
-Повече няма да ми си нужен.
-Разбрах го.
-Не съм сигурна.
-Разбрах го.
-Повече няма да ми си нужен. Напротив. След като предадеш завършеност на мелодията ми, само би я развалил продължа ли да свиря на теб.
-Мисля, че те разбирам.
-Така е по-добре. Пръстите ми са на ключовете на емоциите ти. Мога да те настроя в необходимото ми съзвучие, но после не мога да те настроя да звучиш както си звучал, защото това е настройката на живота ти, до този момент, а съзвучието му е далечно от моето.
-Направи го! – рекох решително.
И тогава разбрах, че не говори глупости. Завъртя ключовете на емоциите ми. Знаеше къде и как да пипа. Дори цветовете пред очите ми се промениха и чух нещо дълбоко, много дълбоко идещо от мен. Отприщената емоция, моята собствена емоция ме заля и ме отнесе нанякъде. Страховито усещане, тържествуваща стихия, припадаща на концерт природа, изнесена на ръце от полубожество на спокойствие отвъд времето и пространството. Фибрите ми се издуха като гайди, всяка в съзвучие с другата. Пулсът ми се обърна в клавесин. Клавишите му стълба от земята до небето. И на всяка стълба се смеем и любим. Най-малко двадесет тела имаме, а те се оплитат във всевъзможни комбинации. Така ми се струва, лудува сърцето ми. Невероятна е.
Разтапям се в усмивката й. Падам до нея. Безмозъчно е. Страхотно е. Няма ме, цялата пролет навън съм.
Повторно го правим. И за трети път. И за четвърти. Нашите ще се върнат. Навън вече се здрачава. Не ми пука, даже искам да ни хванат, но тя ми казва нежно и малко виновно:
-Приключихме.
Не вярвам, още звуча целият. Тъй звуча цяла седмица. После замлъквам. Търся я. Не мога да я открия. Май не я търся тъй, че да я открия, а да минава времето. Минаха повече от осемнадесет години. Жени имах много. Фалшиво звучи всяко докосване. Фалшиво, чак дразнещо. Тя ме беше настроила да звуча прекрасно, докато свири на мен. Не ме излъга.
Повече не й бях нужен.
 



Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - Любовта е музика в съзвучие между две сродни души!
05.06.2011 22:25
Много красива импресия :)Поздравления, Cefulesteven!
цитирай
2. анонимен - При теб
05.06.2011 22:51
винаги има нещо неочаквано и точно това харесвам в разказите ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406332
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031