Ами ти си й подарил незабравки - този букет от думи! Истински...
А сайтът ти е чудесен. Честито и успех! Може да не е нов, но аз чак сега го забелязах. Хубавото при теб е, че продължаваш да пишеш и че оцеляваш в словото... Поздрави!

:)))))))

Хубаво е , когата сме истински в очите на любимия:)
Поздравления! Талантът е най- доброто оръжие срещу скуката,Cefulesteven!
Радвам се, че те има! Поздрави на Неслънчице:)

Радвам се да прочета отново твои разкази....Аз се изгубих в последно време или по-точно както се пее в песeнта на металика "How can I be lost? If I've go nowhere to go?" ....Но някак си нямах желание да пиша , да чета....Тоест имах толкова неща да напиша в главата ми сякаш бяха написани, но седнех ли пред компютъра или пред белия лист, думите ми се губиха и не можех да изразя, това което чувствам...Изгубих се в смисъл ,че не знаех вече коя съм, какво искам и дали изобщо нещо искам....Затова и не влизах в блога. Иначе не съм забравила нито теб , нито другите хора тук...

относно разказа:

Чудя дали този край на разказа трябва да означава,че все търсим някой различен, някой който да ни впечатли с нещо, а не виждаме човекът до нас....или пък може да означава, че в стремежа си някой да бъде различен и да впечатли любимия си губи това, което е всъщност и се превръща в непознат човек ,за човекът който обича....Интересен за разсъждение разказ.

Красива и трогателна е любовта между възрастни, особено усетена и пресъздадена от теб. Благодаря за удоволствието да прочета.

Здравей, хареса ми разказът ти, зарадва ме, натъжи ме, просълзи ме дори...
Това, което най ме впечатли е, че си разбрал за онова място, на което тя предпочита да е сама, дори и в прегръдките ти...завиждам ѝ!!!
Надявам се да се е върнала вече!